Той е твърдо решен да докаже, че поговорката "художник къща не храни" е напълно невярна. За да е по-убедителен, вече я опровергал на няколко фронта, но няма намерение да се отказва.
В продължение на 18 години Антони Христов е художествен директор в Pixar. Докато работи под логото на най-популярната лампа в света, името му стои зад филми като "УОЛ.И" и "Търсенето на Немо".
Антони е динамичен човек, който не обича да се задържа на едно място и в едно поприще. Рамките са му тесни, дори и в пъстър и наглед необятен свят като този на Pixar.
Признава, че така или иначе никога не е имал намерение да остане в САЩ за постоянно. Затова загърбва Американската мечта и се връща в България, като продължава да оборва клишето за художника, този път като съосновател и преподавател в новата гейминг академия ARC Academy.
Антони признава, че рисува, откакто се помни, и в това отношение за него няма План Б. "Ако трябва да съм честен, в нищо друго не ме биваше", казва с усмивка той.
Рисуването е онова, което наистина му се удава и прави с удоволствие. Христов уточнява, че никога не е имал амбицията да се превърне в голям художник, който излага картините си, само че не може да избяга от призванието си.
Страстта към рисуването го води към художествената гимназия "Илия Петров" в София, но по онова време - средата на 70-те - в България е трудно да намерят източници на артистично вдъхновение, а и не усеща да има кой знае каква перспектива пред човек като него.
Така през 1981 г. поема нелегално през Югославия към Западна Европа, а оттам стига и до САЩ. Антони е пестелив на думи, когато описва пътуването си от изток на запад, но едно е ясно - не е било като в холивудска приказка. За сметка на това в Америка комбинацията от талант, креативност и мотивация за успех не остава незабелязана и Христов постепенно навлиза в анимационния бранш.
Няма как да не го попитам дали на фона на целия извървян от него път не смята, че на "днешната младеж" й е далеч по-лесно. Антони мисли, че нещата не са чак толкова черно-бели. Да, младите разполагат с достъп до интернет и до неограниченото количество информация, което мрежата предлага. Но според него много се влияят от образите, които ги заливат непрекъснато, и трудно изграждат собствен стил.
"Когато през '89-а започнах в Disney, тепърва откривахме куп непознати неща", допълва Христов.
Докато с колегите му прохождат в създаването на анимационни филми, започват да установяват нови принципи на работа, които в момента Антони се опитва да предаде на курсистите си. Сега, след като той застава пред бялата дъска, учениците го питат откъде да се учат, има ли книги, които да следват.
Антони Христов (вдясно) и Милин Джалалиев
"Ако има такава книга, то аз не съм я чел", шегува се Христов и уточнява, че редица от практиките, които разработва през годините, е открил сам или съвместно с колегите си, а не от нечии чужди научни трудове.
Пионерството в област като анимацията му отваря много врати и той бързо намира своето място в индустрията - в Pixar, където започва работа направо на позицията художествен директор. Задачата е отговорна, защото Антони отговаря за "лицето" на едно анимационно студио, а именно за визуалната част на филмите.
Той следи за всичко, на което впоследствие цялото семейство ще се наслаждава пред екрана - увлекателния сюжет, красивите пейзажи, симпатичните герои на студиото, някои от които са ни любими и днес. Христов проследява създаването на един анимационен филм на всеки етап, за да може историята да бъде разказана на зрителя по възможно най-добрия начин.
Въпреки че заема изключително важна позиция, Антони е откровен, че анимацията никога не е била амбиция номер едно.
"Просто се натъкнах на анимацията", казва той и уточнява, че човек не трябва да се затваря в себе си и да си казва, че има една-единствена цел, защото така ще пропусне редица интересни възможности.
Докато си говорим за света на анимацията и нейните приказни герои, няма как да не го попитам дали понякога в името на успеха в бранш като този не му се е налагало да влезе в „ролята на злодея".
Антони обаче е убеден, че създаването на анимации е отборен спорт и подобна стратегия не работи в ничия полза. Точно както анимационният герои, впуснал се в приключение, има куп приятели зад гърба си, така и човек на пост като неговия трябва да има цял отбор на своя страна, за да му се получи. А и така идеите идват далеч по-лесно...
