Ако трябва да изберем най-голямото явление в българския футбол за есен 2010, то това едва ли ще е европейският пробив на Левски, утвърждаването на бургаските "акули" на Краси Балъков като фактор в "А" група или това, че Литекс върви към втора поредна шампионска титла.
Изглежда, че нещо далеч по-вълнуващо се случва два етажа по-надолу, където Ботев на феновете гази със смазващи резултати всички наред. В момента пловдивският клуб има 16 победи и 1 равенство в 17 мача (Ремито е като гост на гръмко звучащия клуб Гигант от Съединение).
"Канарчетата" са отбелязали 63 гола, което прави средно по 3,7 на мач. Почти половината от тези попадения са реализирани от централния нападател Атанас Курдов, който това лято изненадващо премина в отбора от "В" група.
Талантът от школата на Левски, който през последната си година при юношите бе отбелязал 52 (!) гола, в продължение на три години бе играч на немския Байер, но не успя да стигне до първия състав.
Решението да напомни за себе си именно в Ботев от "В" група, взето това лято от играча, семейството му и неговия мениджър Емил Данчев, изглежда мъдро на този етап, защото той отново вкарва гол след гол, привлича внимание и трупа самочувствие.
Навремето, през 2007 г., когато излезе от школата на "Герена", Курдов бе изправен пред трудна дилема дали да подпише първия си професионален договор с родния си клуб или да потърси реализация на запад.
Баща му Петър Курдов, който бе централен нападетел на Левски през 80-те години, част от шампионския състав на треньора Васил Методиев-Шпайдела, бе твърдо за това синът му да се развива в чужбина. Последваха проби в Селтик и Тотнъм, където Данчев го представяше за новия Бербатов, но нещата там не се получиха. Харесаха го обаче в първия чуждестранен клуб на Бербо - Байер.
19-годишното момче се представи нелошо в дебютния си сезон за дублиращия отбор, като игра 26 мача и отбеляза 10 гола. През следващата година формата му падна и изигра само 15 срещи с 3 гола, като името му беше доста често по страниците на жълтите вестници, свързващи го с различни красавици от модните подиуми и кориците на списанията. Той бе преотсъпен и на швейцарския втородивизионен Винтертур, където обаче нещата не потръгнаха.
Като капак на всичко, през есента на 2009 г. Наско получи една от най-тежките контузии във футбола - скъсани коленни връзки, и тя го извади от игра за половин година. След тежката травма клубът от Леверкузен се отказа от него и той получи статут на свободен агент.
Заговори се за завръщане в родния Левски, който остава в сърцето на нападателя, а и публиката на "сините", която винаги е имала слабост към своите юноши, го боготвори заради головите му рекорди в старшата възраст.
За добро или зло, преминаването при "сините" не се получи, като може би роля изигра и заявената във "Facebook" позиция на Наско против идването на Ясен Петров като треньор на Левски, за която той по-късно заяви, че неволно се е включил в група с такова съдържание...
Така се стигна до, на пръв поглед, сензационния трансфер във "В" група, но самият Курдов изтъква, че присъствието на пловдивския клуб сред аматьорите е чиста формалност и и мястото на "канарчетата" не е там.
За Наско Ботев е трамплин в неговата кариера и присъствието му там е изгодно, както за отбора, така и за него, а вярната публика на "жълто-черните" го обожава.
По този начин възроденият и свободен от Христолов клуб може да се похвали освен с публика, каквато нямат повечето от отборите в елита (на домакински мачове се събират минимум 6-7 хиляди зрители, а на гостуванията ходят най-малко 500), също и с нападател, по-класен от повечето в "А" група.
Високият 191 сантиметра Курдов може да бележи по всякакви начини и на 22 години пак е познатата голова машина, каквато беше на 18. Радващо е, че един от големите таланти на България, който бе смятан за изгубен, отново намери формата си и с опита и знанията от Германия, се завръща на голямата сцена по най-парадоксалния, но и, както изглежда, правилен начин - през ада на "В" групата напред и нагоре.
