За жалост нямах възможност да си обновя рубриката в последния месец, тъй като имах много пътувания, много трябваше да играя, но за жалост неуспешно и нямах особено желание да пиша, защото щеше да е по-скоро негативно и мрачно настроено, а не бива така :)
И така, в тази серия от моя дневник се надявам да ви заинтересувам малко, като ви разкажа за пътуванията си миналия месец и споделя мнението си за покера като професия.
В края на януари посетих Лугано (Швейцария) за IPT (Italian Poker Tour) с 2200 евро вход. Самият турнир се провежда в Кампионе, което е до границата с Италия, но аз отседнах в Лугано, за да спестя някой друг франк.
И на главния турнир, и на страничния не успях да вляза в парите. Играх доста добре, но просто нямах абсолютно никакъв късмет и загубих пет ситуации 50/50 за 20 минути. Така е, покерът не е особено справедлив :(
За жалост, след това и на кеша на нива 10/20 загубих раздаване за 6000 франка, като един ненормален сърбин при двама платили реши да краде блайнда със рейз от 1000, аз не му обърнах много внимание, като имах две дами и 3000 франка и му ги бутнах всичките. На нашия му стана много тъпо, ама реши да ми плати с J-9 от различни бои и да сглоби стрейт - поредният ми „бед бийт" за голям пот, но кво да се прави, така е тази игра...
За радост, Лугано се оказа адски красиво място, а и имах добри приятели наоколо, с които можеше да разтоваря малко, да се разходя из градчето, да се похилим на ненормалните италианци и да се надъхаме за следващия път, в който ще отидем и ще ги покорим :)
Доста скъпичко се оказа абсолютно всичко, но местенцето наистина е много красиво и си заслужава да се мине оттам, ако имаш работа наоколо.
Вдигнах високо глава с надежда за EPT (Еuropean Poker Tour) в Довил, Франция, с вход 5300 евро, но и там беше същото...
Успях да се докопам до втория ден, но отново т. нар. „coinflip" ситуации не бяха в моя полза. След това опитах и страничното събитие с вход 2200 евро, но отново преди парите ме чукнаха болезнено. На флоп 3-2-7 имах перфектния чифт тройки, но като ми обърнаха 7-7 ми стана лошо! Предполагах, че „враго" може да има тази ръка, ама как да хвърля - по нашите правила не е позволено да се метат такива силни карти :)
И така, пак ме напляскаха и сведох глава, добре че пак имаше приятели наоколо, с които да можеш да разпуснеш и да се похилиш малко...
Иначе Довил се оказа супер приятно и кокетно градче, което успях да разгледам. Адски богаташки курорт, поршетата бяха като голфчетата у нас и в казиното идваха толкова много случайни хора, дето просто си цъкат покер за забавление и оставят по 5 бона за турнирче, доста е сериозна средната класа по запада :)
Поне това им е хубавото на тия турнири, като ти "нашокат репата", поне ти остава свободно време да отидеш да разгледаш супер дестинациите, които са избрали PokerStars:).
Тук е мястото да вметна, че толкова много парички за толкова кратко време не бяха ми взимали и мисля, че малко се изхвърлих с тези турнири и високи кеш игри. Доста удачно би било да ви посъветвам много внимателно да преценявате възможностите си и тогава да решавате какви игри да играете, или казано на покерджийски - да имате добър „Bankroll management". Без такъв наистина сте за никъде - колкото и добри да сте, като ви цапнат някоя такава ръчичка за много пари и направо позеленявате и не знаете къде се намирате... Докато, ако имате парички зад гърба си, знаете, че ако играете добре, ще си ги върнете рано или късно :) Просто без сериозна дисциплина в тая работа не става!
Та така за пътуванията - интересни са винаги, но като ти вземат паричките, които си си приготвил за там и не останат даже за 1 бутилка от летището или подарък на близките, е малко тегаво...
Естествено, това са доста нормални неща за тази професия, аз просто ви показах трудната страна :) Добрите покер играчи знаем, че е по-вероятно да не спечелим в турнири от 500-1000 човека отколкото да, спечелим, колкото и да сме добри. Просто защото не става всеки път и за това не се впрягаме особено :)
Знаем, че ще ги дръннем някой път мъжката, както българчето, което преди няколко дена спечели $240 000 в големия турнир Sunday Million на PokerStars и си оправи живота за идното десетилетие :)
Интересна, емоционална, непостоянна, трудна, амбицираща, доходоносна - така бих характеризирал покер професията.В действителност има много възходи и падения, много успехи и разочарования, но според мен си заслужава и ще продължавам да я практикувам и да ви зарибявам и вие да си пробвате късмета!
Може пък да ви върже, дето се вика! Особено ако сте студент и имате някакво свободно време.
Ами, това беше май от мен... Аз се запътвам малко към зимните ни курорти с девойката да се посдобрим, че само кавги напоследък!
А, да, и ако имате проблеми в личен план, не си и помисляйте да барнете покер, ще ви изпопребият, без да ви питат, оказва голямо влияние ...
И другата седмица - айде на топло в Малта за поредното IPT, за което се надявам, че ще има какво да разказвам! :)
На мен покерът много ми харесва. Понякога се събираме да играем с приятелчетата и не знам дали е случайност или талант, но в над 80% от случаите аз обирам парите. Преди време се регистрирах и в един покерсайт и станах милионер за нула време, пък макар и с виртуални пари. За съжаление нямам достатъчно време (а и съм избрал реализация в друга насока), за да се пробвам да играя професионално, така че за мен това си остава забавление и ми позволява да играя малко по-свободно вместо всеки път да чакам силна ръка,