Клаудио Джакобази, 65-годишният мениджър на високодоходната компания Intermarket Diamond Business (IDB), е бил запален колекционер на оръжия. Имал е и разрешително да носи оръжие в родната си Италия. Но когато се е стигнало до това да сложи край на живота си, той, изглежда, е избрал да се самоудуши, слагайки дебел чувал върху главата си, закрепен с плътен ластик. Предсмъртно писмо е било открито до тялото, намерено в единична стая в крайпътен хотел между Парма и Модена.
Невероятно трудно е човек да се самоудуши. Независимо колко отчаяно би искал да умре, според лекарите тялото му обикновено ще реагира самостоятелно в един момент в отчаян опит да се задържи живо.
Разследващите, които не са напълно убедени, че Джакобази е целял да се самоубие, са наредили аутопсия, от която да се разбере дали някой не му е помогнал.
Както и да е умрял Джакобази, той приживе си е спечелил някои опасни врагове и е бил обект на отвратителни обвинения. Бил е разследван от прокуратурата в Милано за извършени измами спрямо клиентите си, на които е продавал инвестиционни диаманти, струващи много по-малко от това, което те са плащали. Така е ограбвал същите тези клиенти със стотици хиляди евро.
Дни преди да бъде открит мъртъв, той е налетял на издебнали го репортери. Въпросите им са били свързани с обвиненията в измама, както и за това какво се е случило с жената, основала Intermarket Diamond Business, а после и с нейния съпруг и наследник.
Защото смъртта на Джакобази не е единственият фатален случай, който е труден за обясняване в тази история, свързана със смърт и диаманти.
Да работиш за "Акулата"
Антинеа Мазети де Рико е израснала в семейство от аржентинската аристокрация, което подобно на много други в Буенос Айрес е изпаднало в затруднения през 60-те години. Младата жена е заминала за Европа в търсене на по-добър живот. Пристигнала в Швейцария в началото на 70-те години и мечтаела да стане борсов агент, но всички врати към този бизнес били затворени за жени.
После в Цюрих срещнала умен италиански финансист на име Микеле Синдона. Той бил милионер и го бил постигнал със собствени сили (или поне това е историята, която той разказвал) - със серия от банки и бизнеси за финансови услуги, намиращи се в девет държави, включително Franklin National Bank в Лонг Айлънд, Ню Йорк, и Amincor Bank в Цюрих.
Като доловил нейния бизнес-усет, Синдона наел младата аржентинка в отдела за борсови спекулации на Amincor. Там тя научила ценността на диамантите не само като скъпоценни камъни, но и като инвестиции.
Диамантите не девалвират като европейските национални валути, които често били манипулирани, когато нараствал националният дълг на страната, и били много по-лесни за укриване.
Последният детайл бил от особен интерес за някои от клиентите на Синдона, които го наричали "Акулата". Докато Мазети де Рико го познавала като международен финансист, той всъщност бил изключително умел измамник и перач на пари, свързан с три от най-могъщите и непрозрачни за света организации в света: сицилианската мафия, Ватикана и впоследствие особено нашумялата масонска ложа.
От мафията му била поверена задачата да укрива печалбите от хероин, прехвърляни към него от влиятелната мафиотска фамилия Гамбино от сицилианската Коза Ностра в Америка. Тази задача той изпълнявал с лекота чрез банките си в Италия, Швейцария и САЩ, разкриват съдебни документи, които все още се използват от детективи за изучаване на чиновнически престъпни мрежи.
Синдона също така използвал тесните връзки, които бил изградил между неговата Amincor Bank в Швейцария и Banco Ambrosiano в Рим, която била основен акционер в Института за религиозни дела, по-известен като Ватиканската банка. Чрез това партньорство Синдона се сближил с американския епископ Пол Марчинкъс. Двамата се срещнали чрез масонската ложа Propaganda Due (P2), която била разпусната насред поредица от скандали в средата на 70-те години.
През 1974-а, след срива на борсите, американската Franklin Bank на Синдона започнала да губи активи. Личното му приятелство с президента Ричард Никсън спомогнало за оставането ѝ в банковия бизнес, но Никсън тъкмо бил подал оставка.
Синдона бил ужасен от евентуалното наказание, което би го очаквало заради загубата на мафиотските пари от хероин, и също толкова се опасявал какво може да се случи, ако фалира с поверените му активи на Ватиканската банка.
