Докато New York Times и Wall Street Journal се борят един с друг, Financial Times, воден от интелигентната си и красива нова американска главна редакторка Джилиан Тет, смята да се превърне в институция за американския бизнес.
"Донесох английското време с мен," оплаква се Тет, новият управляващ редактор на Financial Times, влизайки в ресторанта Peninsula Fives в Манхатън миналата сряда, облечена в розов дъждобран и носеща чадър, достатъчно голям да обхване цял нюйоркски тротоар.
Тя закъснява с няколко минути, но това е простимо - пристигнала е в централата на изданието в САЩ само преди два дни, и срещите й са вместени между гостуване в MSNBC Countdown с Кийт Олбърман, ден, изпълнен с фирмени срещи за стратегическите насоки на развитие на FT, разходка по Уолстрийт за материал, който ще излезе в края на седмицата, и подготовка на официална реч.
Популярносттта е част от дългосрочно честване на пристигането в САЩ на Тет, която е сред първите, забелязали и съобщили за пирамидалната схема с кредитни деривати, която срина глобалните финансови пазари. Това й придава известен ореол на знаменитост. Или поне толкова знаменитост, колкото може да бъде един финансов журналист.
Ужасният финансов климат е отличен за Тейт, която дава на FT авторитет при документирането на глобалния икономически срив, докато нейният външен вид, подходящ за фотографите, я превръща в редовен гост за ТВ шоута по цял свят.
Секси и съвременен FT
Поемайки най-високия редакторски пост в американския Financial Times, Тет успява да придаде на обемистото издание с цвят на сьомга два аспекта, които никога досега не са били свързвани с него: "съвременен" и "секси".
"FT се е превърнал в своеобразен символ на статус, хората искат да бъдат видяни, че го четат," казва Рийд Филипс, управляващ партньор на бутиковата фирма за медиа-консултации DeSilva & Phillips. "Те предпочитат да оставят FT на масата за кафе, вместо Wall Street Journal."
"Символ на статус" не е израз, свързван с вестникарската индустрия, но FT е изключение от правилата. Дълго възприеман като британски вестник, FT е увеличил четирикратно тиража си в САЩ до 137 000 броя и сега има повече читатели отвъд океана, отколкото във Великобритания (глобалният му тираж е 401 000 екземпляра).
Междувременно уебсайтът му може да се похвали с 2 милиона регистрирани потребители - и 126 000 души плащат за абонаментни услуги. Цифровите продукти носят 73% от приходите на FT Group за 2009 г., докато рекламата осигурява само 19 на сто - тотален обрат отпреди десетилетие, изразяващ стремежа на медиите за все по-малка зависимост от рекламата.
Във финансово отношение FT все още се възстановява от драстичния удар, който всички медии понесоха през 2008 г. Според доклад на Stifel Nicolaus, приходите на FT Publishing нарастват от $344 млн. през 2007 г. до $390 млн. през 2008 г., преди да спаднат до $358 млн. през 2009 г.
Анализаторът Дрю Кръм твърди, че приходите няма да се върнат до нивата си от 2008 г. по-рано от 2011 г. Оперативните приходи също са се свили, спадайки с 47 на сто до $39 млн. от $74 млн. през 2008.
Въпреки че тиражът на FT няма да нарасне до 1 милион за един ден, привличането на още 50 000 до 100 000 читатели онлайн или на печатното издание биха могли да имат сериозен ефект. Мисията на Тет е да превърне FT в задължително четиво за американците.
За разлика от други бизнес-журналисти, които получават своя миг слава извън Уолстрийт, като Рос Соркин от New York Times или Мария Бартиромо от CNBC, Тет, която непрекъснато ръкомаха с двете си ръце и леко фъфли, не жадува за внимание.
Тет обича да задава въпроси, вместо да им отговаря
Тя отхвърля почестите от рода на обявяването й за журналист на годината от британската преса през 2009 г. и получаването на наградата "Спиър" за финансова книга на годината за "Fool's Gold". Тя ги обявява за "награди заради вина", дадени й от дискредитираните медии, опитващи се да изчистят колективното си съзнание от вината, че са пропуснали предупредителните знаци за финансовата криза.
"Предпочитам повече да поглъщам, отколкото да изпускам навън," казва Тет за предпочитанията си да задава въпросите, вместо да им отговаря. "Нещо не е наред, ако давам повече, отколкото приемам."
Като изключим скромността, няма съмнение, че под скромната външност на Тет се крие сериозен конкурент, който вижда във войната на Wall Street Journal и New York Times възможност за FT да грабне няколко точки от пазарния дял, оставайки верен на каузата си: да обяснява връзките между политиката и бизнеса по цял свят.
Но Тет, запален скиор, който изоставя утъпканите пътища, за да натовари ските на гърба си и да катери недотам популярни планини, никога няма да каже това сама, в типичния британски маниер, който намира подобни изявления за твърде невъзпитани.
"Нашите американски конкуренти са доста сковани в борбата си за територии," е вероятно най-пиперливият коментар, който Тет прави за конкурентите на FT. "Ние отразявахме кредитната криза по-добре, защото не сме толкова сковани в това кой по какво работи".
Освен това дава да се разбере, без да го назове в прав текст, че няма да толерира борба за територии в своя нюзрум.
Тет казва, че най-изненадващият аспект от разкриването на измамата с кредитни деривати е доколко дистанцирани са създателите на тези финансови инструменти от обществото. Тя отбелязва без ирония, че прочулият се напоследък покрай скандала с Goldman Sachs Фабрис Тайп е бил по-наясно с цялата каша от повечето хора, защото е бил много отскоро в света на финансите - той е работил в Goldman само година.
"По-едрите риби не казват, че създават чудовища. Той си го признаваше," казва Тет, която е написала книгата "Saving the Sun" за японския икономически срив преди да се заеме с "Fool's Gold".
За някой, който живее живота на номад по време на младежките си години - тя напуска дома си на 18 години, за да живее в Пакистан, после в Тибет - и след това за кратко е в Съветския съюз, Япония и други отдалечени места - професионалният живот на Тет е забележително стабилен. FT е единствената печатна медия в биографията й от момента, в който изоставя социалната антропология, по която има докторска степен от университета в Кембридж, и се заема с журналистика през 1993 г.
Майката на две деца говори свободно пет езика - и нарича решението си да навлезе в света на медиите свой "момент, подобен на "Пътят към Дамаск".
"Хората са склонни да гледат на парите като нещо странично на културата - като гравитацията или електричеството," казва Тет. "Но аз осъзнах, че трябва да разбираш парите, за да разбираш света."
