Изгряващата звезда на тениса Доминик Тим среща своя фитнес-треньор Сеп Резник в един мартенски следобед на брега на виенския канал "Нойщат". Това е неукрасен с нищо воден канал в скучната периферия на града.
Тим (на около 20 години, тичащ и силно задъхан): "Виж, Сеп, от другата страна на канала има слънце на ливадата. Това би било добро място за тренировка."
Резник (също тичащ, но не толкова задъхан): "Добра идея, хайде."
Тим: "Ама..."
Резник: "Ама какво?"
Тим: "Няма... мост?"
Резник: "Че кой има нужда от мост? Този поток не е по-широк от 5 метра и не е по-дълбок от два. Няма да се удавиш."
Резник спира, докато пара се образува около устата му, съблича се по бельо, влиза във водата сякаш е горещ извор - и махва на Тим да направи същото. "Какво чакаш?"
Тим малко се бави - донякъде защото се поколебава за момент, и донякъде защото е облечен с много дрехи, включително анорак и вълнена шапка. После той влиза във водата, бавно, с приятелски насърчения от Резник.
Преплува през хладната пролетна вода, треперейки, отчаяно поемайки си въздух, за да продължи после цял час от другата страна на канала с всякакви упражнения - такива, които обикновено те вкарват във форма за пентатлон. Мартенското слънце бавно изсушава дрехите върху младежа. После и двамата плуват обратно, обличат се и Резник казва весело: "Виж, дори си взехме душ."
Сътрудничеството между Тим и Резник изглежда като коментаторска шега. Резник е бивш гимнастик, футболист, джудист, бегач и лекоатлет. Занимавал се е занимавал с пентатлон. През 1984 г. той е първият австриец в триатлона "Ironman" в Хавай. След като прави име в различни „ултра-триатлони" (1988 г. в Гренобъл - 13 км плуване, 540 км каране на колело, 126,6 км тичане), той се прочува през 1994 г., когато обикаля света с велосипед.
С две десетилетия опит в управлението на виенски стриптийз бар и брак с жена, която се нарича Ферари Маус (и която сключва брак с друга жена след развода им), спортната звезда се превръща в светска знаменитост. Резник прави това с проекти като световен рекорд по издръжливост при каране на ски по нанадолнище и участие в австрийско тв шоу за запознанства-
От друга страна Тим е един от най-добрите световни тенисисти в своята възрастова група - и наравно с Давид Алаба е един от малкото млади австрийци във фокуса на медиите за глобален спорт като тениса. Когато Тим е на 17 години, той привлича вниманието на Иван Лендъл, който директно от корта се обажда на Adidas и им препоръчва да подпишат с младежа многогодишен договор.
Проблясъците на талант в следващите години не са редки при младия австриец, но като цяло той изглежда твърде деликатен за професионалния тенис
Здравето му е крехко, той често е изморен, а на корта не е убедителен като противник. Винаги изглежда сякаш иска да се извинява за унищожителните си победи. Когато Доминик Тим надделее себе си и размаха юмрук след трудно спечелена точка, както се очаква от тенисист в Австрия от Томас Мустер насам, той държи палеца си по такъв начин, че той би се счупил, ако наистина нанасяше удар с юмрука си.
52-годишният Гюнтер Бресник е треньор на Тим от 8 години и запитан за най-важната черта на успешния професионален тенисист, той казва: "издръжливостта на стрес". Бресник търси от години подходящ фитнес-треньор за своето протеже. Водени са преговори с хора от екипа на Роджър Федерер - като Пиер Паганини, или Бернд Пасолд от тренировъчния център на Red Bull, но нещата така и не се получават.
После през есента на 2012 г. Бресник се среща с Резник. Последният посещава в тренировъчния център в Зюдщат, гледа 10 минути младежа и казва: "Гюнтер, видях всичко. Момчето може всичко от кръста нагоре - и нищо от кръста надолу."
Около Коледа същата година двамата започват да работят пробно, в "мързелив" режим по стандартите на Резник, което означава 15 км тичане в парка на военната академия във Винер Нойщат.
"Отидохме да тичаме в полунощ, така че да не ни безпокоят. Първия път Доминик попита къде да си държи нещата, и аз му отговорих: в багажника на колата. После каза, че е тъмно. Казах му: ти какво друго очакваш в полунощ? Когато казвам надясно, отиваш надясно, когато кажа наляво, отиваш наляво. Тичал съм 60 000 км в този парк, мога да се ориентирам и без светлина."
При първата тренировка Резник преброява 16 спирания за почивка за 15-те километра. "Пулсът му удари в тавана." Две седмици по-късно, почивките вече са само две.
Сеп Резник е от хората, с които не можеш да се държиш официално
Той е и умел разказвач с дарба за асоциации. Когато разговорът преминава на темата за съня, и питаме дали Доминик Тим спи достатъчно, за да бъде на корта на следващия ден след 15 км в полунощ, той отвръща: "От години тренирам сам всяка нощ. Всяка вечер карам колело от Виена до Вексел (планински проход на 1700 м височина, около 100 км южно от Виена - бел.ред.). И в 7.30 сутринта съм там."
А кога спи? - "Не спя."
Но как човек може да живее без сън... ? - "Не спя от десетилетия. Да изглеждам зле? Вижте с очите си. Не си губя повече времето в сън."
Съвсем без сън, с цялото ни уважение, това не е възможно. - "И кой го казва?"
Мълчание.
