"Женският футбол е разновидност на футбола, която се практикува от жени". Така лаконично немскоезичната Wikipedia обяснява същността на играта, която от 27 юни приковава не малко внимание по стадионите в Германия и пред телевизионните екрани в целия свят.
Женският футбол всъщност не е рожба на съвременността, глобализацията и феминизма. Още през ХІІ век френските дами играят игра, която напомня съвременния футбол, а от 1863 г. спортът се подчинява на същите правила, каквито важат и за традиционния му мъжки вариант. През 20-те години на ХХ век пък мачовете между женски отбори събират по 50 000 зрители на стадионите в Англия.
Въпреки това предразсъдъците и клишетата по отношение на дамите и изявите им на терена остават. Можете рада ги видите и в британско-германската едноименна продукция "Да риташ като Бекъм". Но и да ги чуете изречени от най-големите имена от мъжкия футбол.
"Преди 20 години жените успяваха само да се спъват в топката и да падат, без това да има нещо общо с футболния спор", обяви преди време селекционерът на България и световен шампион за 1990 г. Лотар Матеус. После се поправи и заяви, че "футболистките демонстрират тактически и технически много чист футбол". И не пропусна да добави: "Някои от тях намирам и за доста хубавки".
"Футболът не е игра за момичета. Ако искат се развихрят на терена то по-скоро трябва да сложат мрежа и да поиграят тенис. Това би било секси", възкликна и Марио Баслер.
Бившият национален треньор на Германия Берти Фогтс, който сега е наставник на не особено успешния във футболно отношение Азербайджан, още в средата на 70-те години бе категоричен, че не приема женския футбол. "Всъщност съм против дамския футбол. Има толкова красиви видове спорт. Защо точно към футбола са се насочили?"
"Не врявам този спорт да стане популярен като нашия традиционен футбол. Мястото им е пред готварската печка. Не бих позволил на жена ми да играе футбол", твръди през 1980 г. Герд Мюлер.
Да, ама не, както казваше един журналист в България. Днес женският футбол е почти толкова популярен колкото и мъжкия. Доказва го и интереса към световното първенство в Германия. Първият мач на Бундестима бе наблюдаван по телевизията от 15 милиона зрители.
Дори вървящото по същото време състезание от Формула 1 във Валенсия където германецът Себастиан Фетел продължава да трупа победа след победа не успя да събере подобна аудитория. надпреварата бе гледана от едва 6,35 милиона зрители.
Стадионите са почти пълни. 74 000 зрители гледаха на живо първия мач от шампионата.
Бюджетът на първенството е 51 милиона долара. Срещите се предават по два от водещите немски телевизионни канали - ARD и ZDF. Гледат ги в още 200 страни по света.
Времената, в които победителките получават по един сервиз за кафе за награда отдавна са в миналото. На предишното първенство в Китай за първи път бяха раздадени и парични премии. Сега шампионките ще приберат 1 милион долара, техните подгласнички - 800 000, а бронзовите медалистки - 650 000.
Сред спонсорите на първенството пък са големи компании като Allianz, Commerzbank, Deutsche Bahn и концерн Deutsche Post. Голяма част от билетите бяха продадени месеци преди шампионата.
"Ако заявления като тези на Матеус и Баслер отразяваха общественото мнение щях да бъда възмутен. Но аз знам, че болшинството от хората в Германия се отнасят толерантно към женския футбол. Много от тях, в това число и феновете на мъжките немски футболни клубове, следят как се развива този спорт. Момичетата от своя страна правят всичко възможно за своето професионално усъвършенстване.
Футболистките имат превъзходни физически данни, великолепна техника, могат да се справят с различна тактика. Затова зрителите стават свидетели на интересни и зрелищни мачове", убеден е президентът на Германския футболен съюз Тео Цванцигер.
И се оказва прав, защото в женския футбол има повече въздух и простор. При мъжкия футбол в продължение на пет часа може да не видите нито един опит за надиграване. Всичко е битка, пас, битка. При жените не е така. Те смело се опитват да надиграят съперника без значение дали става дума за средата на терена или края. Това придава на футбола приключенски дух. Женският футбол е истински празник за любителите на изящните удари. Умеят ги всички: брюнетки, блондинки.
В мъжкия футбол се е утвърдило клишето, че вратаря трябва да бъде с добри физически данни, едва ли не огромен. Вратарите в женския футбол изглеждат удивително малки на фона на вратата. Те обаче връщат спомените от миналото когато и мъжете впечатляваха с акробатичните си изпълнения в опит да запазят мрежата си суха.
Защитата и запазването на топката в мъжкия футбол изглеждат като най-жестоката част от него. Смелчаците, които се опитват да се надиграват със съперника с дрибъл често получават груби удари в краката си. Някои мачове в мъжкия футбол дори приличат на колективни изпълнения на тайкуондо, при които, за да има повече интрига е пусната и една топка. Стилът на игра на жените е съвсем друг. И при тях има много атлетизъм - погледнете някой мач на американките или шведките и ще се убедите. Но липсва злобната, варварска жестокост.
Футболът, който показват жените е бърз, изпълнен с емоции и достатъчно интересен. Доказва го и фактът, че дамите стават все по-привлекателни за рекламни лица на големите компании. Точно както и колегите им от мъжките им отбори. "Някои от нашите състезателки вече заработват не лоши пари и могат да се осигурят добре", споделя мениджъра на германския тим Дорис Фитшен.
"Дори федерациите в Африка и Азия подкрепят развитието на женския футбол. Подобна политика може да ни помогне да разсеем предразсъдъците свързани с ролята на жената в обществото", убеден е шефът на немския футбол Тео Цванцигер.
