В центъра на книгата The Men Who Would Be King е Стивън Спилбърг - толкова успешен режисьор, че дори Дейвид Гефън и Джефри Катценбърг - партньорите му в DreamWorks, не примигват, когато става дума за наливане на пари в сложната медия-империя, която Спилбърг си представя, когато основават фирмата си през 1994 г.
Както го обяснява Гефън: "Когато в началото създадохме DreamWorks, казах на Джефри: "Трябва да наречем тази нова компания Spielberg Brothers. Всичко, което Стивън мисли, е важно, искаме да инвестираме в него." Животът на Спилбърг винаги е бил също толкова старателно планиран, колкото и филмите му. Няма несъвършенства, няма лошо осветление - или поне не и преди DreamWorks.
Дори личният живот на Спилбърг е подходящ за камера
Съпругата му - актрисата Кейт Кепшоу, някога описваше техния квартал - Пасифик Палисейдс, като "тротоарен", но основната резиденция на Спилбърг е просторно имение, гледащо към Ривиера Кънтри Клъб, където Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн някога са играли голф. Сред съседите са Том Ханкс, Том Круз и Арнолд Шварценегер.
Тук, сред детски играчки и бейзболни бухалки, сред оригинални Rockwell и Remington, и съкровища като изработената от балса шейна от "Гражданинът Кейн", Спилбърг е постигнал перфектния мизансцен, към който се е стремил след раздялата си с актрисата Ейми Ървинг.
Капшоу, бивша учителка от Мисури, му помага да преодолее разочарованието от брака (Спилбърг сочи развода на родителите си и собствения си развод с Ървинг като най-трудните времена в живота си). Тя изоставя актьорската си кариера, започва терапия за двойки, подписва предбрачен договор и преминава към юдейската вяра. "Кейт ясно показа, че ще бъде различен вид жена - подкрепяща, обичаща и присъстваща жена. Което Ейми не беше", казва близък до семейството.
Професионалният живот на режисьора е също така планиран - макар че е по-строго, дори маниакално контролиран. Защото въпреки своя мъжествен и небрежен имидж на добро момче, Спилбърг е сериозен играч, който дълбоко се вълнува от финансовите въпроси.
Той има армия, която сбъдва желанията му, преди да ги е назовал
По думите на бивш агент от CAA - агенцията, която го представлява: "Той е вероятно най-безкомпромисният човек, който някога е живял, с добавеното към това раздразнение, че иска всички да го харесват. Това е звездността му. Той има хора около себе си, които правят желанията му да се сбъдват, преди той дори да ги е изразил. Има цяла армия."
Не че самият Спилбърг обича да преговаря. Той всъщност мрази да се занимава с деловите въпроси, предпочитайти да играе ролята на симпатичния творец. Мръсната работа е оставена на агентите, адвокатите и мениджърите му, които коленичат пред него - и които панически се боят от дните, когато трябва да съобщят нещо, напомнящо на лоши новини.
Amblin, продуцентската му фирма, която предшества DreamWorks, е била създадена, за да служи на своя звезден господар до почти сюрреалистична степен. Сценаристът Ричард Крисчън Матисън разказва историята на една разходка из пищното седалище на фирмата в компанията на Спилбърг: "От време на време иззад някой камък или дърво можеше да чуеш: "Стивън, човекът ти за срещата в 2:30 е тук." Очевидно имаше микрофони и високоговорители сред камъните, тъй като можеше да чуеш глас да казва: "Стивън, искаш ли нещо?". А той казваше: "Момчета, искате ли малко ледена напитка?" След което казваше сякаш в празното пространство: "Донесете ни три ледени напитки с вкус на бира!" Цялото място очевидно беше пълно с хора, следящи за местонахождението му."
Спилбърг си беше назначил дори "родители"
За закрила Спилбърг винаги е имал изпълняващи ролята на родители хора като покойните Лу Уосърман и Сид Шайнбърг, легендите на Universal. Amblin междувременно се ръководеше от семейния екип на Катлийн Кенеди и Франк Маршъл, които се грижеха за ежедневните ангажименти на Стивън и биваха наричани "родителите".
Кенеди - атлетична дама, чийто подход беше дипломация от позицията на силата, разбираше, че работата за Спилбърг не беше само изпълнение на заповеди; тя включваше и омекотяване за него на жестоките истини. Когато съпругът й напусна Amblin, за да създаде продуцентска фирма другаде, идеята беше Кенеди да го последва. Двойката искаше да има собствен живот.
Но Спилбърг беше толкова разстроен от перспективата тя да напусне - възприемайки го като някакъв вид изоставяне, че за отмъщение я принуди да отложи напускането си. В Amblin ситуацията беше определена като "разводът."
И отново семеен екип
В DreamWorks Спилбърг замени остаряващите и вече лишени от власт Уосърман и Шайнбърг със също толкова силни настойници: Джефри Катценбърг и Дейвид Гефън. В ролята на Кенеди и Маршъл беше друг семеен екип - Уолтър Паркс и Лори Макдоналд, които ръководеха студиото за снимки на живо на DreamWorks.
