Хелоуин ще дойде рано за Ювентус - и танците са гарантирани. Един от най-коравите европейски бойци ше бъде изправен пред безспорно едно от най-трудните изпитания на нерви, физическо и психическо усилие, което турнирите на Стария континент предлагат. Гостуване на Селтик... това е толкова тежко, че не го желае дори Барса.
Във вторник вечер Шампионската лига се завръща, а първата двойка е романтична. Джентълменът на британския футбол Селтик кани на танц Старата госпожа от Торино, за да си припомнят велики времена. Италианците са фаворит, но знаят, че ако дори за секунда не са концентрирани, може да бъдат погълнати от еуфорията, която ги чака.
Децибелите на стария „Паркхед", който вече се казва „Селтик парк" не са се променили. Джиджи Буфон помни лудата нощ на Хелоуин преди 11 години, когато Селтик удари Юве с 4:3. „Тогава ние се бяхме класирали - усмихна се лукаво Буфон на пресконференцията преди мача. - Публиката им е много гласовита и притиска съперника с подкрепата си. Но не вкарва голове."
Само дето Юве трябва да се съобразява не само със 60 000 фанатици в зелено и бяло пеещи „I Just Can't Get Enough" в ритмите на парчето на Депеш. Подскачащи и танцуващи до припадък, надигащи шум до небесата при всяка атака на своите. Не е само това. Насреща си Старата госпожа има един от най-неприятните рекорди на италианския футбол. В Глазгоу те не печелят...
Случвало се е само веднъж от 9 опита. В далечната 1969 г. Милан успява да измъкне 1:0 на стадиона на Селтик в първи четвъртфинал за КЕШ. Милан е гостувал още 4 пъти на „Паркхед" и е вкарал само един гол - при загуба с 1:2. Ювентус пък губи и двете си визити тук - 3:4 и 0:1. А именно срещу италианци е и звездният миг на Селтик в евротурнирите изобщо. През 1967 г. в Лисабон „зелено-бялата" армия вдига Купата на шампионите с успех над Интер - 2:1.
Съпоставка между съставите дава разбираемо предимство на гостите. Със 6-7 звезди от италианския национален тим, вицешампион на Европа. С волята, която изведе Юве до титлата непобеден миналия сезон. С глада за първа титла на континента от 1996 г. Безспорно, италианците са фаворити.
Сър Алекс Фъргюсън се включи в битката като дал съвети на Нийл Ленън, мениджърът на Селтик. Шотландската кръв вода не става... На трибуните довечера ще е Краля на глазгоуския футбол Кени Далглиш, рожба на Селтик. Това е големият ден на този велик клуб. Може да се окаже и последен в турнира, защото насреща е съперник от върхушката на европейската игра. Юве е фаворит, но танцът за Старата госпожа ще е зашеметяващ в шумния дом на Джентълмена. А и споменът за онзи Хелоуин отпреди 11 години е жив.
В другата двойка Валенсия приема Пари Сен Жермен и голямата новина е, че... няма новина. Тя се чакаше от включването на Дейвид Бекъм в състава на гостите, но англичанинът ще почака за дебюта си. Бекъм вероятно ще играе в реванша.
Сблъсъкът е в стил беден срещу богат, като Валенсия мина през много сериозни финансови изпитания в последните 3-4 години. Принуден да продава най-добрите си играчи, а същевременно да не пропуска участие в Шампионската лига заради баланса в бюджета, клубът е достоен за уважение. В добавка Валенсия играе свой стил футбол и не го променя при различните треньори. Сега с Ернесто Валверде тимът отново изглежда добре и чака съперника, пълен със скъпи звезди, събрани с катарските пари.
ПСЖ - новото икономическо чудо на футбола, си навлича все по-голяма неприязън сред феновете-романтици. Разкритията на френското списание „Франс футбол" за подкупи и корупция, с които Катар е спечелил домакинството на световното през 2022 г. не оставиха встрани и парижкия клуб. Оказа се, че появата на шейховете в ПСЖ е пряко свързана с взаимоотношенията на Мишел Платини с катарците и помощта на шефа на УЕФА за кандидатурата им. Един вид - услуга за услуга.
Катарците дадоха някой лев за клуба, така да се каже. Не само му избърсаха дълговете, но и наляха 270 милиона евро за играчи в последните 4 трансферни прозореца (2 летни и 2 зимни). С този разход ПСЖ трябва да се цели най-високо - в купата.
Валенсия изпълни своя план и стигна елиминациите. Един стабилен, симпатичен и верен на принципите си клуб. Контраст в стил „романтика срещу материалистичната реалност" във футбола. Но победителят и тук не е ясен.
