Левски поиска служебно да бие ЦСКА за Купата на България, след като прочете по вестниците, че формално може да го направи. Минаха 5 дни от двубоя в събота, преди някой в "синия" клуб да отвори правилниците и да роди доста излагащата декларация с искането за 3:0.
Малко късно и малко смешно.
Така Левски успя да се нареди до излагациите на ЦСКА, който не пусна Ивайло Чочев да играе за младежите, и БФС, който пък не знае точно как да обясни на клубовете и обществеността, че нито може да ги принуди да пуснат играчите си, нито има сила да ги накаже после.
Ясно е, че футболният съюз се е разбрал и с ЦСКА, и с Лудогорец (за Георги Терзиев), но го е направил устно и неофициално. За да "има мир" - поредният компромис в гъвкавата (невинаги в добър смисъл) политика на федерацията. От такива компромиси стигнахме дотам вече да не знаем кога правилата са важни и кога лесно могат да бъдат заобиколени.
Служебно 3:0 няма да има нито за Левски, нито за Берое. Който дори не си направи труда да го иска за мача в Разград. Бойкоти имаше и преди, като Левски дори е бил сред инициаторите и не пусна играчите си в мъжкия национален два пъти през 2006 и 2007 г.
Не е и "голям праз", че някой си Терзиев или Чочев не играли за младежите. Въпросът е принципен. БФС да излиза и да казва как седят нещата предварително, да облича компромисите си поне документално, а защо не и да даде обяснение пред обществеността.
Например защо изобщо трябваше да има мач ЦСКА-Левски точно, когато 3 национални отбора имаха важни двубои.
И още, и още... Поредната буря в чаша... нормативна каша с подправки от безпринципност.
