Няма съмнение, че в Аржентина футболът е по-важен от живота поне за половината население. В тази страна героите са идоли, а грешниците - прокълнати завинаги. Сълзите са истински, отразяват в чистотата си топката, синьо-бялото на националния отбор, гениите, родени тук... В Аржентина дори страхотната кризав началото на века не измести футбола.
През 2002 г. хората убиваха коне по черните пътища из селата, за да ядат нещо. Толкова сериозен бе държавният фалит и бедността преди да влезе в сила валутен борд и икономиката да се стабилизира. Но на първа страница на вестниците в страната бе плачещият Габриел Батистута след отпадането от световното, а снимката на разфасования за ядене кон - на втора и трета...
Диего Марадона е Че Гевара на аржентинския футбол. Той е Месията, Божията ръка, символът на златото. През 1978 година страната се разбунтува, че не го извикаха за домакинския мондиал. Беше само на 18, но вече голяма звезда.
Насред полемиките за Диего, Аржентина стана световен шампион. Осем години по-късно той сам повтори златния триумф, носейки отбора на раменете си. Народът го боготвореше. Вкара на омразните англичани с ръка - стана двойно по-обичан. Има и църква на негово име, да не говорим за стадиони, улици и хиляди малки аржентинчета...
Но футболът се промени, както и животът ни. В модерната игра няма място за сантименти, а и никой не се страхува от имена.
Преди две години аржентинската федерация допусна най-голямата грешка в новата си история. Поддаде се на натиска на запалянковците, които никога не са минавали за най-зрелите и мислещи в света. И назначи за треньор човек, който не може да прави нищо друго, освен да играе футбол. Да, правеше го най-добре от всички в света, но на скамейката топка няма. Тя е на терена.
Треньорът Марадона почна с ходове, които влудиха експертите, озадачиха медиите, но спечелиха агитката. Четирима нападатели като гост на Чили, трима навън с Боливия, скандирания след победа на терена, шоу на пресконференциите, пура на тренировките...
Страхотно, сигурно в Аржентина много са се забавлявали. Само дето в Чили паднаха с 0:1, а в Боливия бяха разбити с 1:6. Отборът-мечта, с най-много талант в целия свят, загуби пет пъти от 18 мача по пътя към световното.
Междувременно Диего назначаваше и гонеше през месец ментора си Карлос Билардо от поста директор на отбора. "Обичам го, но и го мразя", обясняваше с луд поглед и типичното си излъчване на не съвсем уравновесен човек Марадона. Според мнозина в родината им, именно Билардо определял състава в някои мачове. Той бе треньор през 1986 година.
Вестниците не смееха да го критикуват, защото инчасите (аржентинските ултраси) го подкрепяха сляпо. Оказа се, че причините далеч надхвърлят спомена от 1986 г. и патриотизма. Просто екипът на Марадона си плащал на крайни запалянковци от двата отбора, за които е играл - Архентинос Хуниорс и Бока, за да контролират цялата агитка по време на домакинските мачове. Да не вика някой против идола...
Същите тези хора с помощта на делегацията и отбора влязоха в ЮАР въпреки строгия режим на филтриране на хулиганите. 30 инчаси пътуваха дори със самолета, редом с Меси и останалите звезди. Скандалът бе огромен.
Марадона бе на прага на отпадането, трябваха му победи у дома с Перу и навън с Уругвай. Вестниците обаче предпочетоха да критикуват не него, а "наместникът му на Земята" Лео Меси. Факт - геният от Барса никога не е играл за Аржентина така, както го прави в клубния си тим.
Легендата Оси Ардилес има обяснение: "Меси в Барса е свободен, но прикрепен към крилото, а и освободен от задължението да играе с топката постоянно - анализира световният шампион от 1978 г. - Марадона не му казва къда да играе. Той го целува и заповядва на останалите да му дават топката.
Меси е като загубено дете. В Барса има Шави, Иниеста, те му помагат. Освен това бащинското отношение го побърква и егото на треньора го смазва. За разлика от наперените Тевес, Агуеро, Верон и Машчерано, Лео е много свито и притеснително момче. Целият този цирк не е за него..."
Видя се и на световното. Поведението на Диего, постоянните изхвърляния, крясъци, заяждания, контрастираха драстично със скромния и обикновен като поведение гений Меси.
Аржентина би Перу с гол на приятелчето по чашка на Марадона - Мартин Палермо в 95-ата минута. После удари и Уругвай с голям късмет. Всъщност приятелският кръжец с Габриел Хайнце, Хуан Верон и Палермо е друг фактор, влудяващ Меси и другите млади звезди на тима. За сметка на тези ветерани не бяха повикани за мондиала направилите отличен сезон Хавиер Санети и Естебан Камбиасо от Интер.
Диего си отива, така че Аржентина я чакат по-добри дни. Само слаб треньор може да загуби безславно от Германия, нещо което дори уморената и безпомощна Англия не допусна. Натоварена от самият си треньор с огромни очаквания, но малка подготовка и тактически арсенал, Аржентина логично се провали. Жалко за гения Меси. Съсече го Божията ръка на гения Марадона...
