Гордън Хейуърд: Най-добрият тенисист сред баскетболистите

Новият сезон в НБА започна с една брутална контузия. На мача между Кливланд Кавалиърс и Бостън Селтикс публиката очакваше с нетърпение да види сблъсъка на бившите съотборници Кайри Ървинг и Леброн Джеймс, но вместо това стана свидетел на съвсем различна сцена.

Още в петата минута на кампанията една от новите звезди в тима на Селтикс падна лошо под коша на Кавс и счупи глезена на левия си крак.

Гледаката бе ужасяваща - това се четеше както в очите на зрителите по трибуните, така и в погледа на останалите играчи по терена.

Потърпевшият се казва Гордън Хейуърд и не е кой да е играч. Той е прецизен стрелец и един от най-ярките таланти в лигата. Миналата година с тима на Юта Джаз Хейуърд за първи път бе избран от феновете в All Stars отбора на НБА.

През лятото той стана свободен агент и четвъртият най-скъпоплатен баскетболист в момента, след като смени Юта за Бостън - сделка, която ще му донесе 128 млн. долара за следващите 4 години.

Ако има едно нещо обаче, което да го отличава напълно от всеки друг в историята на играта, то това е талантът му в един друг спорт - всъщност Гордън Хейуърд е най-добрият тенисист сред баскетболистите, както самият той се определя...

Часът е 07:00 сутринта в средата на август, а мястото - баскетболният салон на щатския университет в Сан Диего. Кауи Леонард тъкмо завършва тренировката си от зоната за наказателни удари и друга звезда на НБА заема мястото му на игрището - това е Гордън Хейуърд.

Освен двамата членове на All Stars отбора, в залата има още само трима души, но те се подминават, без да си кажат и дума. Леонард е известен със своята невероятна стеснителност, но според Хейуърд обяснението е друго: „Сигурен съм, че просто не ме разпозна."

Спортистите могат да променят драстично физиката и външния си вид по време на своята кариера, но едно нещо не могат да променят и това е вътрешното си себеусещане.

Хейуърд става все по-добър с всяка изминала година от своята кариера (вече 7 сезона в НБА), което постепенно го превърна в една от звездите на лигата. Той често е под светлините на прожекторите, но все още гледа на себе си като на случайната находка в НБА.

Ако не бе спонтанното му израстване като тийнейджър (и двамата му родители са под 180 см високи), то Гордън едва ли щеше да продължи да се занимава с баскетбол.

Всъщност, в колежа той възнамерява да стане тенисист, вместо баскетболист. Започва да играе за Бътлър Булдогс, от една страна, защото е в близост до дома му, от друга, защото единствено този отбор показва реало старание да го привлече.

Хейуърд е изненадан, когато Юта Джаз го избира под №9 в драфта през 2010-а. В дебютния си сезон се отчита с 5,4 точки средно на мач. „Джазмените" му дават шанс и той го грабва, затова и решението му да напусне тима в посока Бостън не е никак лесно. Това бе и еди от топ трансферите в НБА това лято.

Той е играч, който определено си струва парите, тъй като бележи често и ефективно - средно по 21,9 точки от 16 изстрела на мач.

Една от главните причини да избере Селтикс е събирането му с някогашния му треньор от колежанските години Брад Стивънс, който го посрещна в новия отбор с подарък тенис ракета за добре дошъл.

Хейуърд прекара последните дни от напрегнатото лято с жена си и двете им дъщерички в Сан Диего, където семейството има лятна вила. А в задния й двор, вместо баскетболно игрище (само един кош на оградата), има тенис корт - сбъдната мечта на Хейуърд още от детските му години. Надява се някога да играе там тенис с децата си.

„При една от първите ми срещи с Брад Стивънс, бях в гимназията, а той още не беше треньор на Бътлър. Отговаряше за трансферите. Тогава играех тенис, нямах загуба през целия сезон и бях №1 на сингъл. Точно когато ме гледаше, аз загубих и му казах, че вече не може да идва на мачовете ми. Всъщност ме беше срам, защото той знаеше, че би трябвало да съм добър играч", спомня си Хейуърд за времето, когато баскетболът още не е на преден план за него.

Като дете Гордън се занимава с всевъзможни спортове, като тенисът просто е в кръвта му.

„Първоначално играех от основната линия. Винаги съм бил бърз и атлетичен, затова достигах до всяка топка и просто я задържах по-дълго в игра. В гимназията започнах да раста и треньорът ми каза, че трябва да играя повече на мрежата, затова започнах да играя сервис-мрежа."

Едно от любимите му неща в тениса е това, че е индивидуален спорт. Не обича да играе на двойки, но ходи по безплатни турнири само за да прекарва повече време на корта. Предпочита твърдо играта на сингъл, тъй като „при победа цялата слава е само за теб, но и при загуба отговорността е само твоя".

„На двойки чувствах, че като объркам нещо подвеждам партньора си. Винаги се стараеш да си перфектен за съотборниците си. Когато пък при тях нещо не се получава, ти искаш да удряш всяка топка, но няма как да стане."

Тенисът (на сингъл) се оказва отлична подготовка за другите спортове, тъй като развива у Хейуърд психическа издръжливост.

Според него ключът към успехите му е, че се е занимавал с възможно повече спортове като малък. Това му помага да извлече специфични плюсове от всеки един и да избере този, където е най-добър. Освен това развива физиката си в различни посоки, което му помага и до днес. „Нямаше да съм баскетболиста, който съм днес, ако не бях играл тенис или футбол, които ми помогнаха да се развия."

Ако има нещо, в което тенисът му е попречил, това са лидерските му качества: „Когато си на корта комуникираш единствено със себе си. И днес не съм типичен лидер, макар да говоря повече на съотборниците си от преди и дори понякога им викам. Това е нещо, върху което трябва да работя, защото съм свикнал да съм лидер само на себе си. По-скоро умея да давам пример с представянето си на игрището."

Истинската му любов обаче е баскетболът. „В гимназията, в самото начало бях нисък и кльощав. По онова време си мислех, че баскетболът едва ли ще е моят спорт в колежа. Но за щастие пораснах до края на училище и нещата потръгнаха. Баскетболът беше първата ми любов и затова избрах а продължа с него."

Хейуърд сам се определя като най-добрия тенисист сред баскетболистите, но смята, че и други биха имали добра кариера на корта.

„Мисля, че ако Леброн се бе захванал с който и да е друг спорт, вероятно би бил доста добър в него, стига да тренира достатъчно. Обзалагам се, че и от Стеф Къри би излязъл страхотен тенисист, понеже има отлична координация ръка-око."

Уверено заявява, че някога най-силното му оръжие на корта е бил неговият сервис, още преди да стане 203 см висок. Сега обаче е също толкова сигурен, че това се е променило, тъй като доста по-рядко застава на корта. Затова и вече не играе със сестра си, която още се занимава с тенис и от която никога не е губил. Предпочита това да си остане така...

Днес тенисът е на заден план, защото баскетболната му кариера е в пика си, а Брад Стивънс за втори път му помага да направя следващата стъпка. Този сезон има шанс дори да се бори за титлата със Селтикс, където стана част от нов суперотбор в лигата.

Заедно с Ал Хорфорд и Кайри Ървинг, ще се опитат да свалят от трона Голдън Стейт Уориърс, макар задачата да не е никак лесна.

„Ако Бостън бе шампион, сега натискът бърху мен щеше да е доста по-малък... Не исках обаче на всяка цена да премина в шампионски тим, защото ми се ще да постигна това лично. Да го направя с новите си съотборници и със стария си треньор би било много забавно.

Сега сякаш цикълът е завършен. Когато Брад дойде да ме вземе от летището имах дежавю. Сякаш отново бе на тренировките ми в гимназията в Браунсбърг и ме убеждаваше да избера колежа Бътлър. Ако преди 10 години някой бе казал на един от двама ни, че ще се съберем отново в Бостън Селтикс, никой от нас нямаше да го повярва."

Макар миналия сезон да бе избран в All Star селекцията на лигата, спечелването на титлата си остава голямата му цел, защото за него са важни отборните успехи. Индивидуално е доволен, че цялата тежка работа и тренировки през годините му сега му се отплащат.

Сравняват го с Лари Бърд, но той смята, че е доста далеч от легендата на НБА: „Играем на една позиция и сме еднакви на ръст. Освен това и двамата сме от Индиана. Но той има титли, затова първо и аз трябва да спечеля нещо, преди да ни сравняват."

За съжаление, сега кариерата му е спъната временно от тежката контузия, която по първоначални прогнози ще го държи извън игра поне до началото на 2018-а.

Всички фенове на играта и колеги на Хейуърд се надяват той да се възстанови успешно и бързо. Пък кой знае, може би накрая ще бъде възнаграден и с така мечтаната титла.

Ако обаче след това реши, че се е наситил на баскетбола, или ика по-безконтактен спорт, то Гордън спокойно може отново да се върне към предишната си кариера на тенисист и да играе някой ден срещу приятеля си Джон Иснър, който бе сред първите, пожелали му бързо възстановяване.

За него, който владее отлично и двата спорта, основната разлика идва от заплащането.

„Баскетболистите са благословени заради гарантираните контракти. Независимо дали играеш добре, или не, пак ти се плаща. В тениса, ако не печелих мачове, не печелиш и пари, което го прави доста стресиращ спорт. Но пък може би и това тласка тенисистите да работят още по-усърдно. Едно е сигурно - ако не бях професионален баскетболист, щях да опитам да стане професионален тенисист."

Сигурно е и друго - ако някой ден реши да смени професията, Гордън Хейуърд ще стане и най-добрият баскетболист сред тенисистите, няма спор.

Новините

Най-четените