Това не е чалга държава!

Той цепи секундата на две. „Нали казахме 2 часа, а не 2 без 3 минути". Хващаме го за снимки преди да влезе във фитнеса, а за интервю - след това. „Много се занимавам със спорт. Моят ръгби клуб ми отнема около 16 часа седмично. Иначе се занимавам с радиото и всички свързани с него неща, включително концерти и други проекти".

Днес самият Васил Върбанов вече не слуша радио. „Само "Хоризонт" в колата", признава той. „Преди 20 години, когато стартирахме радио „Тангра", те ме дразнеха и бяха учебникът какви не трябва да бъдем, днес обаче добрите им стари консервативни традиции ми допадат. Защото ми омръзна да слушам радио, в което някой ми се прави на интересен. Пък и аз познавам 90% от хората, които работят в другите станции и ми е още по-неприятно да слушам някой от тях да ми се прави на такъв".

„Тангра Мега Рок" на 5 години

Само по себе си това е огромно постижение за онлайн радио, при това у нас. По този повод радиото прави и 5 концерта. „Един приятел попита: „А на 50-годишнината 50 концерта ли ще правиш?" Аз му казах: „Ти не бери грижа чак за толкова напред...".

Това, което отличава нашите концерти от повечето останали промоутъри, е мотивацията ни, обяснява Васил Върбанов. Другите с това си вадят хляба и са принудени да правят концерти в най-различни стилове. А ние правим само рок. Единственото, което си позволяваме, е да правим еклектични концерти - например да вкараме рок група в зала „България".

При нас основната идея зад тези концерти е да си промотираме радиото и неговите ценности. Което автоматично означава, че трудно бихме направили концерт на група, която не харесваме. Не че това е лошо - ако има някакви пари на земята, защо да не ги вземеш. Но аз просто нямам време за това - цялото занимание около радиото си е 24 часа нон стоп.

Who Do We Think We Are

Ние не сме идиотска идея на ъндърграунд перковци, пояснява строго Върбанов, който скоро ще навърши 42 г. Изборът ни да изглеждаме ъндърграунд е абсолютно съзнателен. А в големите компании, които са ни рекламодатели, работят хора, които хич не са задрямали, те и по свои канали научават, че ние сме стойностни, съобразяват се с нас и ни подкрепят. Издържам се с това радио, което правя, не с нещо друго, подчертава той.

В подкрепа на думите му е и ясният таргет на „Тангра Мега Рок", както и данните от проучванията. „„Алфа Рисърч" ни отрежда един добър процент слушаемост предвид разпространението ни. С много-много малко сме под Star FM и имаме повече слушатели от Jazz FM, които са ефирни радиостанции", казва не без гордост Върбанов.

Програмата ни е активна в офис часовете, когато хората там са пред своя компютър, пояснява той. Още на старта не сме се целили в комбайнери и работници по полето... На работа в офиса не можеш да гледаш телевизия и е неудобно да четеш вестник или списание. Но пък други интернет институции като Facebook доказват, че онлайн активността на хората в работно време е много сериозна.

Бяхме само онлайн станция, когато стартирахме прeди 5 години. Сега вече ни излъчват и по сателит в пакета на „Булсатком", които са изключително мощен оператор, както и много кабелни и ТВ оператори. В пакета сме и на всичките абонати на „М-тел" - в пакета Vodafone, при което срещу 1.70 лв. на месец имаш възможност да слушаш радио където и да си, включително в колата си.

Излъчването ни е с убийствено качество - нещо, с което изключително се гордея. Това е огромен плюс за онези, които слушат радио в домовете си, продължава Васил и пояснява: „Много хора вече имат системи за домашно кино със субуфери, а сигурно 90% от хората вече са включили в хай фай системите си компютъра. Той е основното им средство за черпене на музика, защото музика вече не се купува, и съответно е вързан към най-добрата звуковъзпроизвеждаща система вкъщи".

Вече 5 години все ме питат: „Няма ли да излезете в ефир?" Отговорът е: „Не. Няма!". Метафорично казано, това е толкова безсмислено, колкото в момента да подавам молба да имам стационарен телефон.

Рокът е модерен...

Рокът в момента е модерен, казва ми неочаквано Върбанов. Докато се колебая дали да се съглася или да споря с него, той повтаря още по-убедено: „Супер модерен е в България!" и добавя: „От 1 година насам".

Преди 5 години, когато стартирах нашето радио, рокът беше мръсна дума, обяснява той. Тогава дадох много интервюта. И все повтарях - не за друго, а защото истината трябва да се повтаря, за да се запомни: хората, които струват нещо в тази страна, са хората, които слушат рок - във всичките му варианти, защото в рамките на 50 години история той има много и различни видове. А после мина време и рокът стана отново модерен.

