В рубриката "С книга на море" всяка седмица ви запознаваме с пет предложения за летни книги на съвременен български автор.
Четива, с които да запълните следобедите, вечерите и дори нощите, без значение дали се възползвате от комбинацията "лято+книга" в уюта на дома си, или сте се отдали на заслужена почивка на някой бряг.
Писателят Захари Карабашлиев знае как да улови любовта към морето в собствените си творби. Родната му Варна има важна роля в неговите книги. До такава степен, че да можеш да усетиш града като един от персонажите (като в "Хавра", изд. "Сиела", 2017 г.).
В книжните препоръки на писателя за читателите на Webcafe.bg лятото също има своята роля, макар и не толкова осезаема. По-важното – има го разнообразието.
"Книга с книга не си прилича, както и лято с лято. За мен няма универсални книги, които да чета всяко лято. Затова тук включвам 5, които четох наскоро и ми стоят още в главата, затова ги препоръчвам за това конкретно лято", обяснява Карабашлиев.
Ако сте в Созопол в края на август, имате възможност да се срещнете с писателя. Карабашлиев ще вземе участие в поредното издание на културния фестивал Празници на изкуствата "Аполония", където ще представи последната си творба – повестта "Жажда" (изд. Сиела, 2018 г.).
Дори летните ви планове да не включват посещение на Созопол, във всички случаи можете да синхронизирате своя летен списък с четива с петте препоръки на Захари Карабашлиев. Ето ги и тях, както и неговите причини да ги избере:
1. "Сребърният път" на Стина Джаксън
"Лято. Затънтено градче в северни шведски гори. Едно изчезнало момиче. Един побъркан от болка баща търси истината за дъщеря си. Психологически плътна, динамична, отлично написана книга, преплитаща трилър и драма. Неслучайно обра всички възможни награди за криминални романи в Швеция (а те разбират от кримнални романи) и се продаде в стотици хиляди тираж."
2. "Съпругата" на Мег Уолицър
"Историята е разказана от името на съпругата на големия американски автор Джо Касълман, който е на път за Финландия, за да получи престижна международна награда за литература (500 000 евро). И точно, когато са в самолета, в небето над океана, съпругата му решава да го напусне. Тя, която през последните 40 години е била до него и е жертвала своя талант, заради неговата кариера в този момент решава да сложи край на всичко. Защо?
Перфектно написана. Едновременно сериозна и ужасно забавна! Великолепен стил."
3. "Желязна хватка" (True Grit) на Чарлс Портис
"Лято. Края на 19 век, Дивия Запад. Един гаден тип е застрелял за нищо и никакво бащата на 14-годишно момиче и то сега е решило да отмъсти. Прави го с помощта на двама мъже – един едноок следотърсач, пияница, безсърдечен ловец на глави и отличен стрелец, и един тексаски рейнджър. Това необичайно трио влиза в едно след друго все по-опасни приключения.
Романът е разказан от първо лице, в традицията на Марк Твен и неговия Хъкълбери Фин, по начин, който ти влиза в главата директно и звучи хем съвсем познато, хем супер свежо. Тази книга може да ти върне удоволствието от четенето. Кълна се."
4. "Другият" на Стивън Кинг
"Лято. В едно затънтено градче в Средния Запад е намерен обезобразения труп на момче. Единственият заподозрян е неговият уважаван учител по литература и треньор по бейзбол. Всички доказателства – свидетели, ДНК, отпечатъци – говорят, че той е убиецът. Единственият проблем е, че този човек в деня на убийството е бил в друг град, заедно с трима свои колеги, на среща с любим писател. И е заснет от камерите на местна телевизия. Каква е истината?
Романът те хваща така, както само Стивън Кинг умее – майсторски, без компромиси, без грам скука. В последната си част малко увисва, но определено си заслужава четенето."
5. "Карлсон, който живее на покрива" на Астрид Линдгрен
"Докато бяхме на почивка със сестра ми и нейното семейство видях, че в препоръчителната литература на деветгодишният ми племенник е включен и Карлсон. Между влизанията в гръцкото море, докато сме под чадъра и за да го увлека, защото ми се стори, че му липсва ентусиазъм, започнах да му чета на глас първа глава, после втора и трета и т.н… И си припомних колко великолепна е тази история, колко силна и съвременна. Като рефрен до края на почивката останаха думите на Карлсон: "Спокойствие и само спокойствие. Това е дреболия, обикновено нещо, за което не си струва да се вълнуваш!"
Хубава мантра, нали? Всеки от нас има нужда от въображаем приятел, който в някакъв момент да му напомня това."