Холивуд бе шокиран, че тази работа не бе дадена на Катценбърг, който имаше почти 20 години опит в студиа (самият Катценбърг посрещна вестта с болка и смущение, според негови приятели), като се има предвид, че Паркс - номиниран за "Оскар" сценарист, и Макдоналд, бивш младши вицепрезидент на студио, нямаха практически никакъв опит.
Но за Спилбърг въпросът не подлежеше на дълъг размисъл: Той вярваше в тях като двойка, вярваше им повече от всички - и ценеше тяхната изтънченост, класа и вкус. Като човек, който по думите на един от близките му "се влюбва в хората," Спилбърг беше очарован от приятелите си, особено от Паркс - висок, изнервящо добре изглеждащ възпитаник на Йейл, чиято непреодолима увереност и словесна пъргавина доведе до това един колега да го опише като "шекспиров актьор, играещ роля на сцената на театър "Глоуб"."
Кой (не) се страхува от Стивън Спилбърг
Не можеше да останат незабелязани фройдистките последици от връзката между социално неадаптираното момче-мъж, което, израснало в лош квартал, е искало "да не бъда евреин със същия плам, с който исках да бъда режисьор" - и това изваяно златно момче, израсло като Уоли Фишман в Бевърли Хилс, но след това променя името си на Паркс, когато се оказва в Ню Хейвън.
"Уолтър Паркс е представата на Стивън какво той би трябвало да бъде - учил на Източния бряг, произхождащ от семейство от горната прослойка на средната класа, добре изглеждащ мъж - с правилната жена още първия път, не втория," казва продуцентът Тони Лудвиг.
За разлика от повечето хора, Паркс не се бои да се изправи срещу Спилбърг, и няма проблем с това да казва на режисьора, че някои от идеите му са лекомислени, или още по-лошо, неинтелектуални.
"Уолтър не се боеше да тормози Стивън," казва вътрешен човек от студиото, "за всичко - външния му вид, за идеите му."
Но липсата на опит на двойката в управлението на студио става очевидна почти веднага - необходими са цели три години, преди да излязат каквито и да е филми; факт, който вбесява особено много Катценбърг (в един момент той се скарва с Паркс на фирмена среща:"Къде са ми филмите, Уолтър?" А склонността на Паркс да пренаписва сцеарии и да тормози не само Спилбърг, но и други режисьори със силното си его в крайна сметка правят DreamWorks точно обратното на това, което е било замислено да бъде при създаването си: студиото става място, неприятелски настроено към творците.
Спилбърг обаче не се притеснява. И всъщност възнаграждава Паркс и Макдоналд по толкова грандиозен начин, че други хора от фирмата остават смаяни. "Гладиатор" е филм, по който Паркс усилено се труди, едновременно успешен сред публиката и критиците - и в крайна сметка получава "Оскар" за най-добър филм.
Разочаровани, че като ръководители на студиото Паркс и Макдоналд не са в състояние да получат дял от успеха и признанието на филма, те решават, че искат да се оттеглят и да се върнат към продуцентството. Има само един проблем - при перспективата още един от членовете на семейството му да го изостави, Спилбърг категорично отказва.
Склонен да направи каквото и да е, за да ги удържи при себе си, той дава предложение: ами ако могат да ръководят студиото и да продуцират (и да получават пари за продуцентството) филми? Въпреки резервираността на доста по-прагматичните във финансово отношение Гефън и Катценбърг, двойката скоро подписва това, което други във фирмата определят като "сделката на века", в която Паркс и Макдоналд получават огромните 7.5% продуцентски отчисления, каквито имат и мега-продуценти като Скот Ръдин и Джери Брукхаймър.
Разрушението или как момчето се превръща в мъж
Това ще се окаже най-спорното и разрушително решение, взето от Спилбърг, което вреди на фирмата му и на взаимоотношенията с най-добрите му приятели по начин, който той никога не си е представял.
Други решения на Спилбърг също се отразяват негативно на DreamWorks - от проекти, стартирани от силно увлечение, като Playa Vista, "студиото на XXI век", което така и не вижда бял свят; решения като DreamWorks Interactive (за продуциране на видеоигри), в което Спилбърг пламенно вярва, но в крайна сметка финансово толкова затруднява компанията, че се налага да го затвори; до сделки от симпатии като тази за близкия приятел на Спилбърг - режисьора Робърт Земекис, чиято продуцентска фирма Image Movers е базирана на територията на DreamWorks в продължение на много години - и DreamWorks наливат пари в работата й, като получават в замяна твърде малко филми.
През 2005 г., DreamWorks вече не е в състояние да се оправя сама, в резултат на много от безотговорните решения на Спилбърг, и е продадено на Paramount. Съюзът им се оказва катастрофален и кратък - което води до ново начало за DreamWorks, като независимо студио, този път много по-малко, и много по-скромно в амбициите си.
Що се отнася до Гефън и Катценбърг, те си отиват. За първи път в кариерата си Спилбърг ще е сам. Без някой да го пази или защитава, принуден да си пробива път без напътствия от своите наставници. Момчето най-после ще се наложи да се превърне в мъж...
