Световното тръгна с притеснителен за европейските отбори ритъм. В първите три дни със сигурност е рано за анализи и оценки с крайни знаци. Но фактите са показателни - едва две победи от първите шест гастрола на Европа в турнира. И то напълно очакваното 4:0 за Германия срещу Австралия, гарнирано със случайния шут на Роберт Корен, донесъл успех на Словения срещу Алжир.
Останалото - мълчание...
Колеблива Англия срещу Щатите, слаба Сърбия, победена от Гана, невзрачна Франция и направо абсурдна и застаряваща Гърция. Остава ни да видим в игра два големи коза на Стария континент - Италия и Испания, но преди тяхната поява нещата не изглеждат добре. Ако денят се познава по утрото, това може да е най-неуспешното първенство за континента от две десетилетия.
А световното през тези 20 години често ставаше ... европейско. Дано най-слабият старт на мондиал на отборите от нашия материк да не донесат и историческо слабо класиране.
Казват, че европейците не се представят добре извън Европа. Факт е, че никога купата не е идвала на континента, когато първенството е било далеч от него. Но като цяло дори и на тези мондиали Европа доминира с брой класирани отбори, в пъти повече от останалите конкуренти. За първи път сега в ЮАР това изглежда съмнително.
През 1990 г. на световното в Италия от 24 отбора 14 бяха европейски. В първите три дни (аналогия с видяното дотук) те спечелиха четири победи. От шестте тогава групи в осминафиналите излязоха 10 отбора от Европа, в осмицата на четвъртфиналите се класираха 6, а до полуфиналите стигнаха 3 плюс Аржентина. Световен шампион стана Германия.
Четири години по-късно на българския мондиал в Щатите, Европа тръгна пак с четири победи в първите три дни, пак класира 10 отбора на осминафинал, закара 7 от 8 в следващия етап, като единствен конкурент бе Бразилия. Разбира се, в края титлата отиде именно в "селесао". Но със сигурност мондиалът не е бил слаб за Европа.
Френското приключение през 1998 година също мина под европейска диктовка. Това бе и първото първенство с 32 отбора, от които 15 от Стария континент. В първите три дни те постигнаха 4 победи, класираха 10 представителя на осминафиналите, 6 сред осемте четвъртфиналиста и 3 в полуфинал. Пак само Бразилия се биеше с Европа. Но шампион стана Франция.
Бразилците си върнаха купата в Корея и Япония през 2002 г., на първенството, което е считано за крах на европейците. Но дали е така? 9 от 15 тима се класираха на осминафинали, а четири от тях стигнаха последната осмица. Германия игра финал, но се даде на Бразилия. А в първите три дни на онзи мондиал европейските успехи бяха три.
Миналото световно - карнавал на Европа. Четири победи в първите три дни, 10 осминафиналиста, 6 четвъртфиналиста, всичките 4 на полуфинал и, разбира се, титлата остана на континента - в Италия.
На практика през тези две десетилетия мощта на Европа оспорват само Бразилия, Аржентина и веднъж странният полуфиналист Южна Корея. Сега обаче нещата изглеждат иначе. Балансът на силите явно се прехвърля и към Африка. Европа е заплашена от все по-узряващите и непредвидими ганайци, котдивоарци, нигерийци и камерунци, чиито запаси от физика и талант не будят съмнение. С опита ще дойдат и успехите. Същото важи за САЩ, които скоро ще се намесят и в битките за медали. Защо да не е още в ЮАР? Така може и да се изправим пред невижданото чудо по-малко от половината отбори в елиминациите да са от Европа. На тях им е трудно и заради странния климат, неевропейската футболна атмосфера по стадионите (или направо липса на такава - без песни и под непрестанното жужене на вувузелите).
Остава надеждата, че вечното протипоставяне Европа срещу останалите, и този път ще спечели нашия континент. За първи път на чужда земя и в далеч по-конкурентна среда от преди. Съвсем в духа на Нацията на дъгата, както наричат южноафриканците, футболът се превръща във все по-пъстра и разнообразна картина, където изненади вече няма. Всичко е възможно.