Определено Фулъм не е клуб, за който звучи убедително да кажеш на пресконференцията на представянето си, че си му бил фен от дете и винаги си мечтал да играеш там.
Димитър Бербатов също добре знае това и не го и казва. Думите му в интервюто за клубния сайт са в духа на това, че атмосферата на „Крейвън Котидж" е много топла и че много добре работи с мениджъра Мартин Йол, който навремето го бе взел в Тотнъм.
В решението на българския нападател да избере този бутиков лондонски клуб с 25-хиляден стадион, в част от който са запазени оригиналните дървени седалки, вдигащи се като в киносалон, пред колоса Ювентус има много лудост, както и доза аристократизъм.
Но от човека, отказал се от националния отбор ей така от нищото в разцвета на кариерата си, непосредствено след като бе станал негов голмайстор за всички времена, може да се очаква всичко.
Нямаме право да го съдим строго обаче, каквито и да са мотивите. Може да ни идва да му счупим главата заради доброволно пропуснатата възможност от голям футболист да стане велик, ако бе преминал в Ювентус, след като не можа да постигне това в Манчестър Юнайтед.
Може да се възмущаваме от некоректното поведение спрямо Фиорентина - друг много симпатичен клуб със страхотна публика, който бе подведен от Митко и неговия мениджър. Но същевременно в този откровено немъжки ход да не заминеш, когато те чакат на летището, се прокрадва и идеята за свободата - сам да вземеш решение за бъдещето, избирайки това, което смяташ за най-добро за себе си.
Някои обвиняват за очевидно нелепия от футболна гледна точка избор жената на Бербатов Елена, на която повече й харесвало в Лондон, отколкото в Торино. Други смятат, че в основата на решението е алчността на мениджъра Данчев, убедил футболиста да избере по-високата заплата пред честта да носи фланелката на великия Юве и да играе в Шампионската лига.
Кой знае какъв е точният отговор... Възможно е един ден Бербатов да разкаже за това в мемоарите си.
А за нас, които обичаме този талантлив особняк, най-класният футболист, който България е имала досега през ХХI век, ни остава да преглътнем отказа му от величие и да му пожелаем успех с Фулъм.