Мястото се нарича Vino Volo (преведено от италиански означава винен полет), намира се на терминал 2 на международното летище в Оукланд и там се предлагат над 200 марки вина за чакащите на аерогарата.
В началото на август 2014-а двама необикновено високи мъже на средна възраст с вид на бивши атлети сядат в заведението. Няколко секунди по-късно Кевин Нинкович чува свой колега, който се провиква в кухнята: „Стив Къв току-що седна в заведението!"
Тогава Нинкович е на 28 години. Той работи като келнер във Vino Volo и откактобКър.
Сега именно той сяда в неговото заведение, и то скоро след като е избран за новия треньор на Голдън Стейт. Заедно с него е бившият му съотборник и настоящ асистент Брус Фрейзър.
Нинкович възнамерява да използва шанса си и да запознае новите предводители на своя любим отбор с вижданията си за това, каква трябва да бъде играта на „войните".
Кевин е фен на тима от 90-те, когато Тим Хардауей, Мич Ричмънд и Крис Мълин бяха най-резултатното трио в НБА по това време. Нинкович не харесва схемата на предишния наставник Марк Джаксън, при когото отборът печели 51 мача в предишния сезон, но прави само по 247 паса на среща (това не е най-слабото по този показател, но и е далеч от добрите в НБА).
Специалистите се чудят защо Уориърс играят толкова много един на един, с което напомнят тима на Финикс Сънс от началото на хилядолетието.
В Голдън Стейт разполагат с динамичен гард, точни стрелци, интелигентни плеймейкъри и нападатели, които умеят да подават - на пръв поглед имат всичко нужно да с ана върха, но реално им липсва правилната схема на игра.
Тъкмо това си мисли и Нинкович, носейки към масата една дъска с мезета и разядки на именитите клиенти. Той намира кураж да заговори треньорите на любимия си тим с думите: „Е, какво възнамерявате да правите? Ще спрем ли с тази атака едно в едно? Ще започнете ли да атакувате с триъгълник в нападение?"
„Интересно, че го спомена, защото имаме няколко идеи. Ела, ще ти покажа", отвръща Сив Кър.
Тогава треньорът разчиства дъската от мезетата и я превръща в чертеж за новата схема на тима, като дръжката се явява коша на противника. Той използва сушени боровинки, за да означи играчите на противника в защита, а с бадеми отбелязва своя отбор в атака.
Бадемът Стеф Къри подава въображаемата топка към бадема Клей Томпсън по крилото, след което нахлува в полето на противника, а топката е отправена към бадема Андрю Богът. Томпсън и Къри се откриват на позиция по периметъра, а Богът претегля възможностите си, за да реши дали да подава към някой свободен, или да пробие сам през опонент.
Така Кър обяснява възможностите пред играчите си при триъгълник в атака, но тази система също не пасва идеално на тима му, защото не може да използва по най-добрия начин външните си стрелци. Вместо това треньорът е решил да разчита на хибридна тактика.
Тези идеи от седмици се въртят в главата на наставника, но именно на дъската за мезета във Vino Volo той за пръв път ги показва нагледно. Така Нинкович наблюдава в продължение на 10 минути един наистина исторически момент - как Нинкович избистря плана си за най-опасното нападение в историята на НБА.
Единственият проблем пред него е, че някак трябва да превърне един от отборите, които си подават най-зле в цялата лига, в един от най-добрите при този елемент от играта, ако иска планът му да проработи.
Четири седмици по-късно всички треньори в щаба на Уориърс се събират на един тиймбилдинг, където, освен да се забавляват, гледат с часове видеозаписи, за да може още две седмици по-късно Кър да избистри напълно плана си. Същият, който се ражда на дъската с мезета на летището в Оукланд.
В главата на старши треньора всичко е едновременно много просто и много сложно. Той си представя подаванията да идват от всичките петима играчи, както при онзи велик отбор на Булс от 90-те.
Той харесва идеята центровете и нападателите да подават, която пасва перфектно на стила на Богът, Дейвид Лий и други, но не иска и да се отказва от силните страни на Стеф Къри. Вместо да въведе класически триъгълник, Кър решава да реши няколко различни схеми. Той използва и идеите на Джаз с Карл Малоун от средата на 90-те, когато гардовете Джон Стоктън и Джеф Хорначек създават доста проблеми на противниковата защита - дори тази на Булс. Специалистът не е почитател на изолационния баскетбол, където се атакува едно в едно, а останалите стоят и гледат отстрани.
