Райън Хол може да е американският рекордьор в маратона и полумаратона, но днес отношението му към тичането се е променило.
"Просто имам чувството, че нося жилетка с тежести през цялото време", казва Хол, което едва ли е голяма изненада, като се има предвид физическата му трансформация, настъпила след оттеглянето му от спорта преди пет години.
Като професионален бегач тежи под 60 килограма и бяга по 200-220 км на седмица. Днес е с трийсетина нагоре и е много по-вероятно да го видите да вдига тежести, отколкото да тича 30 км.
И макар рекордите му в полумаратона от 59:43 минути и в маратона от 2:04:58 часа да остават безвъзвратно в миналото, 39-годишният Хол твърди, че никога не се е чувствал толкова добре.
"Тялото ми беше тотал щета. Дори не можах да направя едно нормално 30-минутно бягане - разказва атлетът пред CNN Sport за периода след пенсионирането си през януари 2016 г. - Висок съм метър и 78 и тежах 58 килограма. Тялото ми просто беше напълно изтощено и в много лоша форма. Трябваше да направя нещо. Вдигането на тежести се превърна в нова среда за мен. В нов начин да изразя кой съм. А именно - човек, който обича физическите предизвикателства. Обичам да съм активен. Нуждая се да тренирам всеки ден, в противен случай съм сприхав и в лошо настроение."
Настоящата му рутинна тренировка включва ежедневни сесии по вдигане на тежести от 60 до 90 минути.
Съчетава тежката атлетика с треньорска дейност (тренира съпругата си Сара и 10 други професионални спортисти) и родителските ангажименти.
Сред ползите от "блъскането" в сравнение с тичането преди изтъква повишаването на енергийните му нива, които са "10 пъти по-високи", отколкото когато е бягал професионално и е спал по два часа всеки следобед.
Твърди, че нивата му на тестостерон винаги са били "клинично ниски" като бегач, като не са му помагали и лекарствата. Сега е различно.
"Професията ми беше наистина тежка за тялото и организма ми - казва Хол. - А вдигането на тежести е напълно обратното на това: има анаболен характер, така че трупам мускули и сила. Това е страхотен начин за мен да върна жеста на тялото си, след като то ми даде толкова много през 20-те ми състезателни години. Сега най-накрая му връщам услугата и се чувствам невероятно добре. Тестостеронът ми се върна към нормалните нива, енергията ми е огромна, мотивацията - също. В резултата на това съм по-добър баща, по-добър треньор и по-добър човек."
Желанието на Хол да се подлага на екстремни натоварвания не е намаляло в сравнение с активната му кариера. Но вместо да тича по 40 км, си измисля други "забавления", съчетаващи сила и издръжливост.
Миналия месец, например, той предприе странно предизвикателство - цепене на дърва, тичане над 10 км до дъното на Гранд Каньон и след това изкачването му с 30-литрови туби с вода във всяка ръка.
"Това ме върна към професионалните ми дни. Заставаш на стартовата линия на маратона, след което се опитваш да бягаш по миля за 4:45 мин. и си казваш: "Как ще издържа?". Въпреки че си трениран и подготвен, когато стигнеш до този момент, е плашещо", разказва Хол.
Споделя и как се храни: "Ям по един тон протеини и по един тон въглехидрати, образно казано. По принцип приемам много повече калории, отколкото преди. Опитвам се да ги докарвам до 4500-5000. Ако не ги достигна, без значение какво точно правя в залата, нямам достатъчно сила."
Далеч от живота си във Флагстаф, Аризона, Хол подкрепя проекти за развитие и помощ на Африка, които включват набиране на средства за осигуряване на чиста вода за над 90 000 души в Замбия и за изграждане на нова болница в Кения. Със съпругата си основаха и фондацията Hall Steps - организация с нестопанска цел, която защитава уязвимите жени и деца, живеещи в крайна бедност в Етиопия.
През 2015 г. двойката осинови четирите си дъщери именно от тази държава от източната част на Черния континент.
