Тя превръща доста от вредните за околната среда боклуци в полезни за емоциите "клош арт" неща, сред които дори най-големият скептик може да намери нещо, което да отрази усмивката му. В буквалния случай - кръгло огледало с "рамка" от боядисана в бяло автомобилна гума, която виси на дебело въже от тавана.
Изглежда точно като ония нахално-прости-стилни изобретения, за които в първия момент си казваш: "Е, как не се сетих по-рано", но докато се вглеждаш в лекотата, с която са направени, се съгласяваш, че това си е работа на артистите. Или поне на тия, освободени от редовна заплата.
Да се разберем от самото начало: "Ако съм за затварянето на театрите например, то е, защото смятам, че не бива да съществува каквото и да е изкуство на заплата", изтърсва Маги, завършила актьорско майсторство за куклен театър и свободно практикуваща оттогава в страни като Унгария и Словения.
"Вдъхновението има давност - и в момента, в който се изчерпаш, но продължаваш да вземаш пари за творчеството си, ти си нечестен към публиката си. Защото тя улавя именно щастието ти по време на създаването на нещо. Можеш да сгънеш два боклука на кръст, но те трябва да носят енергия..."
Каквато има в ръчния труд. От пролетта тротоарът на единия ъгъл на "Шишман" и "Гурко" е осветен от "Lumagi" - "Магазин за секви боклуци" (както гласи слоганът на витрината му), романтично облагородени или окарикатурени изпод ръцете на Маги.
В скромното по размери пространство можеш да се оглеждаш повече от ден, тъй като от ъглите на тази "визуална поезия", както Маги нарича нещата си, надничат съвсем неочаквани сюжети.
Дори никога да не намериш повод да си сложиш обеци-кибритени кутийки да речем, няма как да не се възторгнеш от шантавата им сценография, която ги превръща в миниатюрни зоологически градини - зад направените от клечки решетки стои изрязаната от картончето зебра (която все пак има достатъчно широки пролуки, за да излезе).
Освен лодки от стари банкноти, има и комплект обеци лодка и капитан. Или пък от блещукащи дънни платки, цветни кабели, домино, ламинирани цветя и още куп чудесии за разгадаване.
От струващите между 20 и 70 лв. обеци най-скъпи са тези от части на стари часовници и т.нар. микросветове - съвсем малки човечета, закрепени в мидени черупки, които гледаш през окачени на витрините лупи. Тук наистина всичко води към друго. Вече закупени пък, обеците се опаковат в малко бурканче, пълно с цветове от рози...
Играта на Маги с рециклажа започва в студентските й години: "Спомням си, че куклите в първия ми етюд трябваше да са направени от неща, с каквито само един клошар би могъл да разполага. В кукления театър работиш с всякакви материали, свикваш да правиш от нищо нещо и това развива въображението ти".
Естествено, има го и чисто детският размах на въображението, който превръща стара розова блуза във възглавница-прасе със зурла от чорапогащник... Или пък релсите от детско влакче в диадема...
Доста от интериорните неща не се продават, а са първообрази на аксесоари и мебели, които можеш да си поръчаш. Докато Маги разменя по някой майтап с влизащите непрекъснато чешити, я чакаш в едното кресло от разрязан с флекс контейнер или пък върху друг вид меки възглавници с калъфка от чувал от сезал, пълна с топчета стиропор. А ако евентуално ще се пуши, трябва да е в recycle логиката на всичко наоколо - на ръба на затрупаната с идеи-материали ниска дървена масичка е закрепен класически ретро пепелник на БДЖ.
От по-бизнес страна, най-скъпото нещо, което досега е продала, е дъждобран за 100 лв., направен от обикновени черни чували за боклук с найлонови картини по него. "Технологията на гладенето е такава, че се срастват и материята става по-здрава от брезент. Това нещо няма късане".
Сред еко изобретенията на Маги е и "Следотърсачът" - дакел от боядисана в кафяво пластмасова бутилка, пълна със сто ръкавици за еднократна употреба, с които собственикът на куче да събира оставените от домашния си любимец следи по полянката.
На фона на страстта си към ръчните технологии, яхващата класическа метла Маги не би включила готината прахосмукачка, с която я журито на списание "Наш дом" я награждава за интериор на обществено пространство преди няколко години.
Призът е за известната й къща Lumagi, на чийто покрив тогава светят найлонови ангели в човешки размери. "Сега на тяхно място има една вперила поглед към София аристократична лисица в кокетна поза под чадъра си..."
Леко встрани от тотално приказния си свят, Маги подготвя инсталацията си за Sofia Design Week, смятайки да декорира цялата улица - може би една от най-големите изненади по време на дизайнерската седмица. През това време мечтае да вилнее в голям арт център, построен от ненужни материали, в който "да уча хората как да рециклират така че да си направят чанта от найлон, как се ашладисва дърво, как се прави домашна лютеница или пък как да си оплетат вълнени чорапи..."
Сред сюжетните линии в Lumagi е и бъдещият моден банд Булгарфашон за ръчно направени обувки от вълнени чорапи или пък украсени с панделки "Галоши на щастието"...
Всичко изброено е само малка част от романтичното траш изкуство на Маги. Освен висящите над главата ти люлки или пък подрънкващите пред теб фини завеси от подръчни джунджурии, накъдето и да погледнеш, те връхлитат пощипващи носталгията към спонтанността на детството образи.
Толкова живи, че в един момент ти се струва как не ти - а те се приближават към теб.
Lumagi e на ул. "Генерал Йосиф В. Гурко" 38