Нали това твърдях още преди 5 години - че това не може да е чалга държава! Всичките звезди на „Пайнер" накуп събират 12-13 000 души на стадион „Локомотив" при цена на билетите 5 лв., а концертите на Слави Трифонов, който е ТВ продукт, събират десетки хиляди в провинцията, но защото са безплатни. Колко пари генерират те в сравнение с Depeche Mode, Iron Maiden, ACDC, голямата траш четворка - които са средно по 40 000 души при средно по 50 лв. билет?! Дори и от двете страни да имаш по 15 000 души, по-важни са тези, които са дали по 50 лв. а не тези, които са дали по 5 лв. Тогава ми се смееха, но всъщност времето показа, че съм прав, клати глава рок ветеранът.

... но това не ме кефи, а напротив

Мой приятел ми се обажда и ми казва: „В "Метро" съм и в момента преброих 6 човека, които явно не са познават помежду си и носят фланелки на Rammstein!" Рокът стана модерен. И това почва да ме дразни, казва Върбанов.

Непрекъснато отварят рок радиостанции и рок телевизии, всеки е рок. Модерно - това е, когато някой казва, че е еди какъв си, без да има съответното отношение към света. Значи това е модерно, носи му някакви дивиденти и ползи другите да го възприемат като такъв, пояснява Върбанов.

А ние с теб сме израснали във време, в което това беше нашата музика и тя олицетворяваше нещо друго - ние срещу правителството, държавата, системата и т. н. Когато в един момент твоето  нещо, което те топли и си го държиш в къщи, стане и тръгне навсякъде по улиците, тогава все едно някой ти го е отнел. Ето така се ражда пънкът! (смях)

Сигурно затова около 70% от концертите, които сме правили през цялото това време, всъщност са пънк концерти. И Ministry като ги питаш, макар да свирят електронен индъстриъл, казват „Ние сме пънк група!". И то си е така, довършва философски радиобосът.

Времената се промениха

Засягаме проблема защо радиостанциите въртят все една и съща музика и то на предимно стари и познати групи. Промоутърите се оплакват, че не смеят да вкарат нови и актуални групи, защото хората не са ги чували. Върбанов не смята себе си за промоутър („Все ми се смеят: „Айде сега, направихте вече към 25 концерта и не сте промоутър", но аз ти обясних, ние го правим само заради радиото"). Но, оказва се, има учудващо задълбочен поглед към проблемите не само на промоутърския бизнес.

„Преди 12-13 години SME направиха първия концерт на Asian Dub Foundation", обяснява ми той с пример, „по една-единствена причина - Насо Русков ги убеди, че това е ебати страшната група. И ние се сцепихме да ги пускаме по радиото. Резултат - всичко беше продадено!"

"Тогава обаче бяхме единственото такова радио и влиянието ни тогава беше много по-голямо, отколкото днес която и да е от всичките такива станции може да има. Тогава бяхме и монополисти - никой друг не искаше да прави рок радио, а днес има 3-4 или даже 5 такива станции, дори не знам колко са вече", мръщи се за миг Васил.

„Да не забравяме и че хората днес слушат много по-малко радио, защото имат много повече алтернативни начини за информация - интернет работи всяка секунда и всеки намира собствената си музика. Помниш ли пък какво беше през 90-те влиянието на MTV в България, пък и в света?", връща той лентата назад.

Sad But True

„Asian Dub Foundation бяха първият случай на напълно неизвестна у нас група, която продаде всички билети. Днес обаче медиите нямат такава сила да направят отново същото", отчита Върбанов.

„То не че тогава не беше голям риск", добавя той. „За да не се провали концертът и после да го обвинят него, Насо ходеше и тайно си купуваше билети. Вземе хонорар от радиото, иде и си купи 3, после пак - купи 4. Това се оказа излишно".

Днес ситуацията с новата музика не само в България, а и по света е много по-различна в сравнение с преди 5-6 и повече години, констатира човекът, прекарал 20 години зад микрофона. Като част и от музикална компания „Уизърд" през годините, той има сериозни наблюдения над бизнеса.

Бизнесмен в София

Бизнесът се обърна - сега групите се хранят от концерти. Това обаче се отрази и на креативността им, твърди Върбанов, според когото те обръщат по-малко внимание на новата музика.

Освен това големите групи винаги имат алтернативи, но това не важи за малките. Големите се обединяват - не е особена тайна, че фестивал като Sonisphere се върти около Metallica. Но такива гиганти в концертния живот задушават по-малките. И ако това не важи толкова за Германия, то важи с пълна сила за България.

Я виж концертния ни афиш това лято, продължава Върбанов. Това са все концерти, на които искам да отида, топ имена. Но това ще ми коства 1000 лв.! А ако искам да отида с жена ми, стават 2000 лв. И това са само билетите. А транспорт - до Каварна, Пловдив, Банско? Е как тогава да отида пък на евентуален концерт на някоя нова група, която радиостанциите не въртят толкова, пита с основание той.

