Докато чаках Наталия за интервюто в офиса на The Stars Group, се натъкнах на Магдалена Сантос Филипова – момичето с български корени, за чийто път през цирка и кризата в Испания, до завръщането в нашата страна разказахме тук. Оказа се, че двете са не само колежки, но и приятелки и Наталия искаше да пожелае успех на Маги, която заминаваше за Испания, за да се яви на изпити по специалността, която учи там.
Наталия е от Бразилия. Родена е и израснала във Волта Редонда – град в близост до Рио де Жанейро. Решава да учи градоустройство там, а благодарение на държавна програма, прекарва една година от обучението си в Лондон.
„Това беше една от от най-добрите години в живота ми – разказва тя. – Имах възможност да пътувам, да уча в нова страна, която беше тотално различна. Беше страхотно. Пътувах в Азия, в Африка, в Европа. Видях много нови неща, запознах се с нови култури.
Бях много впечатлена от Исландия и от природата там. Толкова малко хора живеят на този остров – отделени от света. Трудно ми беше да разбера как. Беше някак магическо. В Тайланд преживях културен шок. Всичко е различно, заради което е интересно. Бях и една седмица в Мароко, където една вечер преспахме на палатки в Сахара. Бяхме няколко приятели, а намерихме и други бразилци там. В лагера в пустинята нощувахме с местни хора, които свиреха на традиционни барабани и пееха песни. Небето беше пълно със звезди. Не исках да заспивам, защото беше неописуемо красиво. В един момент Луната започна да се издига, беше пълнолуние и на фона на камилите... Просто неописуемо.“
След годината в Лондон се връща в Бразилия и довършва образованието си, но разбира, че ситуацията се е променила, докато е била в университета. Инженерите вече не са нито толкова търсени, нито толкова добре платени. Затова решава да се занимава с фотография, по която се запалва по време на престоя си в английската столица.
„Отидох при най-известния фотограф в града, който бе снимал сватбата на майка ми, и започнах да му помагам при снимането на сватби и други поводи, а той ми даваше малка част от заработеното. Това, което ми харесваше най-много бе, че не можеш да пресъздадеш отново момента. Трябва да го уловиш, за да направиш този ден перфектен за хората.“
Скоро обаче отново се обажда жаждата за пътуване и благодарение на приятелка, се качва на круизен кораб, на който работи шест месеца без нито ден почивка. Там се среща и с приятеля си, който е българин.
„Той се беше качил на кораба един месец преди мен, което означаваше, че слиза един месец преди мен. Покани ме в България да се запозная с родителите му. Съгласих се и след като изкарах месеца, дойдох, запознахме се и всичко мина прекрасно.“
Сега живеят в Нови Хан, а за по-малко от година и половина в The Stars Group Наталия вече е тийм лидер и управлява екип от десетина души.
„Не знаех нищо за покера или за залаганията, но знаех как да работя с хора. Това беше първата работа, на която се спрях, след като пристигнах в България, успях да ги убедя на интервюто и не съжалявам за избора си.
България е, може би, най-близкото място, на което съм била, до Бразилия. Много различно е в сравнение с Лондон. Вие и ние имаме много културни прилики. Хората тук са много отворени, повече отколкото очаквах. Семейството на приятеля ми и хората в Нови Хан също са много мили. Трудно ни е да се разбираме, понякога комуникираме с жестове, но приятелят ми често влиза в ролята на преводач.
Тъй като считам Нови Хан за част от София, мога да кажа, че никога не съм живяла в толкова голям град. Да, живяла съм в Лондон, но там бях в кампуса. Тук имаш много възможности. Всичко е лесно – имаш опции. В Бразилия столицата ни беше далече. Тук имам работа, в която израствам и на която не трябва да работя шест месеца без почивка. Тук е приятелят ми. Тук имам живот, на който се наслаждавам. Всичко си е на мястото.“
България й харесва и вече мисли да се установи тук сериозно. Планува да създаде семейство, иска да си купи своя къща и кола. Като вегетарианка, се наслаждава и на кухнята ни, въпреки че в началото е доста изненадана от някои от традиционните ни ястия.
„В Бразилия почти всичко има месо – казва още Наталия. – Но тук има много ястия, които дори по принцип да са с месо, могат да се адаптират, да се променят малко и да бъдат перфектни за вегетарианска диета. Обожавам таратор и баница. Когато ми описаха какво е таратор, си помислих: „Какво е това? Студена супа с мляко и краставици? Как го ядете?“ Не мислех, че може да става за ядене, но сега е любимото ми нещо.“
Въпреки че шест години учи нещо, което едва ли някога ще работи, Наталия не съжалява за първоначалното си решение.
„Не съжалявам за избора си, защото той ме доведе дотук. От днешна гледна точка, може би щеше да бъде по-полезно да избера някаква бизнес или икономическа специалност, но може би нямаше да мога да уча в Лондон. Нямаше да мога да обиколя тези страни и да се запаля по фотографията. Заради нея пък се качих на кораба, а благодарение на кораба, съм тук в България. И сега имам работа, на която наистина се наслаждавам.“
Текстът е част от кампанията на Webcafe в партньорство с The Stars Group, в която ви представяме чужденци, които са решили да живеят и работят в България.