В работа за Pixar изминават 18 години.
"Времето тече много бързо, година след година. Така един ден осъзнаваш, че остаряваш по коридорите на една и съща сграда", обяснява Антони за престоя си в Америка. Заедно с това идва и друга мисъл - че не иска животът му да продължава по този начин и че има спешна нужда от промяна.
Христов пътува често до България и започва да вярва, че в някои отношения нашите 111 хил. кв. километра могат да изглеждат далеч по-просторни от мащабите на САЩ. "Тук е много по-голям купон", откровено казва Антони. В същото време забелязва как в Щатите хората все повече се страхуват да не кажат нещо неправилно, да не обидят някого, и преценява, че в България сме много по-свободни в това отношение.
Атмосферата отвъд Океана му се струва все по-напрегната - нещо, с което той не може да се примири и да направи компромис. "Няма смисъл да живея живота си някъде, където ми е неприятно", обобщава Христов.
"Там просто си част от една машина, а тук се отвори шансът да направя нещо значимо", обяснява той.
Години наред обмисля дали да не се върне в София и постепенно идеята какво иска да постигне тук изкристализира, а ARC Academy се оказва именно онова "значимо нещо", което накланя везните в полза на Българя.
Антони признава, че при последните си пътувания по посока от София към САЩ се е чувствал немотивиран, но така хрумването за собствено училище за гейминг специалисти се оформя все по-ясно.
Решаваща става и една покана да говори на събитието Sofia Game Jam - пореден случай, който той определя като щастлива случайност в живота си. На форума в столицата му става ясно, че има нужда именно от училище, което подготвя кадри за големите гейминг компании.
И на учениците, и на гейминг индустрията в страната им е необходима академия, която да преподава практически знания и умения, а не само суха теория. "Ние с Милин (съоснователят на ARC Academy) изглежда се появихме в точния момент", допълва той. Сътрудничеството на Антони и Милин с някои от най-добрите професионалисти в страната в момента е ключът към евентуалния им успех.
Дори последното посещение на Game Industry Conference в Полша окончателно убеждава Христов, че е на прав път.
На конференцията присъстват около 70 хил. души и всичко е в мащаби, каквито Антони не е виждал до момента. "Това ми показа с какво сме се захванали", казва той. А защо академията е точно в България, при положение, че на запад възможностите са много?
"Всеки ме пита защо в България, а аз отговарям - защото съм българин", смее се Христов. "Като им казах за ARC Academy на конференцията в Полша, и ти да видиш завист", допълва въодушевено той.
Свикнал е да не обръща особено внимание на скептицизма, присъщ на някои българи, и е на мнение, че с нужната доза мотивация в България нещата се получават.
Когато решава да се върне за постоянно в София, негов приятел, който го взима от летището, го убеждава, че след има-няма няколко месеца ще го откара обратно до Терминал 2. Както си личи, въпросният приятел е бил в грешка. "Вече една година съм тук и ми е супер кеф! Събуждам се и съм щастлив, че съм тук", казва Антони.
Поглед към ARC Academy отвътре
За ентусиазма по новото му начинание свидетелства начинът, по който говори - думите му са изцяло съсредоточени в академията, без много-много да споменава миналото.
В момента е фокусиран върху преподавателската си дейност и с гордост посочва, че никой не е предполагал, че той и Милин Джалалиев успяват да основат ARC Academy само за 6-7 месеца. Не без чувство за хумор Антони казва, че дори сам е сглобявал бюрата и стативите в учебните стаи.
Фокусирал се е изцяло върху академията, но издава и че действа по идея за игрален късометражен филм съвместно със сценаристите на "Под прикритие".
След тази лека подсказка отново се връща към разговора за обучението на таланти и споделя, че през януари ще има презентация с нова идея за академията, която обаче засега не разкрива.
За едно е категоричен: "Не искаме да обучаваме емигранти". Колкото до анимацията - за Христов тя е затворена страница. Той обобщава начинанията, с които се захваща, кратко и точно - "Когато нещо си заслужава, аз го правя".