В крайна сметка обаче станало и едното, и другото. Неговата финансова катастрофа донесла огромни загуби за банковия партньор на Ватикана – Banco Ambrosiano. Президентът на банката Роберто Калви, известен като "Банкерът на Бога", в крайна сметка увиснал под моста Блекфрайър в Лондон – с джобове, пълни с тухли, по които липсвали негови отпечатъци.
Синдона в крайна сметка бил осъден по 65 обвинения в сговор, измама, лъжесвидетелстване и убийство - на италиански юрист, на когото била възложена ликвидацията на заплетените му активи. Синдона умрял в италиански затвор от отравяне с цианид, само няколко дни след произнасянето на доживотната му присъда. Това станало или в резултат на самоубийство, или, което е по-вероятно, от ръката на мафиот, отмъщаващ за изгубените по негова вина пари на мафията.
Диамантите са най-добрия приятел на тази жена
Антинеа Мазети де Рико, която изглежда била напълно невинен свидетел на случващото се, осъзнала, че единствените хора, които не изгубили спестяванията си в мрежата от измами на Синдона, били инвестиралите парите си в диаманти. Затова през 1976-а тя се преместила в Милано и основала Intermarket Diamond Business (IDB), която продавала тези ярки скъпоценни камъни на заможни клиенти, търсещи безопасни инвестиции.
Компанията ѝ била първата по рода си в Италия като съчетавала търговията със скъпоценни камъни с банковите практики. Това не били само дрънкулки за обици, гривни и огърлици. Мазети де Рико гарантирала, че стойността на диамантите е сертифицирана в момента на покупката.
IDB удвоила печалбите си през първите няколко години. Истинският ключ към успеха на Мазети де Рико бил фактът, че инвестициите в диаманти преминавали през почти всяка фискална законова вратичка във всяка държава, без ограничения за количествата, които инвеститорите могат да притежават, или лимити на цената на всеки отделен скъпоценен камък. Скоро след появата си на пазара, IDB печелела повече от 200 милиона долара годишно.
Аржентинката също така била научила нещо друго от провала на Синдона — да не допуска мафията да инвестира в нейния бизнес.
През 2008 г. тя дава показания пред италиански антимафиотски съд, че е отказала продажбата на 5-процентен дял във фирмата на швейцарски финансист, за когото е научила, че има връзки с калабрийската мафия, известна като "Ндрангета".
Няколко години по-късно, Мазети де Рико информира властите за членове на италианската "Северна лига" (която сега е във властта), които купували нейни скъпоценни камъни с средства от изборите, платени на партията, в ясно нарушение на регулациите за финансиране на кампанията.
Бракът с "Аполон"
Животът на умната и привлекателна "кралица на диамантите" не бил само работа. В него имало и романтика. В началото на 80-те години тя сключила брак с Ричард Хайл - американски модел от Калифорния, описван като "аполоноподобен". Запознала се с него по време на рекламна фотосесия за нейната компания.
В ранните години на техния брак Хайл и Мазети де Рико били основни лица в бляскавия елит на Милано. После, според приятели, Хайл започнал да се променя - или заради ранни симптоми на болестта на Алцхаймер, или заради деменция, или заради употреба на наркотици. Скоро той бил признат за психически недееспособен и според хора, движили се в техния кръг, изцяло спрял да говори.
Диамантеният бизнес еволюирал. Някога изцяло доминиран от южноафриканската компания De Beers, той започнал да среща конкуренция от други части на света. Имало "кървави диаманти", добивани с принудителен труд и крадени от корумпирани военачалници в Западна Африка, а на по-индустриално ниво имало руски диаманти, идващи на пазара точно когато Съветският съюз се разпадал и московската клептокрация бележела възход.
Мазети де Рико и нейният бизнес успели да издържат на всички тези трусове. И все пак тя третирала своя недееспособен съпруг като равен като правела всичко по силите си да го включва в социални събития, докато не станало твърде трудно за нея да поддържа фалшивия му имидж. И в крайна сметка злополучията застигнали и самата нея.
През 2011-а, скоро след делото, в което свидетелствала срещу "Ндрангета" и след обявяването на присъдите, тя се подхлъзнала на мраморния под на луксозно миланско кафене след утринното си капучино и ударила главата си. Получила тежко увреждане на мозъка, което я обрекло на почти постоянно вегетативно състояние.