Същевременно Кър е спокоен, че отборът му е достатъчно стабилен в отбрана, след като през изминалия сезон завърша с третата най-ефективна защита в лигата. Там той не вижда нужда от промени. Но в атака са едва 12-и.
Статистиката е доста важна в спортовете отвъд Океана и треньорите рядко я пренебрегват. Кър също е наясно, че 9 от предишните 10 шампиони на НБА са били в Топ 10 и по двата показателя. Целта е Уориърс да успее да постигне същото.
Промяната на стила ще е драстична и той го осъзнава, но знае също, че колкото повече играчи участват в атаката, толкова по-силна ще бъде тя.
Нагласите в съблекалнята също помагат, тъй като всички искат да са част от нещо голямо.
Има обаче още една подробност - много по-лесно е да накараш да се промени напълно един слаб отбор, отколкото такъв, който е завършил сезона с над 50 победи.
Напрежението преди началото на сезона е голямо. В предсезонната подготовка отборите обикновено не си дават много зор, но не и „войните" на Кър, които демонстрират революционната му нова схема на игра. Нужни са победи, за да се наложи този стил и да се спечели съблекалнята, затова и треньорите изискват много от тима.
Не бива да забравяме и момента, че въпреки огромния си опит в играта, Кър няма никакъв като старши треньор. Иначе вероятно никога нямаше да изобразява играчите си с разядки на дъска за мезета във винарна на летището...
Все пак той се нуждае от някой опитен, който да го наставлява и се обръща към Сами Гелфанд - един от малцината, които остават от щаба на Марк Джаксън. Той отговаря за анализа на статистическите показатели на тима.
Двамата обсъждат именно подаванията средно на мач и влиянието им върху нападението на „войните". Заключението на специалиста е ясно - когато тима е играл с повече пасове в атака, то той е бил „почти невъзможен за спиране" от противниците си, но просто го е правил твърде рядко.
Следващата задача пред Кър и Гелфанд е да изберат отбор, от който да заимстват този елемент от играта. Бобкетс са лидер по този показател (с 338,2 паса на мач), но промяната би била твърде рязка, а и отборът не може да се похвали с много победи. Актуалният шампион Спърс също изглежда висока летва с 334 паса средно на мач. В предсезонната подготовка отборът прави средно по 280 подавания на среща и целта се явява някъде по средата - 300 на мач.
Сезонът започва с 5 поредни успеха, но от гледна точка на играта нещата не стоят добре и мнозина започват да се чудят дали новата схема ще проработи. Екипът продължава да се съсредоточава върху различните показатели за пасове и асистенции. Оказва се, че след първите 5 мача отборът прави средно по 320,8 подавания и е 8-и по този показател в НБА.
Добрата новина е, че „войните" вече си подават, лошата е, че си пасовете са прекалено много.
Тогава Стив Кър дава да се разбере, какво точно иска от своите играчи: „Не си подавайте просто така. Ако сте се открили - стреляйте, ако ли не - подавайте. Само не бъдете статични. Движете се!"
Представянето на Стеф Къри също е много притеснително, най-вече защото остава статичен, след като подаде топката. Кър обяснява на звездата си, че трябва да бяга от натиска на противника, дори да се връща крачка назад без да получи топката, защото така изтегля и един бранител със себе си. Оказва се, че Къри пречи в атака на съотборниците си. Междувременно Дреймънд Грийн опитва да се наложи като един от водещите плеймейкъри на тима. От него се иска само да прави нещата по най-простичкия начин.
На 11 ноември предстои мач с шампиона Спърс, който е и златният стандарт за движението на топката по игрището.
Кър има зад гърба си като играч 4 сезона (и 2 титли) с тима на Спърс под ръководството на Грег Попович и е почитател на стила на подаване при „шпорите", който изважда отборната игра на преден план.
„Идеята не е да изцеждаш до краен предел най-добрите си петима играчи, а да пускаш всички, да правиш ротации, дори ако това означава няколко загуби в редовния сезон. Това е част от красотата на баскетбола - клишето, че общото винаги е по-голямо от сумата на отделните му части. Вярвам във всичко това. Петимата на игрището трябва да действат като един, но останалите на пейката също трябва да се чувстват част от цялото", убеден е Стив Кър.
