Стотина афганистански деца са се притиснали едно о друго в тясна класна стая в предградията на Кабул. Блещука само светлината от екрана, изпълнен от къща, която се носи в небето на Канзас. Това е филмът "Магьосникът от Оз", а за тези хлапета на възраст от 6 до 14 години е първото кино, което гледат.
Преди прожекцията учителката им, енергична жена с червен шал главата, търпеливо им е разказала цялата история на Оз, така че те са в състояние да следват сюжета. Въпреки, че филмът е на английски език, децата са напълно приковани в екрана - отворили уста и шумно въздъхвайки, когато филмът от черно и бяло отново става цветен. От уважение към местните чувство за благоприличие, комисия, изгледала предварително филма, е сметнала за неподходящи кадрите със създания в розови балетни полички - не може да се показва толкова много плът...
Не само че тези деца никога не са гледали филми, те не разполагат с телевизор, нито с радио. Постановление на талибаните забранява дори да се разглежда снимка на жена - или мъж, от главата надолу. Всякакви песни и танци са извън закона. Когато Каролин Барон, основател на FilmAid*, моли децата да й изпеят песен, среща учудени погледи. Децата не знаят такива...
В края на февруари 2002 г., трима доброволци на FilmAid летят за Кабул, за да видят дали биха могли да организират програми за хората в Афганистан, които живеят в лагери (наречени "вътрешно разселените"), както и за бежанци в лагери в съседния Пакистан.
Каролин Бейрън, филмов продуцент ("Monsoon Wedding") беше там заедно с Майкъл Мейлър, който също е филмов продуцент, и Ед Бийсън - също от киноиндустрията. В Кабул им помага Питър Бусиян, който работи в офиса на IRC - базираната в Ню Йорк организация под чиято егида работи FilmAid.
Тяхната седмична програма е напрегната до краен предел - те се срещат с неправителствени организации, които биха имали интерес да станат местни партньори с FilmAid, за да преценят дали филмите могат да бъдат показвани в мюсюлманска страна, където се води война от почти 25 години, да направят две контролни прожекции с деца в Кабул и да се провери местната инфраструктура - включително и размера на дупките по пътищата, по коитото ще минават камионите на FilmAid с техниката. Филмовите екрани за прожекциите са сглобени на камиони - така се показват филмите в бежанските лагери - на открито, под звездите.
Срещите с лидерите на неправителствени организации се оказва най-лесната част от пътуването: всеки, изглежда, е гладен за повече информация и развлечения. FilmAid разговаря с местни групи ASCHIANA (за работа със сираци и деца на улицата), SIEAL (ориентирана към училището организация) и ACBAR, както и някои агенции на ООН, включително и УНИЦЕФ.
Всички тези хора изразяват желание за участие и помощ. FilmAid има късмет да се срещне и със Сима Самар, афганистанският министър по въпросите на жените и международна знаменитост. (Самар е първата министърка по женските въпроси, освен това е хазарка, а е и специален пратеник на ООН в Судан - бел.р.)
Сима Самар се бори за това жените да се образоват и в услията си да помогне както може, търси дори платове за престилките на момиченцата. Самар се бори и срещу бурката, която причинява и омекотяване на костите на жените, които са предпазени всячески от слънчева светлина, когато са напълно покрити.
Пред екипа на FilmAid тя споделя, че е много развълнуван от проекта, но отбелязва, че не е необходимо да се показват филми с романтика и любов, тъй като на афганците са необходими повече "образователни филми".
Осигуряване на безопасността на зрителите е нещо значително по-трудно. В Кабул миротворците са навсякъде, а градът е осеян с кратери от бомбите. А на няколко километра извън столицата, Мейлър и Бийсън попадат на рейнджъри от британските спецчасти, които се крият в кула на изоставен дворец. Войниците намерили убежище там след земетресение от 7.2 по Рихтер, разтърсило Афганистан.
Местните хора не са така притеснени от трусовете. И не това притеснява екипа на FilmAid. "Очевидно ще трябва да се вземат мерки за осигуряване на безопасността на нашата публика", казва Бейрън, "но първоначалните ми страхове - че някои фундаменталисти и радикални ислямисти може да взривят екрана за щастие май са били неоснователни."
Но станалото показва удивително ясно колко са необходими програми като на FilmAid...
Децата наизскачат едно по едно от бял микробус. Сякаш има някакъв трик - възможно ли малкият ван да побере толкова много деца?! Те са поне трийсетина, а може би и четиридесет... Пристигат, за да се присъединят към други 400 деца за следобедната прожекция, която FilmAid прави в изоставена плевня.
Децата са насядали по пода, покрит с рогозки. Когато Бейрън ги пита какъв филм очакват, само едно момче се провиква: "Аз искам филм с бой!" Вместо екшън обаче, от FilmAid са избрали "Деца на рая".
В уникалния 88-минутен филм на режисьора Амир Наджиди е разказана по съвършено простичък начин историята на едно иранско момче, което споделя всеки ден своите обувки със сестра си, защото нейните са загубени.
Пред очите на афганчетата се редят картините на Али, който чака в тясната уличка на бедния квартал по-малката си сестра Захра за да си разменят изхабените обувки с единствената мисъл как ще отиде с тях на училище преди да е вече закъснял за час.
Заснет на "фарси", езикът е близо до афганистанския диалект и децата нямат проблем с разбирането.
Показване на филми от други култури изпълнява една от целите на FilmAid - сближаването на хората от различни раси, вери, етноси, за да се намалят фаталните сблъсъци помежду им.
Филмите винаги са подбрани в тясно сътрудничество с местните лидери. Някои от тях са си чисто забавни - Чарли Чаплин например е голям хит навсякъде. Други филми имат за цел да образоват - особено в страни, където новините и информацията почти изцяло липсват.
От стъпването си в Кения например, FilmAid около 14 000 бежанци са посещавали прожекции на филми, посветени на СПИН и превенцията му, здравословни проблеми, разрешаването на конфликти и ограмотяване.
След последната прожекция на "Мандела" например, бежанците са останали до полунощ, за да обсъждат видяното и тази нова идея - разрешаване на конфликти без насилие! В Кения особено посещавани са и прожекциите на филми по "женски въпроси" като домашното насилие, тъй като в страната то е широко разпространено.
Премахване на бариерите за жените и момичетата е особено важно в Афганистан. Преди прожекцията на "Магьосникът от Оз", група ученички говори плахо за предстоящия филм. След това става ясно, че те никога не са очаквали да бъдат поканени на подобно забавление - това е за момчета. Бейрън им обяснява, че те не само са добре дошли, но и че филмът е разказ за едно малко момиченце...
*FilmAid International е неправителствена хуманитарна организация, която чрез киното и неговото въздействие върху хората помага на бежанците по цял свят. Организацията е основана през 1999 г. с цел подпомагане на хората в Македония, избягали от домовете си в Косово. С подкрепата на ООН след това се заема и с бежанците в Афганистан и Африка. FilmAid действат в два бежански лагера в Кения - "Какума" и "Дадааб", където помагат на хората, бягащи от териториите на сражения, въоръжени конфликти или природни бедствия от страни като Судан, Сомалия, Етиопия, Уганда, Руанда, Еритрея и Конго.
Работейки с участието на знаменитости като Робърт де Ниро и Джулия Ормънд, FilmAid повишава информираността в обществото по въпросите на глобалната бежанска криза, както и положителния ефект, който медиите и киното могат да имат върху население, оставено извън обхвата на информационната епоха.
