За бившия армейски сержант Шон Кнап, битката с пристрастяването е изтощителен процес, продължаващ вече осма година. Даже по-лошо, той почти е коствал живота на него и семейството му.
След служба в армията между 1994 г. и 2000 г. Кнап се уволнил с почести и малко по-късно срещнал бъдещата си жена. Не минало много време преди "абсолютно ужасния" преход към цивилния живот да тласне Кнап към депресията. Той се пристрастил към болкоуспокояващи и започнал да пие.
Ударил дъното през 2007 г. Въоръжен с огнестрелно оръжие, той взел за заложници жена си и двете си малки деца. По време на 4-часовата драма той крещял на полицаите да го застрелят. "Каза, че иска да умре, но беше ясно, че се нуждае от помощ", разказва съпругата на Кнап.
За съжаление, Службата по въпросите на ветераните не обърнала особено внимание на случая. Шон Кнап се срещал с психолог най-много по един път седмично. "Сякаш ми казват "Да видим колко време ще изкараш жив и после ще ти помогнем", спомня си той. Чак след втори тежък битов инцидент ветеранът бил записан в интензивна програма за борба със зависимости. Били нужни години, за да стане напълно "чист".
Историята на сержант Кнап е сред най-крайните, но показва проблем, който засяга хиляди бивши военни и е налице не само в САЩ. Ветераните често имат проблеми с адаптацията към цивилния живот и липсата на подкрепа от страна на държавата ги тласва към алкохолизъм, наркомания и депресия. Липсата на средства за рехабилитация на зависимостите и психическите проблеми са само част от смъртоносната военна спирала - раняване в мисия, посттравматичен стрес, зависимост и самоубийство.
Проучванията сочат, че през последните години има ръст на зависимите към алкохола и наркотиците бивши войници. Според данни на Службата по въпросите на ветераните, опитващите се да откажат пиенето ветерани са нараснали с 56% само между 2003 г. и 2010 г. При другите зависимости няма актуални данни, но се знае, че към 2009 г. близо една пета от потърсилите психиатрична помощ са злоупотребявали с поне една субстанция.
Най-често войниците страдат от посттравматичен стрес, причинен от участието в бойни операции, ранявания и престой в полеви болници, изморителните патрули и непрекъснатото напрежение. Само през юли тази година и само в Ирак и Афганистан 26 пехотинци, 55 войници от ВВС, 39 моряци и 32 морски пехотинци са отнели живота си. При ветераните положението е катастрофално - самоубиват се по 18 души дневно.
Междувременно ситуацията в Близкия изток става все по-нестабилна и някои анализатори смятат новата война в региона за неизбежна. Това ще доведе до още страдания за ветераните, тъй като те далеч не са сред приоритетите във федералния бюджет. Изпадналата в стагнация икономика също не е особено гостоприемна към мъжете и жените, които са се уволнили от армията.
Формално, държавата се грижи за тях, като са създадени множество програми за лечение на зависимости и психически проблеми, но за мнозина е невъзможно да се възползват от помощта заради неравномерния й обхват, множеството бюрокрация и хроничната липса на пари, която не позволява назначаването на персонал в даже вече изградени центрове за рехабилитация.
Президентът Обама се ангажира с разширяване на обхвата на програмите и назначаване на допълнителни специалисти, но предвид наближаващите избори не е ясно дали ще видим промяна.
В момента на много места ветераните са пренасочвани към цивилни лечебни заведения, но качеството на работата им не може винаги да бъде контролирано. Освен това, лекари от центровете за рехабилитация коментират, че много често бившите войници идват при тях с много трудни за диагностициране и лечение комбинации от тежки психически проблеми и зависимости към различни субстанции - нещо уникално за служилите в Ирак и Афганистан и напълно непознато за специалистите извън армията.
Сержант Шон Кнап също би желал да говори за проблемите си с някой, който познава армията отвътре, но ще се наложи да посещава цивилен терапевт - поради бюджетни съображения. „Те са изпратили някого някъде и сега този човек е смазан. Не изглежда да ги интересува, че цялото ни семейство още се възстановява. Те са приключили с нас, но ние не сме по-добре", категорична е съпругата на ветерана, която е написала книга за войната след края на битките.
