Христо Стоичков е разбрал голямата грешка в треньорската си кариера. Сам призна в интервю, че не е бил подготвен за национален селекционер, но изкушението през 2004-а е било твърде голямо, за да откаже. Големият футболист невинаги прави голям треньор, но не е задължително и да е провал в професията. Има обаче едно просто правило, формулирано от сър Алекс Фъргюсън, което в 99 процента от случаите се оказва истина.
В книгата си шотландецът описва своите първи години след края на кариерата като футболист. Стажове, пътувания до Германия и Италия (и то говорим за 70-те години), курсове, дълги беседи с мениджъри. „Знаех, че трябва да съм подготвен, за да не ме смачка напрежението и ежедневието в тази професия", описва Фъргюсън. С други думи - не излизайте от терена, за да отидете директно на треньорската скамейка. Подгответе се.
Така се е подготвил явно, че в последните 35 години има 15 титли на Шотландия и Англия и е уволняван един-единствен път - от Сейнт Мирън, и то задето вече се е договорил да поеме Абърдийн.
Стоичков става по-добър треньор с времето. В ЮАР постигна прогрес за отбора си, почти спечели титлата с него, а го завари средняк. Не че първенството в ЮАР е някаква световна величина, но - работата си е работа. В Литекс се харесва с работата с младоците, и то в най-тежкия период за кратката история на клуба, в която няма големи пари за чужденци и звезди. Явно с времето някогашната поразяваща левачка се е понаучил на тънкости на професията. Няма съмнение, че от футбол разбира. Просто му трябваше време да разбере туй-онуй. Както го е казал и Фъргюсън - от терена направо треньор - това не работи.
У нас примери за това колкото искате. Трябва да си първо помощник, какъвто бе например Станимир Стоилов в Левски, за да успеете после като главен наставник. Стойчо Младенов също бе помощник на Георги Василев, преди сам да поеме ЦСКА преди десетина години. Димитър Пенев е бил асистент на Паро Никодимов, а Любо Пенев бе помощник на Пламен Марков - човек с по-голям опит в професията. Преди да поемеш сам нещата, погледай и помагай на някой, който го прави от години и то с (поне частичен) успех.
Няма да има по-хубав подарък за българския футбол от това Стоичков, Пенев, Балъков и останалите да са лицето му и като треньори. Дано се развият и станат много добри. Защото до този момент от тяхното златно на терена поколение не се появява някакъв блестящ треньор. Като ръководител изключението е Наско Сираков, който постигна успехи в Левски, но от доста време е извън играта.