Всеки музикален инструмент носи своето тайнство и е трудно да се обясни как точно завладява околните. Винаги съм се питала защо някои предпочитат звученето на тромпета пред това на китарата или избират пианото пред лекотата на екзотичната маримба.
Дълго време не намирах обяснение на този въпрос, докато не се запознах с Грета Мутлу и не чух нейната история.
Грета е цигуларка и истинско олицетворение на думата "талант". Свири в едни от най-добрите оркестри и камерни състави за класическа музика, обикаля целия свят няколко пъти, а през годините дели сцената с музиканти като оперната и джаз певица Рене Флеминг, аржентинската пианистка Марта Аргерих, цигуларката Жанин Янсен, диригента Валери Гергилев и цигуларя Леонидас Кавакос.
Постиженията в музикалната ѝ кариера са истински впечатляващи, като се има предвид, че тя е в началото на своите 30 години. Зад успехите ѝ се крият неизброими часове, прекарани в компанията на едно от най-ценните неща в живота ѝ - цигулката.
"Откакто се помня съм свикнала да нямам празно в календара си. Да имам свободен ден? Какво е това?!", смее се тя.
Всъщност с Грета се запознах преди няколко години при едно нейно гостуване в България със струнния оркестър "Мириад". Още тогава ми направи впечатление привързаността ѝ към инструмента и начина, по който се променя лицето ѝ, щом заговори за музика. Ако трябва да определя емоцията на Грета в онзи момент, щях да използвам думата "щастие".
Това всъщност е значението и на фамилията ѝ - Мутлу, преведена от турски език.
Днес нищо не се е променило. Успях да го установя дори през камерата на лаптопа, защото понастоящем Грета живее в британската столица Лондон и там продължава музикалния си път.
Дългият ѝ и увлекателен разговор, който проведохме - а тези с нея винаги са увлекателни - беше посветен на началото, безкрайните турнета, живота в самолет и един непринуден музикален проект, докосващ по своему всеки, който има възможността да го изживее.
Гардероб, любопитство и стара цигулка
Историята на Грета с музиката не е типична. Определено не е свързана с амбициозни родители, които записват детето си да свири на инструмент, чието име трудно може да изрече. Мутлу сама открива цигулката върху гардероба на баба си, когато едва 4-годишна детското ѝ любопитство я подтиква да се качи върху него.
"Заявих на майка си, че ще свиря на цигулка. Естествено тя подходи доста скептично. В следващите три години продължавах да настоявам и на 7 ми позволиха да започна уроци", спомня си днес.
Никой от семейството ѝ не е професионален музикант, но музиката винаги е присъствала по някакъв начин в детството на Грета. Спомня си грамофона, атмосферата у дома и нейния вуйчо, който я приспива с песни на китара. Той е и собственик на цигулката върху бабиния гардероб.
Музикалният път на Мутлу продължава в Националното музикално училище, преминава с дипломи от университета "Карнеги Мелън", Института по музика в Кливланд и училището "Глен Гулд" в Канада. Обучават я едни от най-добрите американски педагози като Пол Кантор и Андрес Карденес.
Въпреки всичко избира да се върне в Европа, за да е по-близо до семейството и приятелите си в България. И някак съвсем естествено се спира на най-подходящото място - една от столиците с най-богата музикална история.
В Лондон пристига с цигулката на рамо, един куфар и огромна доза ентусиазъм. По думите ѝ британската столица дава възможност на младите музиканти да се реализират. Научат ли, че свириш достатъчно добре и си свободен, телефонът не спира да звъни, казва цигуларката.
Да обиколиш света не веднъж, а няколко пъти
С отиването в Лондон пред Грета сякаш се отварят съвсем нови врати. Отдадеността и упоритостта ѝ през годините на обучение дават своя плод и тя става част от съставите на едни от най-добрите оркестри и камерни състави за класическа музика, сред които Лондонския симфоничен оркестър, "Бритън Симфония", "Аврора", Шотландският и Лондонският камерен оркестър.
