Ниди Кумар може да бъде определена като модерен номад.
Тя е международен експерт в областта на човешките ресурси като е посетила 35 страни, работила е с хора от 25 националности и е живяла на четири континента.
Родена е в Индия, но казва, че сърцето ѝ принадлежи на Филипините, а преди три години се установява в България, когато съпругът й започва работа в София.
Стартира кариерата си в General Electric преди две десетилетия като ценностите на компанията се превръщат в част от начина ѝ на живот - Energy, Energize, Edge, Execution и Passion. Към тях Ниди прибавя и "уважение един към друг" като качество, което отличава хората.
Силно вярва, че в една компания хората са на първо място. Стратегиите си остават само думи, изписани на белите дъски в залите, ако няма щастливи и ангажирани хора, които да ги изпълнят.
А за себе си споделя с голямата си усмивка, която почти не слиза от лицето й: "Мисля, че е очевидно, че обичам да пътувам". Смята, че позитивността си черпи от живота във Филипините.
"Страната ме докосна както в личен, така и в професионален аспект", разказва Ниди. "От професионална гледна точка, бях изпратена във Филипините, за да доведем нов бизнес от Щатите като успяхме да се разраснем тройно за кратък период от време. Огромен урок за мен бе възможността да създадем устойчиви бизнес модели."
А житейските уроци, които получава там са: как да бъде благодарна, щастлива и да запази усмивката си на лице независимо от ситуацията. "Невероятно е как филипинците могат да пеят и танцуват дори когато заради природни бедствия къщите им са под вода няколко пъти в годината."
Дигитални банкери, истински хора
TBI Bank върви със смели крачки към бъдещето на финансите. Прави го чрез креативни хора, които са извън клишето на думата "банкер". Хора с разнообразни интереси и ясното съзнание, че определението "ценен" важи не само за парите, но и за живота с усмивка. С тези хора ви запознаваме в тази поредица.
От две години тя ръководи HR отдела на TBI в България. Едно от нещата, които най-много харесва в българите, е честността - казването на фактите директно и без увъртания.
А как започва работа в TBI? Всичко се е случило изключително бързо, както винаги става с хубавите неща.
"По време на един обяд срещнах изключително приятна и енергична дама, която говореше за TBI изключително сърцато! Спомена ми за позиция в HR екипа и за по-малко от 24 часа вече имах уговорено интервю. Седмица по-късно се срещнах с трима изключително талантливи мениджъри и получих оферта още същата вечер. Много ме впечатли гъвкавостта, бързината и отдадеността на екипа", разказва Ниди.
Това, което грабва вниманието ѝ са визията, която имат мениджърите, които я интервюират и фактът, че осъзнават ключовата роля на HR за успеха на компанията. "Всичко се случи много бързо! Не само станах част от екипа на компанията и се уча всеки ден от колегите си, но преди всичко създадох приятелства за цял живот," добавя тя.
"Със сигурност най-доброто в една организация са хората, а когато те са представители на 16 националности, плюсът за мен става огромен и мотивацията още по-голяма. В предишната компания работех с хора от над 25 народности. Невероятно богатство е да имаш един екип, обединен от носители на толкова много различни култури, мислене и традиции"
Ето защо в ежедневната си работа като HR често ѝ се налага да общува с хора от други страни, които да ѝ помогнат да наеме служители от трети държави, които, пък, да съдействат на партньорските фирми в четвърти и пети страни.
Или ето как самата тя описва част от интернационалния характер на това, което върши:
"Преди няколко дни имах онлайн среща с българските си колеги, в която говорихме с наш партньор във Великобритания за това да наемем кандидат от Грузия, който да помага на колегите ни в Румъния и Украйна. Мисля, че това е нещото, което прави TBI различна от останалите компании - за нас няма граници. А хората са много открити, работата е динамична и всеки я върши с такава страст, че е заразителна и за останалите."
Говорим си с Ниди в индийския ресторант Saffron. Докато тя споделя за себе си и за работата, ѝ казвам, че въпреки че сме в индийски ресторант, не се чувствам като гост, а като наполовина домакин, защото заведението се намира точно до мястото, където съм прекарал четири години от живота си.
Именно храната е едно от нещата, които най-много ѝ липсват от Индия. Но най-вече - семейството. В последните 13 години работи и живее извън родината си, а заради пандемията не е виждала близките си на живо вече година и половина.
С носталгията по храната се е научила да се справя, но отсъствието на личния контакт с роднините ѝ не може да се замени с нищо.
"Обичам да готвя. Това ми помага да се справям със стреса. Не приготвям български специалитети, защото е прекалено лесно да си поръчаш или да си купиш от магазина. Единственото местно ястие, което мога да приготвям е, е шопска салата", споделя със смях.
А що се отнася за традиционното ни разбиране, че българите са много трудолюбиви хора, заявява ясно:
"Ако съдя по колегите си в TBI, то мога да потвърдя това на сто процента."
Още интересни истории за екипа на TBI можете да откриете на тяхната LinkedIn страница.
