Гостуването на UFC шампиона Хабиб Нурмагомедов в предаването "Ексклузивно" по руския Първи канал предизвика огромен интерес. Боецът говори по най-интересните теми около битката с Конър Макгрегър, както и за миналото си.
Извадихме някои от акцентите от интервюто:
За нарастващата популярност
Бих искал поне пет часа сън. Цялото ми време минава в самолети и по летищата. Усещам, че цялата страна ме подкрепя. Никога не съм бил в ролята на национален герой и ако трябва да призная честно - цялата тази слава леко ми тежи.
Къде е коланът?
Коланът вече е у нас - в хола или в коридора, не помня точно. Казах на UFC: "Ако смятате, че съм нарушил някои правила или ваши закони, ме накажете. Но ми дайте колана, защото си свърших работата в октагона. Аз победих противника си в честна битка един на един. А не като тях, когато ни атакуваха 30 души. Исках да ми дадат колана в залата, но ми казаха, че в залата има 20 000 недоволни фенове. Те ми го дадоха зад кулисите. У мен е, не се притеснявайте.
За ултиматума към UFC
Аз съм напълно сериозен. Парите ли са най-важното нещо? За мен - не. За мен на първо място беше честта на семейството и родината, която съперникът обиди. И за секунда не си мислех, че това е някакво състезание или спорт. Влязох в клетката като на война. И бях готов да стигна до края.
UFC вече води преговори за следващия ми бой. Но аз им казах: "Не, не, не, чакайте. Наказахте хора от моя екип и искате да преговарям с вас? Това никога няма да се случи. Докато не решите проблемите си с моите братя - изобщо не ме търсете. Знаех, че ще има последствия, глоби. Прочетох много добре правилата на Атлетическата комисия на Невада. Извинявам се, че честта у мен е на първо място и е преди правилата и парите.
За сина си
Когато се прибрах вкъщи, синът ми бе заспал на колана. Мисля, че това е добър знак, въпреки че няма годинка. Но честно казано, не бих искал той да мине през това, през което преминах аз.
08:53Флойд Мейуедър е готов на мач с Хабиб
Хората виждат само самия бой и крайния му изход, но не виждат останалите 25 години. Колко операции имах: на гърба, на коляното, на ръката, на ребрата. Преди две години и половина едва не умрях, когато свалях килограми (преди несъстоялия се мач срещу Тони Фъргюсън от UFC 209). За хората си спортист и шампион, но практически си човек с увреждания, инвалид.
Синът ми със сигурност ще спортува, но олимпийска дисциплина: борба, джудо или бокс. Имаме нужда от силни момчета, които да защитават честта на семейството и на страната, особено сега, когато Русия става все по-силна, а аз знам за себе си, че колкото по-силен ставаш, толкова повече не те обичат.
За борбата с мечка
Тогава попитах татко: "Ще ме ухапе ли?", а той ми отговори: "Хапи и ти".
За атаката на автобуса
Беше ми обидно, че UFC завъртя нещата сякаш автобусът ни е бил нападнат, но аз е трябвало да се махна. Екипът ми беше в друг автобус и там бяха 20 от моите хора. Но най-интересното беше, че от UFC ми казаха, че в медийния ден трябва да отида сам. Бях с един човек от щаба и един мениджър. Не знам дали от UFC са направили постановка. Моето мнение е, че на 70 процента беше планирано.
За 15 години кариера никога не съм губил съзнание, така че мозъкът ми е здрав и все още мога да мисля.
За скока извън октагона след победата
Символът на нашата страна е орелът. Орлите не седят в клетка. Предварително предупредих UFC да предвидят повече охрана. Помислих си: "Конър смята, че всичко е приключило", но исках да се знае, че в Русия не прощаваме така лесно. Дори е срамно колко евтино оцениха моя скок (размерът на глобата му). Мисля, че струва повече.
За вълнението преди битка
Преди мачовете много се вълнувам. Не се страхувам, че ще ме ударят или че ще ми счупят нещо. Страхувам се, че мога да се представя зле. Днес сме живи, но утре можем да умрем. Вече съм на 30 и е преминала почти половината от живота ми, а ако погледна назад, сякаш са изминали 10 секунди. Всички ще умрем, а победите, пораженията, парите и коланите ще изчезнат. Ще останат само добрите дела. Това ме кара да живея в мир със себе си.
За баща си
Казват, че баща ми е преживял тежко мача. Питам го: "Защо се притесняваше?", а той: "Ще ти кажа, но няма да ме разбереш. Когато гледаш битка на твоя син, тогава ще ти стане ясно." Може би в Русия има много момчета, които са по-способни от мен. Но те просто нямат наставник като баща ми. Много ми провървя.
Как наказва баща му?
Най-голямото наказание от баща ми е да те игнорира, когато допускаш грешки. Просто спира да ти обръща внимание. Ние сме постоянно заедно - у дома и в залата - и е трудно около теб да е един недоволен баща. След битката татко ми каза, че трябва да се държа по различен начин. Напълно съм съгласен с него, но ако ме питат дали бих постъпил отново така, мисля, че ще отговоря "да".
Руснак ли е, или не е?
През последните години имам чувството, че нямам право на грешка. Признавам със сърцето си, че инцидентът след битката беше грешка. Но имам двояко усещане. В продължение на седем години представлявам моята страна, спечелих всички битки, показах себе си от достойната страна. Може би, сбърках един-единствен път.
Някои медии изтъкват, че не съм руснак, а че съм от Дагестан и че живея в Калифорния. Но ще кажа следното: имам руски паспорт. Така че оставете тези провокативни въпроси настрана.
За образованието
Най-големият проблем за един човек е, когато е необразован. Човек трябва да може да чете, да пише и да слуша учителя още от детството си.
През 1998 г. живеехме 16 мъже в една къща. Имахме армейски режим и бяхме много близки. Едни ходеха на училище, а други - в колеж. Миехме и чистехме, а не чакахме да го свършат жените. Израснах така, както ви го описвам. От този дом излязоха петима световни шампиони, UFC шампион и баща - заслужил треньор на Русия.
За майка си
През цялото време: татко, татко, татко и забравяш за майка си. Искам да й кажа: "Мамо, обичам те повече от татко, но, моля те, не му казвай."
