Един мъж и една жена се срещат в неопределено пространство и не могат да се разминат. Оказва се, че общото им минало ги свързва дотолкова, че не могат да избягат един от друг дори в пространството между живота и смъртта, където общата им история оживява.
Пиесата „Цикадите" на поета и драматург Мирослав Христов събира в себе си редица философски теми, сред които тези за любовта, прераждането и дори кармата. Теми, обединени от образа на цикадите - интересни насекоми с необичаен живот. Те прекарват с години заровени под земята, преди да излязат, за да се размножат и да умрат. Новото поколение се скрива под земята, където отново прекарва години.
„Неслучайно са натоварени с немалко символика. Във „Федър" Платон описва душата като нещо много леко и с крила, които я издигат нависоко. Когато спре да се храни с красота обаче, душата губи сила и полита надолу, докато се залови за нещо твърдо - преражда се в тяло", разказва драматургът Мирослав Христов.
Именно диалогът „Федър" на Платон му повлиява силно при структурирането на основния текст на "Цикадите".
По пиесата започва работа покрай конкурса за драматургичен текст на Театър 199 преди две-три години. Идеята са самия текст се заражда спонтанно. Мирослав Христов споделя, че при него нещата винаги започват от даден образ или име, а после придобиват плътност и включват в себе си и собствените му интереси, убеждения и опит.
Снимка: Венета Паунова
Въпреки че в пиесата присъства темата за прераждането, тя не е предварителна идея за драматурга. Вместо това тя си „пасва" при структурираното на текста, така че миналото на двамата герои да се мултиплицира и „размножи" до желаните размери.
„Всичко се зароди от представата за мъж и жена, които се срещат на неопределено пространство и не могат да се разминат. Те буквално се опитваха да минат един през друг, опитвайки се безуспешно да продължат по пътя си", разказва драматургът Мирослав Христов. И докато вижда образите на мъжа и жената в неопределеното пространство, не разбира защо двамата не могат да се разминат.
„Постепенно осъзнах, че причината за това може би се крие в тяхното минало, което впоследствие прие застрашителни размери и подобно на едно архичудовище, създадено от двамата, изяждаше настоящото и правеше невъзможно бъдещето. Дали може да се нарече карма? Да, може, но това не е толкова важно. Важното е, че в голяма степен ние сме обусловени от вече случилото се във взаимоотношенията си с другите и е важно да внимаваме какво минало „създаваме", разказва той.
Тогава текстът на Мирослав Христов не печели конкурса, но той вярва, че идеята носи достатъчно заряд и може да се доразвие. Още тогава знае, че иска да работи с млад режисьор. По това време гледа „Хамелин" на Александра Петрова в Сатиричния театър - представлението, за което Александра получава „Икар" за дебют. Двамата се запознават, но без да обсъждат конкретни идеи.
И ако съдбата играе някаква роля в текста на „Цикадите", то има пръст и в поставянето на представлението на сцена. „Малко след това по съвсем друга линия й се бяха обадили от Асоциацията за свободен театър да бъде един от режисьорите, които да режисират пърформанс-четенията на платформата за нова българска драматургия ПроТекст. Била доста изненадана, като й съобщили, че селектираната пиеса за нея е „Цикадите". Така звездите започнаха да се подреждат, а малко по-късно през същата година получихме финансиране от фондация „Пловдив 2019" за пет представления, покрай които беше завършено самото представление", разказва Мирослав Христов.
Работата с Александра Петрова и актьорите в главните роли - Надя Керанова и Георги Гоцин - му помага да вникне задълбочено в персонажите си и да развие историята драматургично.
Така при представянето на „Цикадите" на „ПроТекст" се събира екипът, който в крайна сметка реализира пиесата. Сценограф е Бояна Бъчварова, а хореографията е дело на Анна Кабакова. Видеоартист е Гергана Лазарова-Рънкъл, а музиката е дело на Data Transporter/ Нино Гомес.
Въпреки че се занимава и с поезия (има издадени три стихосбирки - "Череша с гравитация", 2010, „Зъби", 2012 и „Как ще посрещнем дъжда", 2018), Мирослав Христов казва, че в драматургията усеща много по-голям комфорт.
„При драматургичното писане има много повече игра, освен че процесът е съвсем различен. Задълбочаваш, вникваш в историята, проучваш темата и въобще има го детективския момент. Това е истинското удоволствие. Ако се мъчиш, значи има нещо гнило", казва той.
За него „Цикадите" далеч не са първият досег със сцената. Първата му успешна пиеса е „Всичкоядецът", (реж. Ани Васева, номинация за ИКАР 2013). Тя беше представяна на различни сцени - тази на The Fridge, по-късно - на ТР „Сфумато" и пространството за съвременен танц и пърформанс ДНК. Христов два пъти попада в селекцията на международната мрежа за драматургия „Eurodram" (2014,2018).
Мирослав Христов, снимка: Жоро Аранжоро
През пролетта последната му пиеса - „Пустония", беше отличена на конкурса за българска драматургия „Иван Радоев" в Плевен, но засега няма планове да бъде поставена на сцена.
„Всъщност мечтата ми е да я превърна във филмов сценарий", разказва Мирослав Христов.
Пиесата „Цикадите" по текст на Мирослав Христов и под режисурата на Александра Петрова можем да гледаме на 23 октомври от 18.30 ч. в Театър „Азарян". Тя е част от програмата на театралния фестивал ACT Festival 2019.
