Публичните личности винаги са увити в ореол от митове и легенди, чиято светлина е безмилостно пречупена през телевизионния екран и общественото мнение. И заради това, че често са в окото на медиите, повечето хора си мислят, че ги познават. Което обикновено изобщо не е вярно.
Затова една от най-забавните части на журналистическата професия, е да си проправяш път през мъглите от митове и да откриваш хората отвъд наложените им имиджи.
Път, който Илиана Раева ни позволява да извървим с широко отворени очи и да съблечем от нея всички илюзии, с които е натоварен публичният й образ. За което й благодарим.
Самата тя казва, че и в гимнастиката, и в живота, е много важно хората да виждат не само постиженията, а и онова, което се случва, за да се стигне до тях. Тежкият труд, който стои зад медалите. И почти свръхестествената сила на характера, която стои зад позицията „президент на българската федерация по художествена гимнастика".
Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Пътят на Илиана Раева
Никога не бих предположила, че Илиана е зодия Риби. Дилетантското астрологично виждане за Рибите предполага, че те са някакви спокойни, вглъбени в себе си, леко мудни хора, а тя излъчва такава сила и откритост, че прилича повече на вулкан, облечен в човешка кожа, отколкото на мълчалива риба. Очевидно е, че мълчанието бяга от нея, така както бягат покорността и примирението - като от огън.
За да разберем обаче „как се става Илиана Раева", трябва да захвърлим страха и срама надалеч и да започнем отначало. А нейната история на успеха започва, когато е на четири.
„На четири години ходех на немска забавачка и ми беше отредено да играя главната роля в представлението Червената шапчица. В първи клас, макар че бях най-дребна, станах отряден председател на класа, а на 10 или 11 години вече бях капитан на отбора по художествена гимнастика в клуб „Левски". Имах безпардонно поведение, бях много властна, и тогавашната ми треньорка - Златка Бончева, ми даде първия урок, който никога няма да забравя. Заради лошото ми държание, тя ме наказа и една седмица другите деца от отбора не говореха с мен. Бях толкова разстроена, че не можех да спя, плачех непрекъснато. Един ден начупих клони люляци от улицата и отидох в дома й. Тогава тя ме покани да вляза, едно малко момиче с огромен люляков букет, и ми каза: „Илиана, ти си родена да бъдеш лидер, но за да станеш такъв, трябва да научиш какво е лидерът. Той винаги трябва да е за пример, първи да направи всичко, което иска от другите, той да помага на другите, а не да чака на него някой да му помогне, лидерът не трябва да се оплаква, не бива да наранява, той трябва да обича силните и можещите и да ги подкрепя". Оказва се, че през цялата ми кариера съм следвала думите й."
Първата треньорка на Илиана, Златка Бончева, заедно с учителката й в първи клас, учителката й по немски в забавачка, и родителите й, оформят ядрото от хора, които са й дали онази непоклатима самоувереност, която я мотивира да върви напред, когато е много трудно, да загърбва егото си в името на общата, по-голяма цел, и да не позволява да бъде повалена. Макар че не е като да не са се появявали в живота й хора, които да са искали да я повалят.
Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
„Когато се върнахме от чужбина след престоя ни в Испания и Франция, когато подкрепях Наско* в неговата кариера, ми беше много трудно. Не можех да се върна в родния ми клуб „Левски", вече не бях желана там, но знаех, че искам да продължа да работя като треньор и основах собствения си клуб. Започнах от нулата, а клубът трябваше да съществува, бях на 32 години и направих много грешки. Станах президент на моя клуб, след това на треньорския съвет на федерацията, после член на управителния съвет, после старши треньор на националния отбор, докато стигна до това да бъда президент на федерацията по художествена гимнастика. Извървях целия път като чирак, стъпка по стъпка, и затова вече мога да кажа спокойно, че умея много неща. Умея да ръководя, да мотивирам, да се извинявам, да обръщам гръб на егото си, умея да бъда търпелива, но и да тропна по масата, когато съм сигурна, че се налага, умея да нося отговорност и да скачам в огъня.
