Спортът постоянно ни среща с необичайни съдби, но малко от тях са толкова вдъхновяващи като тази на едно осакатено заради радиация момиче, преминало през глад и лишения в сиропиталища, за да достигне до два златни медала на Олимпийски игри.
Днес Оксана Мастърс е истинска звезда сред параолимпийците, а историята ѝ започва в Украйна, където е родена през 1989 г.
Като следствие от ядрената катастрофа в Чернобил три години по-рано, тя е родена със сериозни физически увреждания - само с един бъбрек, липсваща част от стомаха, шест пръста на всеки крак, сраснати пръсти на ръцете и без палци, липсващи кости на краката, липсващ емайл на зъбите, и още, и още.
"Родена съм недалеч от Чернобил", разказва тя. "В моето село имаше електроцентрала, която често излизаше от строя. Когато радиацията ставаше висока, един полицай караше наоколо и ни казваше да затваряме прозорците и вратите и да не излизаме навън".
Оксана е изоставена от родителите си и е дадена в сиропиталище.
Налага ѝ се да смени три сиропиталища, преди да бъде осиновена на 7-годишна възраст от новата си майка - американката Гей Мастърс, самотна жена и професор от университета в Бъфало, която за период от две години успява да премине през сложна процедура и да отведе Оксана със себе си в Щатите.
"Когато бях на 5 ме викнаха в кабинета на директора и ми казаха: "Трябва да ти покажем една снимка, ето я новата ти майка".
Тази жена имаше най-топлите очи и най-топлата усмивка. Дотогава никога не ме беше виждала, избра да ме осинови само от снимка. Всеки ден до нейното идване в сиропиталището молех директора пак да ми покаже майка ми".
"Бях малко палава и когато не слушах, директорът ме заплашваше: "Няма да ти покажа снимката днес. Лошо момиче! Затова тя не идва, защото не слушаш". Понеже процесът отне две години, бях започнала да вярвам на думите му. Но тази снимка ми даваше опора и смисъл. Тази жена се бори за мен две години, след което дойде и видя при какви условия живея. Докато вървеше по коридора, чистачките стържеха лед от пода - радиаторите бяха замръзнали".
Във видео за Players' Tribune, Оксана Мастърс разкрива още подробности за физическия, емоционалния и сексуалния тормоз, който е трябвало да изтърпи в Украйна.
"Смятам, че ще мога да помогна на други момичета, на други деца, които живеят в сиропиталища и преминават през това и не знаят как да го преодолеят. А силата на спорта - това ми даде спортът, даде ми моя начин да се излекувам, да изкарам всичко от себе си и да се преоткрия по позитивен начин. Да променя хода на своята история".
"Преди да отида в Америка не знаех, че съм различна", продължава разказа си Оксана.
"Едва тогава разбрах, че всичко, което съм преживяла, не е нормално. Бях гладувала почти до смърт".
Левият крак на Оксана е ампутиран, когато тя е на 9. Няколко години по-късно същото се случва и с десния, наложителни са и няколко операции на двете ръце.
Докато е в средното училище, момичето научава за клуб по адаптивно гребане. Макар че има желание да спортува, в началото не ѝ харесва идеята да практикува спорт за хора с увреждания - но след като майка ѝ я окуражава, тя все пак решава да пробва.
"Веднага щом бях в лодката над водата и се оттласнах от пристанището, получих това усещане, че съм на точното място в точния момент, хареса ми издърпването на греблата и освобождаването, което чувствах".
Усложнения след втората ампутация принуждават Оксана да прекара пет месеца в болницата и не ѝ позволяват да прави единственото, което иска - да се върне в лодката.
"Мислех си как в момента, в който изляза от болницата, никога няма да спра, никога няма да остана повече на едно място по този начин".
"Върнах се във водата и определено това беше начин да изкарам емоциите, гнева и яда от загубата на втория ми крак и после, когато сънища и спомени от Украйна се връщаха, беше начин за мен да крещя без нуждата наистина да крещя".
Преди да процъфти като атлет в различни спортове, Оксана Мастърс изживява още немалко трудности. Но 10 години след като за пръв път се качва на лодката, тя печели първия си медал от Параолимпиада - на смесена двойка скул.
Преди онези игри в Лондон, тя се снима гола за ESPN.
"Смятам, че да видиш значи да повярваш. Колкото повече виждате параатлети, толкова по-нормално ще ви се струва това", обяснява тя.
"Не искам следващото поколение да израсне без някой като мен, който да го вдъхновява. Всяко дете има плакат на Майкъл Джордан в стаята си. Защо да не се възхищават и на човек, роден с увреждане или претърпял инцидент?"
Успехът на Оксана в гребането се оказва само началото на нейната кариера.
Впоследствие тя претърпява счупване на гърба от пренатоварване и е принудена да смени спорта. Насочва се към ски бягането и там постига още повече, със сребърен и бронзов медал от Сочи 2014. Решена да изкачи и последното стъпало, тя се пуска на следващата зимна Параолимпиада в Пьонгчанг и печели два златни медала - на 1.5 км и на 5 км.
Оксана получава голяма помощ и от мъжа до себе си Аарън Пайк, с когото тренират заедно. Пайк също е скиор и параолимпиец с големи успехи, а двамата вече имат няколко Олимпийски игри заедно.
Но за нея постигнатото все още не е достатъчно и тя се насочва към колоезденето, трети спорт, в който преследва върхове. В Рио преди 5 години не успя да вземе медал и записа четвърто място, но сега е амбицирана за игрите в Токио.
"Основната ми цел в Токио са два златни медала - на шосе и по часовник. В Рио нямах достатъчно време за подготовка, но сега определено съм готова за нещо голямо".
Оксана Мастърс следва бизнес администрация и има планове и в тази насока, но състезателният ѝ характер продължава да я тласка предимно към спорта.
Медалите ѝ от Параолимпийски игри вече са общо осем, само че жаждата за успехи остава все толкова силна.
"Обичам да поставям летвата нереалистично високо", отбелязва тя - но предвид откъде е тръгнала и докъде е стигнала, изглежда никоя летва не е твърде висока за нея.
