Тактическото решение на Алекс Фъргюсън да остави Димитър Бербатов извън групата във финала на Шампионската лига разкри отново един интересен психологически феномен - за средностатистическия запалянко у нас Бербатов е нещо измежду брат, син или най-добър приятел.
Всъщност, може би най-точно е определението, че много от нас живеят чрез него и приемат като лична драма всеки път, когато остане извън игра.
Радващо е, че успехите на Митко на запад, в един от най-силните клубове в света, вълнуват силно нацията, защото ангажират положителната енергия на българина.
Още по-хубавото при него е, че той не е типично клубна фигура от типа Стоичков/Сираков, защото не само цесекарите, но и повечето левскари му симпатизират - тъй като рано излезе от България и нямаше кой знае какви успехи с „червените".
Когато обаче нещата стоят по друг начин и нападателят остане извън сметките, както в събота, се задвижва целият механизъм от национални комплекси - изумително е как огромен брой иначе интелигентни хора видяха в избора на група за мача с Барселона „подигравка", „гавра" или намек от страна на сър Алекс, че не желаел голмайстора си в отбора.
Има хора, които са убедени, че шотландеца сън не го хваща от мисли как да прецака Бербатов, и вярват по воленсидеровски в някаква антибългарска конспирация. А това е адски смешно, защото Фъргюсън нямаше да дава 42 милиона за този футболист, ако толкова не го обича, и нямаше да го държи в отбора три сезона.
Давам си сметка, че тази статия ще отприщи вълна от гневни коментари, както всеки път, когато някой наруши табуто и напише нещо критично за любимеца на народа. И на мен ми е приятно, когато гледам българското момче да играе с екипа на Юнайтед и да бележи по пет гола, но отборът си има мениджър, комуто принадлежи правото и отговорността да избира между футболистите, с които разполага.
За 25 години „съра" е доказал, че той е човекът, който знае най-добре какво да направи в тази насока. В конкретния случай Фърги даже даде обяснение защо е постъпил именно по този начин - нещо, което прави рядко и по принцип не е длъжен да прави. Едва ли някой би трябвало да говори и за треньорска грешка, защото е безкрайно далеч от здравия разум да се смята, че липсата на Бербатов е причина за загубата от Барселона.
Най-радващото в случая е, че самият футболист гледа напълно адекватно на нещата и не драматизира решенията на шотландеца, защото е наясно кой командва в Манчестър Юнайтед и че не може да си позволи да се цупи, каквото и да изживява вътрешно.
А призивите за напускане и публикациите, че този път той вече бил смъртно обиден и щял да си ходи, защото чашата била преляла, попадат извън сферата на сериозното, тъй като човек може да си тръгне от купон, ако не му е приятно, но в случая имаме договорни отношения за огромна сума пари и тези неща не се решават със спонтанна емоция, а на масата за преговори.
