Добрият пчелар Петър от София и неговата зелена кауза

Webcafe се включва в инициативата на Ballantine's и #soSofia с поредица от интервюта с интересни личности, през чиито очи можем да погледнем на любимия си град от по-различен, но и по-интересен ъгъл.

Първата ни среща е с добрия пчелар Петър.

София е зелена и пълна с пчели. Не сте забелязали? Слезте от колата и отидете в някой парк, градинка или направо в музея на пчелата на метростанция "Г.М. Димитров." Taм ще научите много за най-ценните създания на планетата, без които и нас не би ни имало. Заведете и децата си.

"Ако изчезнат пчелите от земята, на човека му остава да живее не повече от четири години. Колкото повече опрашвания, толкова повече растения, толкова повече животни и толкава повече хора" - е казал Айнщайн.

Петър Вълчовски знае това много добре и си личи, докато разговаряме над един кошер вътре в малката, уютна и пълна с чудеса къщичка, която отвори врати тази пролет в София, за да ни даде ценни познания за пчелите. Той е нейният грижовен стопанин. Кореняк Софиянец, израсъл в подножието на Витоша, Петър разбива клишето, че столичаните са скарани с природата. Дядо му е бил пчелар, баща му - също. От 4 години той активно се занимава с тази кауза и първите резултати са вече на лице.

"В един нормален кошер има до 60 хиляди пчели. Една пчела живее около 45 дни, като за този кратък живот опрашва 2 милиона цвята. Това пък е равно на половин килограм мед. Но медът е само екстра.

Без пчели няма да има плодове и зеленчуци. До 85% от растенията, които консумираме, са тук благодарение на европейската и индийската пчела. Иначе съществуват 19 хиляди вида пчели.

Индустриалният начин на живот, пестицидите и изобщо човешката дейност убиват пчелите. Факторите са много . Хубавото е, че в София има много паркове, много зелени пространства, там няма пестициди, няма тежки метали и има много пчели."


Ето какви интересни неща ми разказва Петър, малко преди да извади една метална градинска стълба и да ми даде да се покатеря до покрива на музея на пчелата, който е всъщност една малка цветна градинка - първата спирка от трудовия делник на добрите пчели в глинената къщурка.

Но как така изведнъж човек решава да се бори за повече пчели в София?

"Мисля, че човек като узрее, започва да се замисля за по-смислените неща в живота. Ние трябва да положим грижа за това, което ни заобикаля, доколкото можем.

Имам само един кошер за момента. Полагам усилия да се ограмотявам и да чета, това наистина е много четене. Някои по-стари пчелари казват, че цял живот се учи човек да е пчелар, защото непрекъснато нещо ново откриваме.

Например танцът на пчелите... Преди хората не са знаели, че те си комуникират благодарение на един особен танц, кръгови движения. Човекът, който го откри, получи Нобелова награда, а те му се подиграваха в началото. Фриш, австриец.

Има какво да се поучим от тях. Те не могат да оцелеят сами, оцеляват винаги заедно. Когато е сама пчела - тя загива. Можем да се научим да сме по-единни. В България има прекалено много индивидуализъм."

От няколко години Петър и приятели развиват тяхната организация "Био Град София". Преди да я регистрират, създават една градина и тогава решават, че има нужда от нещо повече. Идеята за музея на пчелата хрумва на Петър, когато вижда как майките в градината непрекъснато се притесняват от многото пчели, а пък от друга страна не ги и различават от осите.

Учудва се и решава, че градският човек наистина много малко знае за пчелата. С приятели започват да мислят за задвижването на проекта. Кандидатстват за финансиране към Америка за България.

"В момента сме на самоиздръжка и се борим това място да просъществува. Има огромен интерес. В хубаво време музеят се пълни, идват по 40-50 човека. По 2 часа работи засега. В момента го караме на дарения. Мислим по тоя въпрос, радваме се на интереса. Очакваме летния сезон доста хора. С Музейко работим, пращат групи. Пълно е с деца.

Смятам, че този обект е много важен, защото трябва да информираме обществото за проблемите с пчелите, да расте едно по-отговорно поколение, за да взима то в бъдеще по-отговорни решения. Tова е ценна информация. Теренът е даден от Столична община. Получихме подкрепа."

Иначе Петър е учил публична реч в НАТФИЗ и като цяло обича театъра. И отвътре и отвън. Центърът на София му е много любимо място, но пък Витоша му е безценна. Там се е научил да кара ски.

Развенчаваме някои митове за софийското детство заедно. Понякога децата, расли на село, се чудят що за детство можеш да имаш в големия град. Прекрасно е отговорът. Поне в случая на Петър.

"В нашето детство нямаше толкова много коли, като че ли родителите бяха по-спокойни. Играехме до късно навън. Имаше много игри, които не са свързани с компютър - сляпа баба, гоненица, стражари и апаши, пиян морков. Навсякъде играехме, нямаше забранени места. Сега като че ли стресът е по-голям, но си зависи от родителите..."

Петър вярва, че в София има много възможности за развитие, както за хората, така и за самия град. Мисли, че всички, които идват да работят и живеят тук, дават най-доброто от себе си, което пък носи огромен потенциал и възможности.

Скоро пред музея на пчелата на метростанция "Г.М Димитров" се очаква да има столчета и масички, където посетителите да могат да хапнат нещо вкусно с био мед. Вече мястото се е превърнало от само себе си в социално сборище за младежи, които седят на пейките. Вандализъм засега няма, хората пазят хубавото.

Къщичката посещават и много чужденци, които искрено се радват на инициативата. Петър се надява да развиват мястото все повече и повече и пчелите да са добре, разбира се. За последното той лично ще се погрижи с всичките си натрупани знания дотук.

"Нашата идея е София да е по-зелена, по-отворена, всички ние да се усмихваме и да правим неща, които имат смисъл. Да оставим нещо качествено след себе си" - усмихнато споделя Петър и сякаш мед му капе на сърцето, когато говори за зелена София. Някак си няма как да не се заразим...

Oще истински истории за града, споделени с Ballantine's можете да видите на staytrue.bg

Новините

Най-четените