Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Антигравитационно

Илко може да скочи от третия етаж, без да се контузи, но не иска. Просто няма смисъл Снимка: Галя Йотова, Една седмица в София
Илко може да скочи от третия етаж, без да се контузи, но не иска. Просто няма смисъл

Когато не прави за смях гравитацията и всички закони на физиката, Илко учи Връзки с обществеността в Софийския университет и работи като графичен дизайнер. Казва, че всичко е наред и ще остане в България, което ни радва доста, предвид факта, че на неговата връстничка демокрацията нещо не можа да й се получи.

Показваме ти един много приятен и осъзнат млад човек, който не иска да се мрънка, а просто всеки да си гледа работата

Фрийрънът

"Има неща, които виждаш, и те просто ти щракват. Отъждествяваш се с тях. Разбираш, че това е, което искаш да правиш. И не е важен толкова смисълът, колкото желанието. Гледах Ямакаши на Люк Бесон и се вдъхнових. Те са реално съществуващ отбор и дори се запознах с някои от тях на един семинар в Италия. Тренировките им са като на монаси от Шао лин - с много дисциплина, с повече повторения на по-прости неща, пълна отдаденост."

Тренировките

„Когато започнахме преди 6 години, бяхме първите в България. В момента хората се учат от нас. Всеки, който иска, може да се свърже много лесно с нас, да дойде и да започне да тренира. Аз лично водя тренировките през пролетта. Събираме се навън 2 пъти седмично. В момента Дидо, едно от нашите момчета, води школа в зала „Герена". Там децата тренират също 2 пъти в седмицата."

Страхът

„Първото салто го направих със страх. Реално погледнато, то си е просто превъртане през глава. Когато ти мине страхът, започваш да работиш по техниката. За да контролирам едно салто, съм го разделил на скок, група и приземяване. Така ставаш по-прецизен и имаш възможност да работиш по отделните части. Аз например съм от тези, които ги е страх повече. Но с течение на времето всичко се притъпява. Преди даже на физиономията ми личеше, че ме е страх, когато скачам. Сега съм доста по-спокоен и уверен. Вече си го контролирам. По някакъв начин реших да се занимавам с фрийрън, защото осъзнавах, че ме е страх и исках да се преборя с това. И това е част от себеизграждането. Разбира се, не означава, че ще излезеш още на първия ден и ще почнеш да се мяташ. Просто трябва да се тренира техниката. И после идва един момент, в който си толкова добре подготвен физически, че няма как да те е страх от движението, което се опитваш да изпълниш."

Контузиите

„Ако се нараниш, със сигурност не е по вина на спорта. Грешките идват от хората - спортът не може да те контузи. Всичко зависи от това как тренираш, колко си отработил движенията. Трябва да си много добре подготвен за шока при приземяването, затова е хубаво, когато се тренира в зала, да не е изцяло на меко. Защото, когато стигнеш земята с отпуснати крака, очакваш меки постелки, а всъщност се приземяваш на твърда повърхност. Така стават и повечето контузии. Необходимо е да се тренира сериозно и отговорно и децата трябва да го осъзнаят. И аз като по-малък съм се мятал и съм си патил. Няма смисъл.

Сега спортът се е развил много. В началото, когато излезе Ямакаши, имаше разни скоци между тераси, скачания през прозорци и по разни високи сгради. тези неща вече не са интересни. Всеки може да скочи от втория етаж и да се претърколи. Ние не сме нито циркаджии, нито катерачи. Който иска да се катери по блокове, моля. По филмите фрийрънърите са представени едва ли не като супергерои, което обърква малките. Аз например мога да скоча на трева от третия етаж, но в това няма смисъл. Дори нищо да ти няма, не значи, че следващия път няма да се нараниш. Има си скорост, падане, натоварване на ставите. Дори да имаш перфектна техника, нищо не е сигурно. И пак казвам, това са безсмислени неща, които хората свързват с нашия спорт, но те не са същината."

Същината

„Тя е в агресивно-котролираното движение, което изисква техника и мисъл. Всичко е комплексно. Спортът ти помага в комуникацията с хората или дори в начина, по който виждаш света. Освен това колкото повече циклиш над едно нещо, толкова по- упорит ставаш. Това изгражда характера и няма как да не си по-упорит и в други аспекти. Нашият спорт не е просто мятане от терасата. Вгледай се малко повече и ще видиш, че не е само това. Аз лично подхождам към всичко, с което се захвана, с уважение. Искам и с мен да се отнасят по същия начин, а не разни досадници да ми викат скочи от там, направи това, преметни се така. Ако искаш да тренираш, ела, заповядай. Иначе не ме занимавай с глупости."

Ядове

„Обикновено се ядосвам, когато разни хора ни вдигат скандали, че тренираме някъде. Ние си скачаме супер нормално в междублоковото пространство и в един момент някакъв човек започва да ми крещи. Вика полиция и им обяснява, че сме крадци. На полицаите им е смешно, защото е ясно, че ако наистина сме крадци, едва ли ще слезе да ни крещи и да ни заплашва. Най-тъпото от всичко е, че този човек ми вика, докато аз му говоря на Вие. Тук става въпрос за момента, в който имаш малко власт. Той няма, но си мисли, че има, и иска да е над останалите. Това ми се случва и когато искам да си извадя карта за градския транспорт и лелчето ме бави и ме гледа лошо. Отивам да си правя паспорт и пак същата работа - бавят те два часа. Защо? Защото могат и им е приятно до известна степен. Опитвах се да си обясня всичко не с някаква черта от народопсихологията ни, а с това, че поведението на отделния човек зависи от самия него.

Отиваме в Англия да тренираме и там отношението е коренно различно. Идва охраната на парка и ни казва: „Ей, момчета, много е яко това, което правите, обаче не е разрешено тук." Не съм имал проблеми с български полицаи, но винаги се отнасят все едно са над теб. Като попътуваш малко, започваш да забелязваш някакви разлики, които не се отнасят до отделния човек, а до цялото общество. И няма как да не се замислиш откъде идва този проблем - от пари и от заплати. От безизходицата. на лелята на гишето може да не й се работи това. Сто процента й се пътува повече. Обаче няма как да стане. и всичко се наслоява. има доста неща, които ме изнервят, но като цяло тук ми харесва. Ако човек е достатъчно интелигентен и земен, може да се справи с нещата. С повечето се справям."

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените