Няма смисъл да хабим думи в критики след най-тежката вечер за футбола ни. Какво да сочим виновниците, лицата им са познати на всички. Оправданията им и мънкането пред камерите до следващата среща - също. Няма смисъл от повече анализи, увъртания и съвещания на разни комисии и изпълкоми.
Фенове, медии и футболни хора трябва да се вземат в ръце. Ние не спим зимен футболен сън, а сме в кома. Около нас всички крачат или тичат, а ние сме седнали в инвалиден стол.
Мерките също изглеждат горе-долу ясни, въпросът е да има воля и търпение да ги приложат тези, които могат да го сторят.
Трябва да се започне с цялостната рамка. Нов формат на групите, по-малко отбори, оценявани не само по футбола, който играят. Печелиш „Б" група убедително, но нямаш стадион, юношески отбори и бюджет? Чакаш още година в долната група, а през това време изпълняваш условията. Разбира се, те са едни за елита, други за втора дивизия. Но като цяло трябва са безкомпромисни и едновременно стимулиращи. Даваш 1 милион за стадиона си и за издръжка на отборите си, но влизаш в група на отбрани, където и тв правата ще се продават по-скъпо. Защото всеки ще иска да излъчва 4 интересни мача всеки уикенд. ЦСКА - Лудогорец, Черноморец - Левски, Ботев - Локо, Славия - Литекс (например). Кой от тях ще е скучен? При елитна дивизия от 8 или 10 отбора, скука няма да има и продуктът ще е интересен. Нивото няма как да не се вдигне, иначе излиташ надолу в канала.
Да, ама „Армията" не е ок за мачове, опасна е за публиката? Ами без лиценз за ЦСКА! Компромисите - дотук. Нередовни трансфери, пари под масата, машинации, уреден мач? Вън от групата! Какво като това е ЦСКА или Левски? И за тях ще има оздравителен ефект, и за футбола ни. И вероятно трябва да се мине през това, за да има някаква промяна. Така, както безкръвните ревюлиции раждат кухи и неработещи демокрации, така и компромисите и козметиките във футбола произвеждат фалшив и смрадлив продукт.
Да се създаде треньорска асоциация, както и такава за защита на футболистите. „Титан" уволнява по 5 треньори на година, Левски миналия сезон мина с 4... Глоби за клубовете. Трябва да има последователност и толеранс към работата на професионалистите в тази игра. Треньорите са такива, а собствениците - просто богати запалянковци. И вместо постоянно да плачат, че са на загуба от футбола (което е много съмнително), да вземат да решат - или ще правят нещата като хората, или накрая феновете ще ги атакуват. Може и главите да им счупят. Защото клубовете са на хората и за хората, а не на някой бизнесмен, дето между два конкурса Мис Силикон да решава, че левият бек не става, а треньорът е некадърен.
Спортните директори. Няма такива. Нека видим водещите клубове. В Лудогорец решават Домусчиев и Петев, на когото е дадена пълна свобода за трансфери и около отбора. Дотук добре. Но ако не е така, а примерите за това са ЦСКА и Левски, кой е човекът, който има око и размах в спортно-техническия сектор? Иво Тонев? Венци Живков? Хайде малко по-сериозно!
Стройна структура на клубовете означава и точното място за всеки. Ветераните били заслужили. Браво! Такива са! Тяхното място обаче невинаги е в клуба, защото голяма част са „сърдити старчета", които сравняват с тяхното време и не са готови да работят здраво. Да не говорим, че не са квалифицирани да го правят. Феновете? Прави са да недоволстват, разбира се. Но не и да диктуват какво се случва. Медиите? Нека бъдат малко по-позитивни, нека не дават думата на някой пиян ветеран, само за да направят страницата на вестника или предаването си малко по-интересно. Критиките трябва да са градивни и конкретни. Четем какви ли не субективни статии, в които се възхвалява този или онзи според линията и политиката на изданието или конкретния журналист. Така се създава фалшива, подменена реалност.
Критериите трябва да бъдат завишени. Защо БФС не заработи и със сръбски или румънски треньори в школата си за наставници. Немалко хора искат да влязат в тая професия, а е твърде лесно. Курсът може да го издържи всеки. Трябва по-сериозна подготовка на кадри.
Играчите? Трябва да се замислят, дали облакът върху който живеят, не е е дъждовен. Защото да прибираш 5-6 хиляди лева в Славия и да плачеш, че в Левски взимали 12-13, е тъпо. Навън, в реалния свят, хората работят за една десета от това. И то доста по-здраво от някои футболисти.
Всеки да си гледа работата. Без мрънкане и без стойки. Всеки, който си изкарва хляба от и край футбола да оцени, че това е богатство, привилегия и отговорност. Това е мечта за мнозина, не го приемайте като даденост. Моментът, в който работата ти спре да ти носи удоволствие и удовлетворение, ставате безполезни един за друг - ти и работата. А в колко от играчите, треньорите, директорите и собствениците сте видяли удоволствие и кеф от това, което правят?
Така няма да стане. Да дойдат ентусиастите и работохолиците.