Свири между 10 и 12 часа на ден, но в момента, в който свърши репетиция, продължава да мисли за музика и за следващото произведение, което трябва да научи. Не определя работата си като лесна, но признава, че ѝ носи огромно удоволствие.
"Не съм груба към себе си. Вътрешния ми критик е много добре възпитан след години интервенция от моя страна. Но взискателността трябва да е там. Няма как да вършиш нещо на високо ниво, без да изискваш всички детайли да са изпипани"
Преди да настъпи пандемията Грета успява да посети места, за които дори не е мечтала.
"2019 г. премина под знака на колелата и крилата. Бях на турнета непрекъснато. Беше невероятно, защото обиколих целия свят няколко пъти. С камерния оркестър "Аврора" бях в Сингапур. Пътувах също с Лондонския симфоничен оркестър през цяла Южна Америка, Китай и Хонконг. Но най-хубаво беше едно 4-седмично турне с Камерния оркестър на Лондон в 6 страни в Азия", разказва с вълнение Грета.
Сред тези държави са Камбоджа, Малайзия и Бруней, а това турне цигуларката определя като пътуването на живота си и страхотен начин да приключи годината.
Идването на следващата обаче преобръща живота ѝ на 180 градуса, както на повечето хора, занимаващи се с изкуство. В началото на 2020 г. Грета решава, че иска да промени режима "на колела" и започва да свири в мюзикъли в лондонския Уест Енд.
"Беше много приятно и обещаващо за баланса - свободно време, психическо здраве. Но малко работих по този кариерен проект, защото театрите затвориха. Камерната музика обаче остана и малкото ми ангажименти през изминалата година са били все такива - домашни концерти за хора, които ценят изкуството", разказва за този неприятен период Мутлу.
Когато целият свят забавя ход, самата тя също трябва да го направи, макар и принудително. Спореля на шега, че тогава ѝ се налага да изкара ускорен курс по "Как се прекарва свободното време", защото досега да има такова не ѝ се е случвало никак често.
"Хората, които танцуват, свирят или пеят, в един момент се оказваха не само без работа, но и без много голяма част от идентичността си", казва Грета със съжаление.
Но не се решава на компромиси и в момент, когато голяма част от колегите ѝ започват да излъчват концерти на живо от домовете си, цигуларката е убедена, че този ход не е за нея. Ако създава нещо, то ще е "произведение на изкуството", а не творение, лежащо на определени обстоятелства.
И без да се усети желанието ѝ се сбъдва.
Щом композитор почука на вратата
По време на поредния локдаун Грета си е у дома, когато се случва нещо необичайно за британските порядки. На вратата ѝ се появява Дебора Причард - композиторка, живееща в съседство. "Връчи ми нещо в ръцете и каза: "Написала съм ти пиеса", разказва цигуларката.
След като се захваща да работи по нея, Грета усеща, че макар и кратко, произведението я докосва силно. Записва го в студио и след това се появява идеята към него да се заснеме кратък филм. Оказва се, че е заобиколена от хора на изкуството, защото по думите ѝ друга нейна съседка - Тереза Томас, е режисьор и кинематограф.
Така съвсем спонтанно и непринудено се ражда цялостният облик на Gethsemane - сред цъфналите пролетни дървета в парк, намиращ се съвсем близо до дома на Грета. Композицията е вдъхновена от Гетсиманската молитва, която по традиция се изпълнява на Велики Четвъртък.
Отзивите за краткия филм не закъсняват. Той предизвиква голям медиен интерес и музиката на Причард стига до ефира на BBC Radio 3.
"Радвам се, защото мисля, че в момента всички имаме нужда от колкото красота можем да намерим", заключва Грета.
След края на този неочакван проект, дългото стоене вкъщи и опитите в различни професионални направления, Грета стига до генерално решение, което ѝ дава нов тласък занапред: "Сега вече мога гордо да заявя, че нямам интерес да се занимавам с друго. Искам само и единствено да свиря на цигулка".
Това усещане оставя и у мен - същото, каквото беше и при първата ни среща. Ето защо за финал помолих Грета да ми каже с какво нейният инструмент се различава от останалите. Последва кратък отговор:
"Цигулката привлича хората, които са предназначени за нея."