Преди мача със Спърс всички в отбора са наясно, че той ще е мерилото им докъде са стигнали, самата идея е Уориърс да стигне до нивото на „шпорите". Къри си спомня как новият треньор още от първия ден започва да говори на играчите за завета на Спърс. В крайна сметка Уориърс не успява да спечели срещу голямото нападателно трио в лигата - Дънкан, Джинобили, Паркър. Резултатът е 113-100 за „шпорите".
Пред „войните" стои една енигма - трябва да играят на скорост, но и да пазят топката, да играят отборно, но не прекалено, да си подават много, но без да подминават удобен шанс за стрелба.
Големият въпрос е могат ли да го направят? Същото пита и треньорът своите играчи...
Датата е 13 юни 2017-а, точно ден, след като Уориърс печели втората си титла за три сезона. Отборът на Кър направо унизи Кавалиърс във финалните за 5 мача (4-1 победи).
Мястото отново е Vino Volo на международното летище в Оукланд, където е претъпкано както винаги. Виното обединява всички, обичат да казват хората от персонала на заведението.
Точно там, където Кър и Фрейзър са седели в онзи августовски следобед, се роди една от легендите на баскетбола.
И днес, когато гледа любимите си „войни", сега 32-годишният Кевин Нинкович понякога още вижда на терена сушени боровинки и бадеми, вместо истински играчи.
След въпросната загуба от Спърс 3 години по-рано, Уориърс, вдъхновени от своя треньор, печелят следващите си 16 поредни мача.
Стив Кър описва въпросното поражение като „най-доброто, което можеше да се случи" за отбора му. Това е повратният момент в играта на тима, когато парадоксално показното на отбора от Сан Антонио дава ясна представа на този от Голдън Стейт как трябва да играе.
Треньорът предлага на тима си два дни почивка от четирите между следващите два мача, ако срещу Лейкърс отборът покаже търсеното ново лице. Баскетболистите го гледат невярващо.
В мача с „езерняците" няма моментни проблясъци, а сякаш е постигнато пълно съвършенство. Играчите си разменят топката безпогрешно по цялото игрище и постигат 343 точни подавания, като накрая отбелязват рекордните за този сезон в НБА 136 точки в срещата. „Красота", спомня си Стив Кър.
В дните преди това той се надява просто играчите да се вслушват в думите му, да знае, че се движи в правилната посока и срещу Лейкърс молитвите му се сбъдват - възпитаниците му най-сетне пренасят неговите революционни от дъската за мезета до баскетболното игрище.
Трансформацията на тима е пълна и безпощадно ефективна. До края на сезона Уориърс се изкачва до втора позиция по ефективност в защита, прави средно по 315,9 паса на мач (почти 70 повече от предходната година), втори е по асистенции средно на мач.
Още една година по-късно тимът на Голдън Стейт постигна рекордните 73 победи за един сезон в лигата и изпусна за един мач втора поредна титла на НБА. Стеф Къри пък за втори пореден път бе избран за най-полезен играч в асоциацията.
„Нужно бе време на всеки от нас да разбере какво точно да прави на игрището", спомня си звездата на тима Къри.
Всъщност на Уориърс бяха нужни точно 8 мача от редовния сезон, за да разберат и пренесат на терена идеите на Стив Кър.
Те обаче го направиха по начин, който ще остане завинаги в историята на баскетбола. Днес отборът е трети по асистенции средно на мач за последните две десетилетия, като всичко това се дължи на последните три години работа.
Няма как някой да е знаел със сигурност какво ще се случи с Уориърс при назначаването на новия треньор, но случилото се доста се припокрива с плоана му за отбора.
Ето нещо любопитно - от сезон 1995/96 насам 9 от 10-те отбора с най-добра ефективност в нападение от НБА са или Булс от средата на 90-те (където Кър играеше), или Сънд предвождани от звездата си Стив Неш (където Кър бе част от мениджърския екип), или сегашния тим, ръководен лично от Стив Кър.
Сега другите трябва да се опитат да изземат и подобрят модела на Уориърс, ако това изобщо е възможно.
„Сякаш бе предначертано от съдбата Стив да стане треньор и да наложи тази тактика, защото отборът просто бе създаден за нея", смята вече бившият му асистент Люк Уолтън, който бе избран да оглави реконструкцията на Лейкърс след 2 сезона край Кър.
Ето и още нещо любопитно - при официалното си представяне Уолкър обяви, че целта му е да установи нова култура в тима, всички да се чувстват част от цялото и поиска от играчите си да правят по 300 паса средно на мач...
А само като си помисли човек, че цялата тази революционна философия и тактика тръгна от една дъска с мезета във винарна на летището...