"Преди 30 години треньорът ми Ханс Шакл ми каза: Спри да спиш. Оттук нататък тренираме всяка вечер от 7 вечерта до 5 сутринта, всеки ден - и събота, и неделя. Отговорих му: не разбирам. И той ми връчи военна литература. Сталинград, планинско катерене, войни, Солженицин, Архипелагът Гулаг. Прочетох ги и осъзнах, че целият ми живот е просто една ваканция.
Ама нуждите на тялото... - "Нуждите на тялото не ме вълнуват. Майната им. Ще се учудите на какво сте способни, когато нещата станат трудни. В битката за Сталинград, хората са осъзнали безсмислеността на действията си и са казали: прибирам се у дома. И са се прибрали у дома пеша. Това за мен е фундаментално. Разбирате ли? Аз съм от бранш, в който поставянето на граници не съществува."
Резник мрази залите за фитнес
И не обича, когато нещата стават твърде технически и не се вълнува от тренировъчен график. Той мери пулса на Тим, като поставя пръст върху каротидната му артерия. "От самото начало казах на Доминик: ‘Никога няма да отидем във фитнеса. Няма да вдигаме тежести, ще вдигаме дървета. Фитнес-треньорът е природата, където е най-добрата вода и най-добрият кислород. Ще черпим сила от мястото, където я има в изобилие".
За тренировки Резник запазва ловджийска хижа край Гутенщайн в южната част на долна Австрия. "Мой приятел притежава половината долина там," казва Резник, "така че разполагахме с много място." И после двамата се връщат в горите.
"Един-два часа по горска пътека само ходене, без тичане. После носене на дънер, 25 килограма. Продължаваме да ходим и му обяснявам за какво е полезно това: раменния пояс, горната част на тялото, аеробните възможности. През пет минути се сменяме и аз нося дънера. И продължаваме да ходим още 2 часа."
Няма тренировки, които Резник да не прави наравно с Тим
Историите на Резник се издигат над обичайната форма на разговор и придобиват особен колорит. Например, когато става дума за изключителността, той звучи така:
"Изключителните цели изискват изключителни стъпки. Винаги съм го знаел. Ако вървиш по пътя, по който вървят всички, постигаш само целите, които постигат всички. Така че е голяма чест за мен, когато някой каже: Резник е побъркан, той е безумец. Защото това означава, че правя нещо, което другите не разбират. За мен съмнението е форма на потвърждение. Съмнението ме успокоява."
"Парите не са проблем. Имам това, което ми е нужно. Имам си Mercedes 500 Coupe и Jaguar, тъмносин, с бежови кожени седалки, точно какъвто съм искал винаги. Не съм глупак. Казах им: първата година с Доминик ще я направя безплатно. Дори сам ще си плащам бензина и храната. Така съм свободен. Мога да му кажа: ако закъснееш дори веднъж, с една минута, си отивам. Ще говорим за пари, когато Доминик спечели повече пари. А той ще стигне дотам със сигурност. Той е единствен по рода си, когато удря топката, се чува истински гръм."
Подходът на Резник към тениса не е претоварен с детайлни познания, но може би това е и плюсът му. "Тенисът е гето," казва той. "Като тенис-идиот Доминик никога няма да е успешен тенисист. В професионалния спорт всички говорят на един и същ език. И има черешки на тортата, които можеш да събереш и да прехвърлиш в друг спорт. Просто трябва да приемаш опита, който хората имат в други дисциплини." Резник е дал на Тим книга за дзен-будизма, "така че той да знае какво да прави с дишането си", и друга книга за анатомията, "така че да знае какво къде е в тялото му."
Ами Солженицин? - "Солженицин засега ще почака. Но ще стигне и до него."
Доминик Тим не харесва особено идеята да прави приклякания в просека в гората. И да го лазят буболечки от дънерите, докато ги вдига като тежести. И все пак той е започнал да оценява нетрадиционните методи на своя фитнес-треньор. "Той просто е страшен тип".
Наскоро Резник си взе първи мобилен телефон. "За да съм на линия за Доминик по всяко време." И той е на разположение - денем и нощем.
В края на миналата година той заряза работата си в стриптийз бара във Виена, където е бил всяка нощ през последните 20 години. На 30 ноември ще е и последният му ден като военен. След това излиза в пенсия от армията. Чака с нетърпение този момент: "От 1 декември съм в постоянна почивка"
След което, сякаш се е изпуснал случайно, добавя: "Дори не знам дали още съм във форма. В работата ми с Доминик се връщам 40-50 години назад и проверявам дали стандартите още са същите. Дали стандартите ми още са актуални. Сега ще се разбере дали колко струват 40 години опит."
А не си ли представя, че може да се провали? - "Няма такова нещо като провал. Провалът само е доказателство, че съм направил грешка и трябва да променя нещо."
И минава към темата за големия финал: - "В края на кариерата ми още веднъж за 80 дни ще обиколя света. С колело. Съберете си багажа, казах на помощниците ми отпреди, които сега са на 70-80 години, ще го направим още веднъж".
По какъв маршрут? - "Същият, както винаги - Виена, Унгария, Румъния, България, Истанбул през Турция, през Иран..."
В Иран нещата не са много окей в момента? - "Минавал съм там и преди по време на война, няма значение. После през Пакистан, Балохистан, Индия. Там опаковаме всичко в посолството в Ню Делхи, прелитаме до Австралия, Кеърнс, 4700 км надолу по брега до Сидни, после Хавай, 600 км около основния остров от носталгия, после със самолет до Лос Анджелис, Вашингтон, със самолет до Лисабон, на юг през Кадиз, Марбея, нагоре към Барселона, Генуа, наляво към Швейцария, Локарно, Фелдкирх и обратно у дома във Виена."
"И, естествено," допълва той, "няма да спирам. Ще пътувам денонощно".