Родният град на Сталин - грузинският Гори - се намира между безкрайните полета на страната и района на частично признатата за независима Южна Осетия. Тези две думи - Южна Осетия - са достатъчни, за да предизвикат мъгливи асоциации за война и руски танкове, преминаващи през границата, точно както се случва през август 2008-а.
Когато подминете някогашните разпадащи се руски охранителни постове, ще стигнете до група от почернели сгради. Оказва се, че поредицата от постройки е бивш бежански лагер, където десетки хиляди жители на Южна Осетия, които са били съюзници с грузинците, са се подслонили. Това е бил един от най-големите постоянни бежански лагери.
Не след дълго ще стигнете до град Гори, чиято архитектура е далеч по-изразено съветска от тази на столицата Тбилиси. Там първо ще се сблъскате с огромна статуя на Сталин, която ви гледа отвисоко.
Хората в Гори, родното място на съветския диктатор, всъщност му симпатизират, тъй като считат, че той е вложил повече в техния град, отколкото в Русия. Гори е много близо до неспокойния регион на Южна Осетия и всеки би предположил, че хората там са негостоприемни.
Градът често страда от последиците от руската намеса, която включва и постепенно завземане на територии от Грузия, които Русия предприема всяка година.
Повечето улици в Гори не са асфалтирани. Къщите са дървени, най-често на два етажа, а изгнилите им стени са покрити с бръшлян. Много е вероятно първото нещо, което да чуете, когато влезете в някоя от тези къщи, да бъде руска телевизия.
Грузинското семейство обаче ще ви посрещне с най-хубавия си сервиз за хранене, задължително излъскан до блясък. Тъй като местните жители рядко посрещат гости от чужбина, ще ви сервират скъпи деликатеси като например орехи в захарен сироп, които се пазят за специални поводи с години.
Също така е възможно да почувствате вина, когато опитвате от тези орехи, защото е очевидно, че хората там не разполагат с големи доходи.
Въпреки че Грузия е една от най-бедните страни в Европа и непрекъснато е заплашвана от руска инвазия откакто обяви независимостта си през 1991-а, хората там са невероятно щастливи да споделят и малкото, което имат.
Грузинците са по-отворени към посетители заради исторически прецедент - Грузия е била на "Пътя на коприната" между VII и XIV век. За това и да посрещат непознати е дълбоко вкоренено в тяхната култура.
Друга традиция, която е останала от средновековието в Грузия, е барбекюто. В миналото така посрещат почетните гости, освен това селата, които са били в съюз, са се събирали в горите за да отбележат специалните поводи.
Големите събирания за барбекю най-вероятно са стари колкото самата Грузия. Месото в страната винаги е в изобилие благодарение на много ферми, които съществуват около Гори, а животновъдството се предава от поколение на поколение. Обичаят да се готви колективно е и начин за сплотяване на семейството и разделяне на задълженията по приготвянето на храната.
Грузинската култура цени задружността като гаранция за съхранение на силната връзка между роднините и приятелите. В миналото понякога до четири поколения от едно семейство са живеели под един покрив.
В настоящето въпреки заплахата от север грузинците остават много гостоприемни и обичат посетителите. На особена почит в страната са гостите от запад, защото Западът и Грузия са съюзници срещу Русия.
Ако си мислите, че домашният алкохол в пластмасови бутилки може да бъде видян само в България, грешите. В Гори е обичайна гледката на вино от сини сливи в бутилки от безалкохолно - евтино и много разпространено в тази част на Грузия питие, тъй като там овощните градини са пълни със сливови дървета.
Колкото и странно да звучи, понякога виното се приготвя директно във ваната и се оставя да ферментира там няколко месеца.
В Гори лесно ще се почувствате така, все едно живеете там от години, дори и да не знаете грузински.
Никой, дори и най-малките деца, не се притесняват от гостите. Всеки е готов да сподели с вас храната и покрива си. Нещо повече - грузинците правят това, което най-малко ще си представите, че правят хора под постоянна заплаха от нападение - приветстват непознатите.
