Флавио Бриаторе получи подкрепа от парижки съд, но това няма да улесни завръщането му в спорта, само ще настрои повече хора срещу него. ФИА е могъщ съперник малцина са успели да преборят федерацията на полето на спортните и техническите правила, а когато се отнася до нарушаване на правилата за безопасността, то просто няма как да стане. Бриаторе обаче няма да се откаже, най-малкото защото всеки пропуснат сезон му носи сериозни загуби.
Наказаният доживот да не се занимава с автомобилен спорт бивш шеф на тима на Renault във Формула 1 Флавио Бриаторе и неговите адвокати успяха да убедят един парижки съд, че италианецът е бил несправедливо санкциониран от ФИА заради скандала „Крашгейт” от Сингапур 2008. По тази линия мина и 5-годишното наказание на бившия шеф на тима Пат Саймъндс. На пръв поглед сякаш правото възтържествува и един граждански съд може по-лесно да види къде точно е справедливостта. Дали обаче е точно така?
За какво бяха наказани Бриаторе и Саймъндс? За това, че са организирали умишлената катастрофа на Нелсон Пикет в Гран при на Сингапур през 2008, след която на пистата излезе кола на сигурността и състезанието беше спечелено от другия пилот на Renault Фернандо Алонсо. ФИА, с помощта на Пикет и един тайнствен свидетел от тима успя да докаже, че всичко е било предварително организирано с цел да се манипулира хода на надпреварата, дори с риск за живота на Пикет, другите пилоти, публиката и организаторите – примерно съдиите на трасето.
И наказанието на двамата шефове на Renault беше логично, тимът също е санкциониран, но под условие, т.е условно – един вид „политическа” сделка в годината, когато големите автомобилни производители (без Mercedes) напуснаха Формула 1, а френският гигант реши да остане.
Адвокатите на Бриаторе използваха формални причини, за да искат обезсилване на наказанието на италианеца, а съдът прие, че след като Флавио не е бил лицензиран от федерацията (както се лицензират пилотите примерно), то той не може да бъде адресат на санкция. Спорно твърдение, което може да не бъде прието от следващата инстанция. Все пак, Бриаторе като шеф на тим има задължението да спазва спортните и техническите правила, както и тези за безопасността – нещо, което той прави когато му изнася, както показва опитът му във Формула 1.
Освен това, съдът прие че наказанието на Бриаторе е свързано с лична вражда с бившия президент на ФИА Макс Мозли – теза, което Флавио упорито поддържа. Която обаче също е спорна – най-малкото да си спомним 2007 година, когато Бриаторе и Renault се разминаха с наказание в шпионски скандал, подобен на този, в който McLaren отнесе рекордна глоба от 100 милиона долара.
Със сигурност спорът „Бриаторе срещу ФИА” ще продължи – италианецът няма да се задоволи с това решение на съда в Париж, а ФИА вече обяви, че ще го обжалва. Откъдето следват интересни варианти, но май при нито един от тях Флавио няма да може да се върне в спорта. Ако приемем, че Бриаторе спечели на всички инстанции от тук до края на делото, то ФИА ще трябва да признае, че го е наказала неправомерно и да вдигне забраната. Но дори и това да стане, администрацията на Жан Тод най-вероятно ще въведе задължително лицензиране за всички важни фигури във Формула 1, не само за пилотите, за да може да ги наказва. И нали можем бързо да се сетим кога Бриаторе ще получи лиценз. И няма съд, който да накара ФИА да принуди ФИА да лицензира италианеца.
При другите варианти Флавио твърдо остава встрани от големия спорт. Всъщност, точно това е болката му. В стил, типичен за италианския театър той приветства възтържествувалата правда, но всъщност важни са парите. Защото през годините Бриаторе успя да проникне в доста важни сфери на бизнеса, наречен Формула 1 – от мениджмънта на пилоти (Хейки Ковалайнен и Лукас ди Граси напуснаха агенцията му) до търговия с телевизионните права на световния шампионат (компанията на Флавио държи тв правата на Формула 1 за Испания). И ако не е част от този бизнес, то ще трябва да отстъпи позиции и да загуби много пари. А Бриаторе вече доказа, че дори и да не разбира от Формула 1 има уникален усет и талант да надушва къде са големите пари.