Самочувствието ми е дар Божи, основите му бяха положени от хората, за които стана дума по-горе, но работата ми го укрепи. В живота си съм срещала много хора, които са се опитвали да го унищожат, но това, което ми подари Господ, когато бях още дете, не им позволи да ме съборят"
Тежките моменти
Няма как да избегнем темата за онова, което се случи с Цвети Стоянова. Всички помним бурята, която се изви в обществото и отровата, която се изля по Илиана Раева и гимнастиката като спорт изобщо.
„Силата, която придобих с годините, работата върху чудовищните страсти, които притежавам като характер, ми помогна, когато останах абсолютно сама, след това, което се случи с Цвети. Поех цялата тежест върху себе си, когато всички други се прибраха в себе си: бяха уплашени, сломени. Аз също бях сломена заради Цвети, защото обожавам това дете, тя е мое дете. Но трябва да ме разберете правилно: тогава на карта бяха заложени съдбите на пет момичета, които са работили ужасно много, съдбата на българската художествена гимнастика. И най-важното беше да се спаси отборът."
Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Декември - месец на равносметки
Може би не знаете, но 2017 беше фантастична година за българската художествена гимнастика.
Още с първото появяване на новия ансамбъл, се заговаря, че това е отбор с големи шансове за призови класирания и медали, и действително, новите „златни момичета" дават бомбастично начало на годината още в Москва.
„Новата им треньорка, Весела Димитрова, доказа, че е талантлив треньор с изключителна фантазия за композиции, добър вкус към музиката и премерена безкомпромисност по време на тренировки", казва Илиана.
Освен това, тази година се сбъдва голямата й мечта да пробием в индивидуалната гимнастика. Невяна Владинова и Катрин Тасева печелят бронз и сребро на европейското първенство, както и бронзов медал в отборното класиране с ансамбъл девойки, а ансамбълът печели световната купа. Тази година българската художествена гимнастика е донесла у нас над 70 медала. В същото време федерацията организира съдийски курс от висок ранг, на който Филипа Филипова получава първа (най-висока) категория.
Илиана разказва и още:
„Успоредно с всички успехи, тази година България стана първата федерация в света, с която Япония подписа договор за цялостно подпомагане подготовката на национален отбор за олимпийските игри, които ще се проведат в Токио през 2020г. Четири префектури буквално се бореха за това българската федерация по художествена гимнастика да сключи договор с тях.
Нашите момичета бяха на лагер в Япония в сезона на вишните, където се обличаха в традиционни кимона, учеха ги как да ги обличат, участваха в чаена церемония, научиха се да правят икебана, обучаваха се в японските бойни изкуства, медитираха в древни японски храмове. Върнаха се заредени с невероятна енергия и тогава дойде световното, което донесе нова радост за момичетата и, надявам се, за всички българи."
Успехите наистина са толкова много, че чак става леко отегчително. Разговорът ни плавно минава през откритата репетиция на „златните момичета" в Арена Армеец, честването на 70-тата годишнина на голямата ни гимнастичка Мария Гигова, избирането на Мария Петрова за председател на техническия комитет по художествена гимнастика към европейската централа, титулуването на Илиана за вицепрезидент на Роузкамп*, изборът на Невяна Владинова за „жена на годината" в категория „спорт", и вече се надяваме, че добрите новини са на привършване и предстои нещо мрачно.
Илиана обаче ни поднася още една изненада: от вчера тя е носител на титлата „модна икона на България" в избора на публиката.
Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Паралелният свят на Илиана Раева
Досега говорихме за видимото. За медалите, наградите, успехите и славата, които идват в България и са повод за гордост за всички. Но те не идват от небитието. Хората като Илиана, които носят чудовищни отговорности, превръщат цели сфери като спорта в институции, и се превръщат в емблеми на своята страна, черпят силата си от външни или вътрешни извори на сила и вдъхновение. Защото нито един дворец не може да вири носа си гордо в небесата, без да има стабилни основи.
