През 1996-та година 19-годишната Дженифър Рингли включва уеб камерата върху компютъра в стаята си в студентското общежитие. С това просто действие тя променя съвременния свят.
На пръв поглед Рингли не прави нищо особено. Просто вместо да използва камерата, за да говори с приятели и близки в родния ѝ Харисбърг, Пенсилвания, тя предава на живо - излъчвайки себе си пред аудитория от непознати, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.
В днешно време, когато социалните медии са навсякъде, когато всичко се споделя и непрекъснато сме в Snapchat, това не е особена новина.
Единственото, което съвременният потребител на Facebook Live би могъл да сметне за уникално в историята на Jennicam, както се казва тогава нейният лайфстрийм, е отчайващото му качество. Някакво ужасно, нацепено, статично, черно-бяло изображение на уебсайта й е заменяно на всеки 15 секунди от друго нацепено, статично, черно-бяло изображение.
Въпреки лошото си качество обаче Jennicam изстрелва Дженифър Рингли до безпрецедентна слава и полага основите на дискусиите, които водим днес в интернет.
През 1999-та година уеб камерите все още бяха футуристична технология. Тогава за да влезеш в интернет трябваше да използваш модем и комутируема връзка. Уеб сайтовете са зареждаха дълги минути, а за всяка минута се плащаше.
И все пак, въпреки че снимките на Джени обикновено показват празна стая (тя е на лекции или в тоалетната), или пък гледа в компютъра, или седи на леглото, докато учи, или - в прилив на активност, пере или си мие зъбите - това слайдшоу на баналното ежедневие тогава е крайно привлекателно.
Четири милиона души гледат нейните ъпдейти на 15 минути с кадри от ежедневния ѝ живот.
За онова време това е огромен дял от интернет потребителите.
Jennicam сега би изглеждала като някакъв странен пърформанс сред високата резолюция на съвременния живот.
Нецепената, черно-бяла картина, безкрайното 15-секундно чакане, без да можеш да правиш нищо, във Facebook днес биха изглеждали единствено като дълбокомислен творчески манифест.
Ако някой сега изобщо забележи Jennicam сред океана от съвременните лайв-блогъри, които продават, тестват, позират, разопаковат и правят секс, нейният лайвстрийм би предизвикал интерес за около 45 секунди. После бихме се отегчили и бихме преминали към нещо с малко повече... живот. Но в пика на популярността си, тя буквално взриви интернет пространството.
Ако бъдем обективни, най-успешните ѝ конкуренти по това време са камера, показваща кафеварка (която вече не предава) и камера пред аквариум с риби (която все още е активна).
От онова време има и други онлайн звезди, като художничката и музикант Ана Вуг, която използва пълноцветното си слайдшоу, за да споделя всичко - от зачеване до раждане.
Творческата кариера на Вуг и експерименталният ѝ дух естествено я карат да се ориентира към дигиталното пространство, за да играе с феновете си и да взаимодейства с тях по начин, който сегашните 300 млн. месечни потребители на Twitter биха оценили мигновено.
И все пак Дженифър е оригиналът, първоизточникът на всичко това.
Тя е крайно невинна в подхода си, искрена и млада. Затова вниманието, което й обръщат от New York Times и от "Късното шоу с Дейвид Летърман" наподобява повече на родителска загриженост.
Едва след скандална интимна нощ с гаджето ѝ, вълната започва да прераства от любопитство в заклеймяване. Обвиненията в самовлюбеност и ексхибиционизъм биха прозвучали познато на повечето участници в реалити шоута от третия сезон на британския Big Brother до наши дни.
За феновете на Jennicam като Алекс Голдман от подкаста Reply All, който я интервюира през 2014-та, чарът на Дженифър е именно в нейната баналност.
Хората са я гледали в събота вечер, докато сгъват чаршафи и са я виждали също да оправя прането си, чувствали са я като една от тях, като сродна душа. Тя е била истински човек, известен с това, че е самата себе си.
Не толкова циничната реалити телевизия
В чата на нейния сайт, където тя също се появява, се създава силна общност. Дженифър тогава е достъпна, част от бандата, приятел. Това вероятно се оказва доста изненадващо за нейната аудитория от новаци в интернет, които никога не са изпитвали подобен тип връзка с някой, когото са виждали само онлайн. Това е ново и за самата Дженифър.
Защото, нека си припомним факта, че всичко това се е случва преди Pop Idol ("България търси талант") или предшественика му Popstars - тв програми, които правят обикновените хора звезди. Тя изпреварва Ник Бейтман от Big Brother с цели три години. Единствените хора, които са се интересували дотогава от ежедневието на другите, са били социолозите или воайорите.
През 90-те все още не се купуваха стоки онлайн, не са четяха новини онлайн - и почти никой не се влюбваше онлайн. Интернет все още беше любопитна новост. На фона на това се появява младо момиче, която кара десетки милиони хора да се включат да я гледат.
Тя е първият истински феномен на онлайн света - феномен, който внася човешкото в компютърната епоха.
Дженифър Рингли изключва камерата през 2003 година и изчезва напълно.
Дори тогава част от аудиторията й е убедена, че контрастът между пълното разкриване и пълната радио-тишина най-вероятно е демонстрация от страна на Дженифър, порив да отстоява себе си и личното си пространство, излизане от младежките години и заявяване на нещо фундаментално за личното пространство в медийната епоха.
Стремглавото развитие на съвременните технологии
Но всички ние видяхме как този дигитален свят стремглаво тръгна напред, видяхме вълни от хора да крещят колко важна е уникалността на настоящия момент във времето, да твърдят, че технологиите променят всичко, че сме се предали на машините, или че сме самовлюбени и ексхибиционисти. (А Дженифър не е нито едно от тези неща...)
Младежките години са време на огромна лична и социална промяна, момент, в който нашето "аз" се колебае между идентификацията с нашите родители и семейство и идентификацията с нашите приятели и света около нас. Поколение от мъже и жени, израснали след като Дженифър включва камерата си, имат безпрецедентната възможност да открият тези приятели онлайн. А тези, които са израснали преди тя да го стори, все още се затрудняват да разберат това.
Забележителният личен експеримент на Дженифър Рингли - нейното публично съзряване - вдъхновява първите дискусии за нещата, които обсъждаме и сега: прекаленото споделяне онлайн, ценността на онлайн себеизразяването и значението на онлайн общността.
Но едно от нещата, които рядко се споменават, е че тя е била просто момиче, което се е опитвало да прецени коя е и каква е, да си изгради идентичност като навлезе в нови, непознати територии, просто като използва средствата, които има на свое разположение.