Еклектика, екип и още нещо

С какво се отличавате от другите и как процедирате с новата и старата музика, питам го аз. Хората си мислят по инерция, че сме метъл радио, а това изобщо не е така, отговаря ми Върбанов. Всеки от нас слуша абсолютно всичко. Има толкова страшно много неща, които е престъпление да не ги пускаш. Пък и съм сигурен, че нашият слушател: едно, е еклектичен, слуш амного и всякакви неща;  второ, слуша радио много повече от тези 15 минути или час и 15 минути, които слушат слушателите на големите ефирни станции. Няма как да повтарям песни, не е и нужно.

Аз дори не правя плейлисти. От 10 до 12 е Насо Русков с цялата му пънк и британска меломанщина. Но Атанас знае наизуст и поне 10 песни на Slayer, включително някои може да ги свири на китара. Като негова антитеза пък е изключително опитният Мони Панчев, който продължава следобед. Вечер имаме специализирани предавания. Тази основна 8-часова схема се повтаря нощем, когато е в удобно време за многото ни слушатели в Америка. На практика компютърът върти готова плейлиста само 2 часа дневно - от 8 до 10 вечерта.

Имаме много добри и сериозни партньори през всичките тези години, казва Върбанов, когато го питам как се издържат. "Примерно „Джак Даниелс" и „Туборг" ни подкрепят от първия ден."

Има ли граници зад микрофона?

Правила? Такива неща не ме интересуват, категоричен е Васил. Добре де, ами ако Насо с цялата си ексцентричност прекали в ефир, настоявам аз. Атанас е човек с висше образование, роден и израснал в центъра на София, живял 6 годни в Лондон и на мен ще ми е трудно да го превъзпитавам, когато той наближава своята зрялост, заявява убедено Върбанов. Докъде все пак е свободата? Е, винаги мога да му счупя носа, когато ме подразни мен. Тук е малко улично..., добавя Върбанов.

Пък и освен мен, Насо и Мони, тук работи Коко Стойнов - това е основното му занимание. Също и Сашо Бояджиев, певецът на Last Hope, и Стив (Стефан Йорданов), певецът на Insmuth. Музиканти от различни стилове и поколения - те не се правят, рокът за тях е начин на живот.

Често не ми е много лесно, признава шефът на „Тангра Мега Рок". Ние сме като спортен отбор, пазим си гърба един на друг. Но това са хора, създали сами себе си като суперсилни индивидуалности и не се поддават на правила, а ги прескачат. Те в крайна сметка са пънк личности.

А Мони Панчев е представител на друго поколение - предпочел е да блъска 5 години в Кремиковци вместо да иде в казармата - поради вътрешните си убеждения. Трудно можеш да влияеш на такива хора, ако не си един от тях. Това е цветът на българската младеж от различни поколения. И обединяването им иска доста нерви.

Но аз съм свикнал, защото доста години съм бил капитан на ръгби отбор - там е доста сходно. Мисля че се справяме доста добре. Е, точните часове при нас са малко условни... Няма как, аз просто съм принуден да балансирам всичко това и мисля, че се получава, добавя той.

Нещо за деклариране

Няма как да пропусна да го питам точно него за това, кое в музиката му е направило впечатление през последната година или би ни го препоръчал. Затруднява се...

„Много ме впечатли групата, която спечели конкурса на „Джак Даниелс" - Center. Те имаха смелостта да свирят само инструментали. Както и едни агенти от Пловдив - Automatic Flowers. Няма да цитирам и Odd Crew, тях всички ги познават."

„Изключително много ми хареса новият албум на Monster Magnet, но те никога не грешат. Новият PJ Harvey много ми хареса, макар че принципно не я харесвам като човек. Amorphis преживяват най-силните си години с този нов вокалист. Black Rebel Motorcycle Club е страхотна група. От българските сега се сещам за Smallman."

"Съсипващо много добра музика има в момента. Просто не ми стига времето да слушам всичко, което излиза, това ми е проблемът", въздъхва тъжно Васил Върбанов.

„Чуй, чуй какво е пуснал Мони!", подскача изведнъж възторжено той и гордо усилва радиото. Звучи „Лудо сърце" - велик, велик кавър на Димитър Йосифов по Литъл Тони от преди близо половин век. Всяка радиостанция, която пуска тази песен, може да ме пише за свой върл фен. Ето това е онова, което никога няма да чуете в другите „рок" радиостанции...

„Новият на Пол Саймън е много добър", пише ми Васил в скайпа на другия ден - явно не иска да го пропусне. „Чух аз, ама още не съм успял да го прослушам", отвръщам му с въздишка и аз.