„ Разчитам на алтернативни неща: чистотата на мислите, чистотата на храната, силата на мантрите...От 28-годишна досега съм самоук теолог, страстта ми към екзистенциалните теми ми е заложена още от детска възраст. Искам да стигна до истината за живота, за смъртта, за необяснимия доскоро за мен патриотизъм. Обиколила съм света, но не се чувствам добре зад граница. Когато кацна в София, на ужасното ни летище, се чувствам фантастично, у дома. Наскоро разбрах, че имам корени в Копривщица, но не зная дали това е причината за тази любов към българското. Срещнах се с много интересни хора и изчетох много литература, а поривът към намиране на отговори на едни въпроси, които са терзали и най-великите умове, не ме оставя намира. Това е страна от живота ми, в която не допускам хора, това е моят паралелен свят, който крепи професионалния и социалния ми живот, както и това, което хората познават като Илиана Раева. Изглеждам като общителен човек, но това е част от работата и имиджа ми. Много хора познават президента Илиана Раева и спортистката Илиана Раева, но твърде малко са онези, които допускам до човека Илиана Раева. Това са само хора, които обичам."
Илиана не е безстрашна. Тя има страхове, но дали защото е зодия Риби с асцендент Скорпион и астрологично не й е предопределено да се страхува от общоприетите опасности, или поради друга причина, страховете й са екзистенциални, те са свързани с онова, което не знае. От два месеца тя заспива с лекциите на Мария Арабаджиева за богомилите и най-ценните свещени книги и с тяхна помощ е намерила част от отговорите на безбройните си въпроси.
Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Коледните празници в къщата на Илиана
Онези, които твърдят, че празничните традиции в България си отиват вероятно ще се изненадат, че това всъщност изобщо не е вярно.
„На Бъдни вечер винаги окадяваме къщата, слагам 12 ястия на масата, само постни, след което най-малкият казва молитвата. Досега беше Виолета, когато внучка ми порасне достатъчно, ще бъде тя. На Коледа в 9 ч. сутринта отиваме на гости в един наш приятел, който ни кани на пръжки и червено вино, а от 20 години вечерта на 25-и се събираме у Анета Сотирова* и мъжа й, Борислав, където всяка година ходим около 30 семейства и всеки носи по нещо. След това си правим томбола и танцуваме. На 26-и пък винаги ядем коледната пуйка."
Фотограф: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
На баба момичето
От една година Илиана вече е баба и тази роля, донякъде изненадващо, безкрайно й отива. Тъй като внучка й се казва Илиана, вероятно ще си помислите, че тя е от онези зли баби, които заплашват младото семейство, че ако не кръстят детето на нея, ще ги лиши от имоти. Оказва се, че и това не е така и че Илиана е имала няколко чудесни предложения за име на малката, но дъщеря й и зет й са решили да кръстят бебето на нея. И наистина, ако е вярно, че името на едно дете му носи частица от силата и магията на човека, на когото е кръстено, разбираме защо са се спрели на нейното име.
„Това дете ме променя, изважда от мен чувства, които не съм предполагала, че притежавам, дебна всяка нейна стъпчица и съм досадна баба. Поне за майка й. Всеки ден звъня да питам какво е яла, дали е спала, когато е при мен й чета мантри и тя ме гледа и се подхилква, все едно разбира, че това е нещо по-различно от останалата реч, която чува."
Общуването с Илиана Раева е мощно вдъхновение за всички жени, които са приели идеята, че жената е нежно създание, което има нужда от закрила. Нейната сила, самочувствие и успех са извоювани в един свят, който невинаги е бил благосклонен към нея, а онова, което прави за България е христоматиен пример за изчистена откъм претенции обич към родината и неотменно следване на пътя, който й е предначертан: пътят към успеха и любовта на хората.
*Роузкамп е спортна организация от 40 бизнесмена от Токио и различни префектури в Япония. Кметът на префектурата Мураяма е президент на организацията.
*Наско Сираков е български футболист, централен нападател и изпълнителен директор на ПФК Левски от 1999 до 2008 г., играчът с най-много голове в историята на Левски - 165 и съпруг на Илиана Раева
*Анета Сотирова е българска актриса и майка на певицата Белослава
