Още на пръв поглед Саси - Светослава Илиева смекчaва пристъпите на нихилизъм, които честичко те връхлитат в тази страна. Винаги като видя хубав човек, който изглежда се чувства удобно в живота си - професионален, личен и всякакъв - е удоволствие да разбера какви са истинските причини за начина, по който деликатно свети наоколо - и ти въздейства добре на енергията.
Като добре приготвеното хубаво кафе например. Така че вместо патетичното интро колко много награди за уеб дизайн има Саси, предпочитам да те запозная с жената, на която дължим приятния "интериор" на Webcafe.bg (където се връщаш, ако ще и понякога да не си останал доволен от напитката).
В началото на 20-те си години (или към края на преходните '90) Саси не е предполагала, че Интернет, ще се разпростре до степен, в която да се окаже, че е направила най-правилния избор за професия. "Като всички хубави неща, започнах да се занимавам с това съвсем случайно - първо бях балерина, след това свирих на пиано и в 5-ти клас майка ми реши да ме запише на рисуване.
Завърших училището за приложни изкуства и после Художествената академия със специалност Дизайн на детската среда, която ми даде много добра основа и визуална култура, но се оказа, че трудно мога да си намеря работа...", разказва Саси. По това време обаче, напук на скараните с новите технологии преподаватели, вече има Интернет и прекарва там толкова много време, колкото е необходимо, за да започне да изпитва някакво обсебващо любопитство.
И ако в годините то се е модифицирало в професионална увереност, Саси казва, че се дължи на това да не позволяваш на егото да ти пречи: "Егото не ни позволява да бъдем достатъчно любопитни, да задаваме глупави въпроси, да сбъркаме. Ако се освободим от страха от провал, откриваме толкова много нови възможности.
Голяма част от пробите може и да са грешки, но една от тях ще е истинско откритие. Винаги съм вярвала, че няма такова нещо като лош опит, защото и грешките и успехите ни учат. Не се притеснявам да задавам глупави въпроси, защото често дори най-прозаичните имат неочаквани отговори."
След много разглеждане на сайтове и следене на работата на хора, които се занимават с това "един ден мои приятели случайно ми дадоха проект за сайт и когато го изпълних, бяха много изненадани, че съм се справила учудващо добре. Имаше само едно-две неща, които не можеха да се имплементират, но бързо ги коригирахме", спомня си Саси. От 2008 г. тя e творчески директор в Netage.bg - eдна от първите бг компании за разработка на уеб сайтове, където започва пет години по-рано и минава през постовете графичен и старши графичен дизайнер.
Чантата й е разхвърляна толкова, колкото й графиките на монитора й. "Мисля драскайки, нахвърлям всичко, абсолютно всичко, което ми хрумне - ако видиш дизайна преди да е завършен, ще си кажеш "тя въобще не знае какво прави"... дори съпругът ми, който също е графичен дизайнер, не може да повярва, че работя така. Във всички аспекти от живота си съм неприлично разхвърляна.
Сигурно разхвърляните хора имат някакви развити центрове в мозъка си, които им позволяват в абсолютния хаос да намират каквото им трябва и затова винаги успявам да се абстрахирам от ненужните неща и да видя точните елементи, които ми трябват, за да довърша дизайна си."
Повратната точка в работата й е моментът, в който е скъсала с предразсъдъците си. "Преди в процеса на работа аз отричах някои неща, още щом се появят в съзнанието ми. Например, че дадени цветове не си подхождат. Обаче осъзнах, че ако винаги залагам на сигурни неща, сама си поставям окови и не успявам да разгърна целия си потенциал.
Когато започнах да експериментирам с на пръв поглед обречени неща и реших да проверя дали има дизайн отвъд дизайна, който съм свикнала да правя, много разширих мирогледа си. Оказа се, че графичните елементи и цветовете, които в мисълта си отричам, често са безпогрешни попадения. Скъсаш ли с предразсъдъците си, разбираш, че има и много правила, които могат да бъдат нарушени.
Единственият начин да излезеш от матрицата е да се научиш как и кога да го правиш. Разбира се, трябва да познаваш правилата, за да знаеш доколко можеш да ги нарушиш - без да прекалиш и минеш в едната крайност", казва Саси и допълва, че сега във всеки проект си позволява "да кривне".
"Например сайтът на Webcafe.bg - някой би казал, че кафяво и червено не си подхождат. Обаче кафявото е цветът на кафето, червеното е цветът, който най-много подхожда на съдържанието на сайта - активно и провокативно. Трябваше да намеря начин да ги комбинирам. Оказа се въпрос на нюанси.
Също е хубаво топлият цвят да се балансира със студен, а тук имаме два топли основни цвята. Добавих черното, което е неутрално и добре контрастира и балансира тези два цвята, така че те не са в конфликт".
От опита си в дизайна на детската среда Саси е изградила не само любов към чистите цветове, като червеното - първия цвят, който ангажира вниманието на децата, но и към чистите и прости форми.
"Когато проектирахме играчки, трябваше да ги стилизираме до най-опростения им вид, за да могат да бъдат ушити по-лесно и за да се възприемат от децата. И това ми е било от полза, тъй като и играчките, и сайтовете са продукти, които е добре да изчистиш от излишни елементи, тъй като те разсейват, дразнят и объркват на подсъзнателно ниво...", казва Саси, майка на тригодишната Йоанна, покрай която често се пали по манията да избира играчки.
Като студентка е правила играчки за деца с проблеми, като домино за незрящи деца и мимически палячо за деца, болни от левкемия: "Те бяха много наплашени от всичките манипулации и трябваше да измисля нещо, което да ги разсейва и забавлява. Така направих палячото, който скриваше доктора и им обясняваше, че няма нищо страшно... Мисля, че този опит е много важен - каквото и да правиш, трябва да тръгнеш от идеята кой ще го ползва и какви усещания ще предизвика у него..."
