Момчето, по което си падам, толкова си пада по бирата, че си отваря бутилките с каквото му падне - ключ, телефон, дистанционно, запалка, монета. На ръба на масата, на ръба на нервите ми. Сигурно харесвам звука от онова класическо пукване, колкото него. Щом на сутринта - нали ни знаеш колко сме глупави и сантиментални жените - събирам капачките и се чудя дали да не си ги колекционирам като символ на добре свършващи мигове.
След това кратко лирично отклонение, много ясно, ги хвърлям в боклука, но често с онзи суеверен (и определено кифленски) маниер: "Сега пък дали не си хвърлям късмета..."
Затова идиотски писнах от радост, докато на оглед за някой нов и изчанчен аксесоар, си намерих фетиша - обеци от капачки, боядисани в синьо на виолетови точки.
Мястото е Zona Urbana - неизчерпаемо за кретенските ти очаквания пространство, пълно с дизайнерски измишльотини на тема
reuse + reduce/recycle
Докато опипвам голяма чанта (и комунизма като атракция), изработена от вестник "Работническо дело", Мартин - единият от двамата братя майстори-собственици, прави на живо друг от популярните аксесоари в магазина - портфейли от употребени кутии от натурален сок.
Юлиян пък отваря собствения си портфейл, изработен от ония здрави индустриални чували за брашно - подсказва го съответният надпис. Разделенията за кредитните карти и визитките са от плик за прах за пране, джобчето за стотинки е от опаковка на кафе с детайл от автомобилна гума, а за повече здравина - основата е от винил.
Всичко е спретнато и съшито прецизно в компактен и стабилен аксесоар за носене на пари, в който няма място за човешко страдание: прилича на вид застраховка "настроение" - и празен да ти остане, пак ще му се усмихнеш.
Милионери в зелено...
Всичко започва преди пет години - от зелената култура на Юлиян и провокацията да "копи-пейстне" западните й дизайнерски превъплъщения у нас, "за да раздвижи малко нещата".
"Тогава ходих до Барселона за първи път и попаднах на разни еко панаири, където видях доста такива интересни неща..." - разказва Юлиян - от хората, които при всеки удобен случай отиват да засадят дръвче. "Тогава в България още не се говореше за екология и като направихме първите чанти от винил за билбордове, те се продадоха, но не с особен успех".
Сега, според него, хората тук започват да се усещат на тема екология, но основен процент от клиентите на Zona Urbana са чужденци или българи, които искат да купят нещо за чужденци.
"Идеята ни е колкото се може по-малко неща да се изхвърлят на боклука", казва Юлиян, който няма дизайнерско образование, но фантазия - в излишък. Така кутиите от натурални сокове, останали от сутрешната закуска, която двамата братя предлагат в хостела си, се превръщат в полезна закачка, която да носиш, да подариш или просто да я покажеш на някого, попаднал под диктата на отегчението.
В упoтреба са влезли и билбордовете от Park Live Fest, по чийто мърчъндайзинг екипът на Zona Urbana e работил. И още - стари атласи, нотни тетрадки, кройки от първите женски списания, илюстрации от "Ну, погоди", документи - запазени случки от други животи, върху които можеш да си правиш сценарии с часове.
Съкровищата от битака
Сред малкото причудливи материали, от които не е изработен аксесоар, е писмо от казармата. Ако пазиш някое, можеш да го занесеш на момчетата да ти го направят на чанта или гривна. Няма начин да го унищожат - на принципа "проба-грешка", отдавна са усвоили шиенето на хартия, ламинирането й и поставянето на разни пинизи за заздравяване.
Иначе вкъщи Юлиян има цяла стая с материали за рециклиране: от детски рисунки от 30-те години и стари вестници и списания с мотивационни лозунги в стил "Да преизпълним петилетката!" (които искрено го радват), до пликове за цимент, въглища и прах за пране.
На някои попада случайно, чрез клиенти, други внимателно си избира от антикварни магазини или битака. "Там намирам доста ценни неща, които иначе ще заминат на боклука" - показва най-новите си придобивки: бурканче за конфитюр от 1947 г. и вероятно още по-старо бурканче от натриев бромад.
Мисли да ги използва за изработка на лампи - другият основен артикул в Zona Urbana. Когато успееш да вдигнеш поглед от наредените по рафтовете и витрините чудеса, в ухилената ти физиономия светват лампи с „полилей" от класически кухненски рендета или гевгири, както и къдрави топки от страници на менюта.
Рециклирани до ушите
За колекцията с бижута, за които ще му съдействат млади дизайнери, вече има не само нови идеи за материалите (сред които кенчета от бира), но и поредното шантаво място, където да ги изложи - "секция" от стари пощенски кутии с автентични табелки с имената на семействата. "Една вечер с приятел се връщахме от клуб и ги видяхме захвърлени пред един вход - хубав фитнес си направихме, защото доста тежат..."
"Гледаме всичко да ни е от стари и непотребни неща, дори витрините", обяснява Юлиян за магазина, където рафтовете са от европалети, ъпгрейднати с летви от щайги.
В момента работи по най-голямата си тръпка: забавна карта на София с тематични шарж илюстрации върху всички важни обекти, сред които не само задължителни дестинации като Паметника на Съветската армия, но и "забележителности" като битака, гробищата, Лъвов мост, чалга локациите...
Картата на Zona Urbana, разбира се, е от рециклирана хартия и ще се подарява.
"Отзад добавяме готини съвети за туристите - да ядат шкембе чорбата срещу препиване, как да си направят „Облак" от мастика и мента или да си "напомпат" динята с мастика, откъде да си наточат минерална вода безплатно, къде могат да ги натоварят таксиджиите или да попаднат на двойно ценообразуване в ресторантите..."
Сред последните му шантави намерения в името на удобството е малка функционална "чанта" от вътрешността на картонен мех за вино. Да можеш да я зареждаш със законно количество алкохол и да си отпиваш, докато се шляеш... И да промотираш идеята как да си пазим и природата, и по-хубавите моменти.
