Преди точно 20 години и една седмица Ерик Кантона дебютира за Лийдс при победата с 2:0 над Олдъм и преобрази британския футбол.
Влезлият като резерва на мястото на английския национал Стив Ходж французин стартира тогава вероятно най-впечатляващата кариера на чуждестранен играч на Острова.
Кантона може би не е най-талантливият чужденец, играл в Англия.
Той не беше най-бързият, най-техничният или най-резултатният.
Той също така не можа да пренесе на 100% класата си от Висшата лига и купите на европейската сцена.
Тиери Анри, Денис Бергкамп, Джанфранко Дзола и Петер Шмайхел също оставиха своята великолепна следа, но като присъствие и влияние върху английския футбол - на терена и извън него, просто няма кой да се сравнява с крал Ерик.
Преди да дойде в Лийдс, Канто бе на проби в Шефилд Уензди, но мениджърът Тревър Френсис заяви, че не може да подпише договор с него, без да го е видял да играе на трева, а снегът беше засипал футболните терени в Англия.
Така Уензди пропусна шанса си да се сдобие с велик играч, а французинът се присъедини към йоркширци.
По това време английският футбол беше... английски.
Нямаше го космополитният дух - повечето чужденци в тогавашната Първа дивизия бяха скандинавци, тук-таме по някой латиноамериканец, африканец и източноевропеец.
Скоро след края на петгодишното изгнание на местните клубове от Европа, не се виждаха признаци, че скоро това първенство ще бъде смятано за най-силно в света.
Нагласата на играчите там бе да тренират, да играят и да се напият в сряда вечерта в местната кръчма.
Не че Кантона промени всичко това сам, но на практика той бе катализатор за промяната.
В Лийдс неговият талант и находчивата му мисъл дадоха възможност на отбора на Хауърд Уилкинсън да изпревари Манчестър Юнайтед в борбата за титлата през сезон 1991/92.
Французинът обаче се превърна в истинска звезда на английския футбол след трансфера си при "червените дяволи" през ноември 1992, където се превърна в липсващето парченце от мозайката, необходимо на тима на Алекс Фъргюсън да стане шампион.
Канто се оказа ключовият играч на възродения Манчестър Юнайтед - новата водеща сила в английския футбол, в момента, в който бе създадена Висшата лига, на която предстоеше да се превърне в най-гледаният национален шампионат.
Кантона инжектира блясък в играта на Острова, а традиционно вдигнатата му якичка си беше история сама по себе си.
Той павира пътя за Анри, Бергкамп, Дзола, Ван Нистелрой, Кристиано Роналдо и останалите чужденци, за да станат те икони на английския футбол.
"Крал" Ерик промени и мисленето на британските играчи. Дотогава те бяха свикнали да се подготвят веднъж дневно сутрин и след това всеки хващаше пътя.
Виждайки французина да шлифова техниката си на тренировъчното игрище дълго след края на заниманията, неговите съотборници в Юнайтед се замислиха върху подхода си към работата.
По времето, когато се появи златното поколение на Гигс, Бекъм, Скоулс, Бът и братя Невил, този тип тренировки вече се бяха превърнали в стандарт.
Двайсет години по-късно подобен професионализъм е даденост в английския футбол и спокойно можем да допуснем, че нещата щяха да стоят по-различно, ако Кантона не бе дошъл на Албиона през 1992 година.
