Забравете груповата фаза. Зачеркнете мъките на Испания с Швейцария или корейската съпротива на амбразурата срещу дулата на бразилските оръдия. Световното започна с осминафиналите и фаворитите преключиха на друга скорост.
И нещата започнаха да идват по местата си. Доколкото това изобщо е възможно в това чалнато и различно първенство.
Четири южноамерикански отбора затвърдиха доминацията на континента в ЮАР - Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Азиатската мечта угасна, корейци и японци се дадоха, макар и мъчно на осминафиналите. Остана и едничък представител на Африка - Гана, който блести най-ярко от всички отбори на Черния континент.
Традиционните сили в битките между континенти ще се сблъскат за купата. Добрата стара Европа се надява на винаги силната Германия, както и малко по-нетипичните си за последните години "нападатели" Испания и Холандия. Но при ужасният старт на първенството от тимовете от нашия континент, три отбора на четвъртфинал си е успех. А и трите там се разминават, което дава хипотетичен шанс дори за изцяло европейски финал. Звучи обаче неправдоподобно.
Далеч по-реалистично изглежда поне три отбора на полуфиналите да са латино. При липсата на двама основни наказани играчи (Аиу и Менса) Гана в никакъв случай не е фаворит срещу подредения, опитен и умен Уругвай. Определено хората, които залагат, биха предпочели небесносините в този четвъртфинал. А и първият световен шампион в историята чака вече 60 години място в четворката и едва ли ще изпусне своя голям шанс. За ганайците големите неща са в бъдещето - отборът е много млад и още по-талантлив. Но едва ли дори домакинството (континентално) ще стигне за успех срещу тим с огромна традиция и страхотна мотивация.
Разбира се, уругвайците са фаворит срещу Гана само, за да се събудят на другата сутрин с досадната мисъл, че ги чака среща с почти непреодолимо препятствие. Победителят от Бразилия-Холандия. И тук фаворитът е ясен, въпреки че това може да се окаже и мач номер едно на първенството. Холандците имат най-балансираният отбор, който сме виждали на световно от поне 36 години. Силна защита, допуснала само два гола дотук. Стабилен вратар, отлични халфове и огромен избор в атака. Отборът на Ван Марвайк е непобеден в 22 поредни мача. А и големият миг на тази много футболна нация все някога ще дойде...
Но насреща е Бразилия. Златистите са най-добрият отбор на мондиала, а няма съмнение, че отдавна не са изглеждали толкова обезкуражаващо за съперниците. Ако холандците са балансирани, какво да кажем за състава на Дунга? Вратар от топ 3 в света, страхотна защита с физическо присъствие и огромен дух, халфове, които смазват с преса като в менгеме, нападение от артисти, но с нетипична за бразилците убийствена ефективност... Този отбор може да прегази всеки. Но от видяното дотук, ако има съперник, който да изглежда способен да излъже бразилците, то това са "оранжевите". Не е трудно да се предположи, че победителят от сблъсъка ще играе финал. Аз бих отишъл и по-далеч в личното си мнение, че в петъчния четвъртфинал ще триумфира бъдещият шампион.
Конкурент ще се роди в сблъсъка Германия-Аржентина, който е мач с много отговори. Дали отборът на Дон Диего наистина е силен, или просто индивидуалната класа на солисти в него прикрива тактически и стратегически слабости. Защото Мексико показа, че Аржентина е доста уязвима. Същото се отнася и за Германия, победила внушително Англия, но притисната и бъркала в големи периоди от мача. И насладила се, разбира се, на голям късмет и намигване на съдбата (и съдията). Колко са силни германци и аржентинци ще видим в събота. И още един ракурс към този мач. Вероятността да се стигне до 120 минути и дори дузпи е голяма. В двата отбора има и доста играчи с жълти картони, които при нов такъв ще пропуснат полуфинала. Не е изключено горещата битка да вземе и някои жертви, които допълнително да отслабят победителя за следващия двубой.
А той се очертава да е набиращият скорост европейски фаворит и първенец Испания. Още след мача с Швейцария (0:1 на старта) един от най-мъдрите мъже във футбола - Йохан Кройф, отсече, запитан как ще я карат испанците: "Най-логично е да играят финал..." Това вече изглежда съвсем реално, особено при условие, че потенциалът на Фурията тепърва ще пълни скалата до 100. Още чакаме изригване на Фернандо Торес, а сред осемте четвъртфиналиста по-силен централен нападател няма (Луиш Фабиано може да се разсърди). Когато и Хлапето допринесе за испанската атака, нещата ще станат страшни. Защото там вече се вихри смъртоносният Давид Вия, който няма как да бъде спрян. Срещу Чили за едно полувреме, както и почти цял мач с Португалия, вече видяхме и "тики-така", типичната испанска игра с пасове и страхотно движение, при която съперникът тича безпомощно и опитва да вземе топката по няколко минути. Смело бих заложил, че финалистът от този поток ще е Испания. Нито Германия, нито Аржентина може да спре европейския шампион, ако той играе (след още един мач с Парагвай междувременно) така, както в осминафинала.
Всеки фен по света си има предпочитания сред останалите осем тима, дори неговият любим отбор да е отпаднал (такъв е случаят с автора). Мнозина копнеят да видят за първи път в историята финала "селесао" срещу "селесион" (Бразилия - Аржентина). Естети стискат палци на холандците, някои харесват младата и агресивна Германия, романтиците се надяват на изненада от Гана, Уругвай или Парагвай...
Моята прогноза е, че Бразилия ще е на финал и ще го спечели, въпреки че ще изиграе най-трудния си мач на цялото първенство в петък. Срещу златистата магия най-логично ще е да видим Испания в сблъсък на двата най-силни отбора в света в момента. Но, разбира се, хубавото на футбола е, че той никога не следва логиката и очевидните неща почти никога не се случват...