Падането ѝ било абсолютна случайност, твърдят свидетели, въпреки че все пак предизвиква учудване у мнозина и досега.
Двамата нямали деца и след като Хайл вече бил неспособен да управлява огромното им финансово състояние, те били лесно податливи на експлоатация. Към този момент глобалната диамантена индустрия имала оборот от около 74,3 милиарда долара годишно. Никой от участниците в бизнеса на IDB не бил готов да разтури компанията, само защото основателят и единственият му наследник били недееспособни.
Грижи и източване
Вторият човек в йерархията на IDB по времето на инцидента с Мазети де Рико бил не някой друг, а Клаудио Джакобази, с чието „самоубийство" започна нашият разказ. Той бил с шефката си в миланското кафене в онази съдбовна утрин. След случилото се бързо се издигнал до поста на президент на компанията и администратор на цялото имущество на Мазети де Рико. Освен това бил и пълномощник по управлението на средствата в двата тръста, които все още притежават основната част от диамантения бизнес на IDB.
Клаудио Джиакобази. Кадър: YouTube
Докато собствениците на IDB били все още живи, нещата продължавали да работят и компанията осигурявала добри доходи, но не всички одобрявали начина, по който се ръководел бизнесът. Като за начало, Джакобази не се вълнувал толкова от произхода на скъпоценните камъни, продавани от IDB, но заради репутацията на компанията по време на управлението на Мазети де Рико повечето клиенти смятали, че нещата не са се променили.
Илария Мазеи, администратор, работил с Джакобази, започнала да сътрудничи на местната прокуратура в Милано. От там поискали от нея да документира различни сделки и подозрителни споразумения. Тя започнала да ги проследява около 2013-а като подготвила изчерпателно досие с факти и числа, свързани с поне 10 души, на които била поверена грижата за финансите на двамата недееспособни собственици.
През 2015-а на база вътрешна информация адвокат, представляващ семейството на Мазети де Рико в Аржентина, наравно с такъв, представляващ един от тримата братя и сестри на Хайл в Америка, започнали разследване на състоянието и бизнеса на семейството, както и на огромното състояние на кралицата на диамантите.
По това време Джакобази едностранно решил да премести и Хайл, който не бил в положение да възрази, и намиращата се в кома Мазети де Рико, която също нямало как да окаже съпротива, в тосканския крайбрежен град Лука. Там делата им били поверени на адвоката Алберто Консани. Наравно със сина си Франческо той поел грижите за заможната двойка.
Тези, които разпитвали за някога прочутата двойка, включително такива, които редовно ги посещавали в луксозния им дом в Милано, получавали отговор, че те просто са "изчезнали".
Справедливост?
През февруари 2017-а Мазети де Рико починала при все още неустановени обстоятелства като оставила всичкото си имущество на своя съпруг. Пет месеца по-късно той също починал като оставил компанията на Джакобази, Консани и Франко Новели - нотариус, чийто печат бил на всички документи за наследяване вместо подписа на Хайл.
Към този момент сведенията от информатора-администратор и документацията били достатъчни, за да се подготви криминално досие, което в крайна сметка довело до предявяване на обвинения срещу девет души. В това число били Джакобази, Новели и съпругата му, Консани и неговият син, както и двама икономи, които били обвинени в кражба и раздаване на физическото имущество на двойката, включително бижута, писма и снимки.
Съдът също така е иззел над 75 милиона долара банкови активи, свързани с двата тръста.
Заподозрените са изправени пред обвинения в съучастничество в престъпление, престъпни действия срещу недееспособни лица, измама, подправяне на документи и отвличане на лице в кома и недееспособно лице. В рамките на делото се разкрива, че IDB и асоциираните с нея банки под ръководството на Джакобази вече са били глобени над 15 милиона долара от италианските антитръстови органи, защото са представяли нисък клас диаманти с подправени сертификати за първокласни скъпоценни камъни.
Представляващите Хайл и Мазети де Рико юристи не коментират публично делото, докато се разследват последните обрати в историята, но вътрешни източници, близки до двете семейства казват, че са загрижени, че след „самоубийството" на Джакобази процесът ще се проточи безкрайно.
Така активите на IDB остават замразени, а на инвеститорите им остава да се питат дали състоянието им в диаманти наистина е вечно.
