Да избягаш от величието

Все пак не бива да забравяме,че когато играеха големите голмайстори Асапарухов,Жеков,Бонев и Дерменджиев, България не играеше срещу новосъздадени аутсайдери(например като Молдова), а срещу далеч по-сериозни отбори и европейски колоси)...

...А може би Бербатов е решил да отмъщава по негов странен начин на Ювентус за наказанието на английските отбори от 1986 г.

Всичко това разбира се са глупости, единствената причина е че той а и менажерът му много добре знаят какво го чака в Ювентус както и Фиорентина- резервна скаймейка. Много добре знаят че няма да може да се задържи в титулярния състав повече от няколко мача, и затова предпочитат по скромния тим на Фулъм къде му е гарантирано в по голяма степен да играе

Решенията на Бербатов обикновено се обсъждат въз основа на МЕРАЦИТЕ, КОИТО ОБСЪЖДАЩИТЕ имат за него. Изключителна рядкост е някой да се опита да се постави на негово място. Това е пряк резултат от отвратителното схващане, че известните са собственост на своите фенове (или анти-фенове). А това няма нищо общо с истината; известните са си хора като всички други, и вземат решенията за собствения си живот така, като те намират за правилно. Това, че Бербатов се озова накрая във Фулъм, е изненадващо от гледна точка на стандартната представа за манталитет на футболист (и въобще на спортист): газ до дупка, само напред и мачкаш, докогато можеш. Сиреч, докато някой друг такъв не те смачка тебе. Да, обаче не всеки е съгласен да бъде съвременен гладиатор. Бербатов определено не е – за което лично аз му свалям шапка. Из всичките коментари не видях нито веднъж да се спомене едно елементарно нещо: Бербо вече е към края на кариерата си като футболист. Тоест, вече няма основание да прави компромиси и да привиква с нова среда в името на някакво бъдещо развитие – просто защото това би било неефективна инвестиция. Точно обратното: и аз, ако бях на него, щях да отида в отбор, където съм сигурен, че ще използват ТОВА, КОЕТО ВЕЧЕ ИМАМ като умения и възможности, вместо да ме огъват и моделират насам и натам, че да пасна към нечия схема. Човекът иска отново да играе, и да изпитва удоволствие от играта. Иска да бъде запомнен с този футбол, който ТОЙ ИСКА (и знае, че може) да играе – не да го притискат да се прави на квартален биткаджия като Рууни и да му се мръщят, че не му идва отвътре. Същевременно титлите и парите минават на заден план: сума ти футболисти от неговата категория са приключили кариерата си, без да имат дори и това, което той вече има. Така че Бербатов има пълното право да се замисли за вътрешния си комфорт оттук нататък – своя и на семейството си. А и да се вслуша в жена си – защо не? Особено след като явно нямат особени противоречия по това, че харесват Англия и ще се радват децата им да растат там. Трансфер от МЮ във Фулъм може да е стъпка надолу от футболна гледна точка, но преместването от Манчестър в Лондон е по-скоро стъпка нагоре от лична. И то не просто да си вдигнеш багажите и да пристигнеш като пришълец, а да те посрещне футболен клуб, който всячески ще ти съдейства да се адаптираш без проблеми. Съвсем разумно и много ефективно решение. И друго, което като че ли никой не вижда: отивайки именно при Йол, Бербатов много елегантно натрива носа на Фъргюсън. Заради всичките часове, които преседя на пейката. И заради това, че не го пуснаха по-рано ей-тъй, просто да стои „под ръка“ (което е ужасно дразнещо за всеки професионалист, независимо в каква област). Сиреч – дойдох при теб с желание, сър Алекс, научих много неща, благодаря ти, но напоследък почна да ми губиш времето; затова не просто отивам в друг отбор, а СЕ ВРЪЩАМ – при треньора, който ме повика в английския футбол, и който очевидно по-добре от теб може (и иска) да използва уменията ми. Демек – сори, ама аз бях безрезервно коректен към тебе, а ти ме разочарова. И сега се връщам при Йол, който се оказа, че е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ пред тебе. С един жест да покажеш на Фъргюсън, че се махаш не заради пари или слава, а защото предпочиташ друг треньор пред него – безценно... Изобщо, именно Бербатов ми промени представата за това какво може да се очаква от футболист – като интелект, достойнство, разум, отговорност, че чак и доза аристократизъм. Във важните си решения досега не виждам да е сбъркал нито веднъж. Що се отнася до предполагаемото му некоректно поведение спрямо Фиорентина и Ювентус, имаме твърде малко информация какво точно е станало зад кулисите. Трансферите във футбола са зона на здрача, където се въртят всякакви кални номера, тъй че не съм склонен да оневинявам априори нито един от двата италиански клуба. Случва се от много надлъгване понякога да останеш с пръст в устата. Също така не съм сигурен каква точно е ролята на Данчев: дали е положителен или отрицателен образ в цялата картинка. Според мен е положителен, но може и да греша; ако греша, в някой момент все ще си проличи. И още нещо: намирам за много вероятно подобна врътка (през ужким почти уреден трасфер в друга държава) да е бил единственият вариант, чрез който Бербатов да се окаже при Йол. Защото силно подозирам, че при желание за директен трансфер Фъргюсън би могъл да се намеси и да го осуети. Не за друго, а заради това, което писах по-горе. Фъргюсън очевидно е свикнал да мисли за футболистите си като за своя собственост; Бербатов обаче искаше да му бъде партньор – и не отстъпи докрая, дори с цената на закотвяне на пейката. Накратко казано, можем да дискутираме и оценяваме Бербатов за това, което показва на терена. Всички други решения в живота му са си негова работа – и за тях е много по-вероятно той да е прав, отколкото ние, дето гледаме отстрани (и то през кривото огледало на медиите).

Цитат от пресата: "Цяла седмица в Италия търсят Бербатов под дърво и камък, а той се оказа под чехъл" На ти сега вместо Ювентус, Фулъм - гепи тая тройка като за начало.... Грам злорадство няма, просто съжаление към един страшно добър, но безхарактерен футболист.

Не става въпрос дали отиването във Фулъм е правилно или не-става въпрос за начина на преминаване.Като искаш във Фулъм-О.К.,но не разигравай два големи италиански клуба,не ги подвеждай да те чакат на летището,не използвай техните билети...