Когато не губим, какво печелим? Това се питат мнозина, при които реализмът успява да удържи юздите на някаква излишна еуфория около националния отбор. Реализъм - това е ключовата дума. Не сме направили кой знае какво за първите 4 мача от квалификациите, но промяната е видима и с просто око.
Това вече не е онзи отбор - посмешище, за който или не ни пукаше, или ни носеше само гняв и негативизъм
За 2012 г. сме изиграли 8 мача и сме загубили само един, при това не официален - 0:2 от Турция в контрола. Дори само тук се крие пламъче, което сгрява. Вече не сме като тъпан на сватба, а някакъв костелив тим, който прави живота на съперниците труден.
И като погледнем реалистично, какво повече можем да искаме? Огледайте се. Страна без нормален футболен живот, в която скандалите и бомбастичните изказвания след кръг далеч надхвърлят броя на головете в него, и чиито отбори не минаха през август в евротурнирите. Трагична история.
Националният е съставен от футболисти, които играят (и то не много често) в най-добрия случай в средни отбори от средни първенства, както и доста играчи от родната „А" група. Въпреки това не се плаши и по някакъв начин успява да намали до минимум глупавите грешки, които преди бяха задължителни за този тим.
Остава една голяма слабост - безумните картони, които не спираме да получаваме заради изпълнения, които в България футболистите ни са свикнали да не бъдат наказвани
Любо Пенев без съмнение трябва да получи добра оценка за първата си година като селекционер. Той изгради някакъв гръбнак на този отбор, който не променя и сякаш казва на хората от него: Вие ще сте, хванете здраво шанса си!
Светослав Дяков се появи в първия мач на Пенев срещу Унгария и оттогава е незаменим. Разбира се, когато не бе наказан. Партньор му е Владимир Гаджев, на когото можем да открием много кусури като например очевидна липса на скорост и неособено сериозна повратливост. Да не говорим за глупостите, които е склонен да прави в Левски, ритайки без топка и скачайки на съдиите. Но в националния изглежда чудесен партньор на Дяков, без нито един от двамата да е блестящ. Точните хора на точното място, поне засега.
Операция „Георги Миланов" вече изглежда завършена за българското първенство и момчето е най-добрият ни шанс да имаме скоро футболист в сериозен отбор навън. Да не говорим, че се превърна в лидер на националния и си пасна чудесно с Манолев, Попов и останалите. Налагането на Бодуров до Иван Иванов също е успешен ход, а близнаците Миневи бяха отписвани не само за националния преди идването на Любо. Така че - нека погледнем как чашата е наполовина пълна, а не обратното.
С футболисти без някаква харизма на звезди, отписани от „специалисти" и сякаш смачкани от негативните резултати, на които бяхме свикнали, Пенев сглоби отбор
Той не играе като Холандия или Испания, което е съвсем реално и обяснимо. Но е труден за побеждаване, хитър и опасен. А селекционерът му е надъхан, нахакан и не му пука от съперниците. Любо не е обещавал чудеса, каза само, че ще опита „да отлепи ютията от дъното". Е не е ли така? В целите минали квалификации взехме мизерните 5 точки, сега имаме 6 за четири мача. Подобрение, без да говорим за супер фурор.
А и взе да прибира в чекмеджето разни брадати антирекорди. Не сме били отбор от топ 10 на ранглистата? Ето ти 2:1 в Холандия. Не сме взимали точка в Прага в официален мач? 0:0 с чехите. Как да вкараме на Италия? Не един, а два...
С шест точки от 4 мача стартът ни не е блестящ, но е солиден. Точно като отборът
Да не говорим, че при реми в Дания и очертаваща се сериозна доминация на Италия в тази група, ние можем дори да помечтаем за второто място. Защото „адзурите" май са тръгнали на мисия да разбият всички, след като не победиха в София. Това е отлично за нас, защото ще значи, че точката срещу тях може да ни даде решително предимство в битка с Дания или Чехия.
Да не отиваме толкова напред. Нека се усмихнем и успокоим, че поне имаме отбор, с който не треперим да не ни вкарват гол през минута. С изключения на 15-ина минути в Прага, за 4 мача не видяхме типичното опълчение. А и тези минути накрая бяха обясними, все пак 4 дни по-рано ние имахме един час битка с човек по-малко срещу мощните датчани. Докато чехите цъкаха с Малта и остреха шпаги за мача срещу нас. Но - пак устояхме.
Сега остава да не полетим из облаците, а спокойно да си чакаме март. До тогава в играта ще влязат куп нови фактори. Може да има контузени както при нас, така и при съперниците. Може през януари да има трансфери, например на Манолев в отбор, в който да играе по-редовно, или на Миланов и Бодуров в чужбина... Нещата може да са различни.
До март сме втори в групата. И целият негативизъм и хейтърство наоколо не може да промени поне класирането, нали?
