През 2003-та, когато Бетъни Хамилтън е само на 13, акула отхапва ръката й. След като губи две трети от кръвта си, не само бъдещето й на сърфистка, но и животът й е поставен на карта.
Сърфирането с една ръка не е лесна задача, а практикуването на спорта като професионалист е почти невъзможно. Но с невъобразим плам, изключителни усилия и много страст, можеш да постигнеш мечтата си. И Бетън е пример за това.
„Като гледам назад, осъзнавам всичко положително, което ми се случи, след като загубих ръката си. Може би, не бих променила живота си и не бих го направила, какъвто е сега. По-скоро, щях да го приема, какъвто е“, философски гледа над нещата и си спомня за атаката Хамилтън.
Въпреки тежката травма, само 26 дни след атаката, като по чудo, Бетъни отново се качва на сърфа си. Две години по-късно е национална шампионка. Всичко се корени във вярата й.
„Когато изпитвам трудности, се доверявам на вярата си в Господ. Сякаш си казвам: „Хей, Господи, не знам защо загубих ръката си, но винаги ще вярвам в теб и знам, че дори от тази ситуация може да излезе нещо добро.“
Вярата й и изключителната работна етика й позволяват да се върне върху сърфа и да се състезава с най-добрите.
През 2005-а става шампионка на Хаваите на турнира до 18 г. Дебютира в Световния тур през 2009-а, а най-добрият си резултат записва през 2016-а, когато изпреварва шесткратната световна шампионка Стефани Гилмор и действащата №1 тогава Тайлър Райт и се класира на трето място на състезание във Фиджи.
След атака от акула, дори и без загуба на ръка, много хора биха се страхували да се върнат на мястото на инцидента. Но не и Хамилтън.
„Предполагам, че любовта ми към сърфинга надделя над страха ми от акули. Едва изчаках лекарите да ми позволят да се върна във водата.“
Тайната на успеха й се крие в главата. „Това беше мечтата ми и загубата на ръката не ми попречи да я преследвам. Мислех единствено в посоката как мога да се справя с трудностите, които са поставени пред мен.“
Невероятната й история е разказана в документалния филм „Bethany Hamilton: Unstoppable”. Лентата разказва за поразяващия й живот, за атаката, за триумфите след това и за всички трудности, с които е трябвало да се справи, включително и отглеждайки две момчета.
Хамилтън се радва, ако може да вдъхнови и други да преследват мечтите си. Бетъни е модел за подражание не само в спортен аспект, но и със смелостта, с която живее живота.