Японските момичета са мили и срамежливи. Но само докато стъпят на ринга. Добре дошли от другата страна на изгряващото слънце - един свят на болка, пот, цветисти ругатни и ужасяващи маски.
Това е професионалната борба, където, по всичко личи, Ин и Ян са се слели в неделимо цяло. Бруталната реалност между въжетата понякога спира дъха, но се радва на огромна популярност, предимно сред мъжете.
Преди половин век шоуто е било неизменна част от японските карнавали. По-късно се обособява като самостоятелна индустрия с многомилионни приходи. Тя привлича по-голям зрителски интерес дори от мъжкия еквивалент.
Феновете с най-голям стаж твърдят, че съвременният вариант е жалко подобие на месомелачката, позната от 90-те години на миналия век. Причината е, че промоутърите решили да обърнат поглед към детската аудитория. А това сериозно навредило на зрелищшето.
И тук, подобно на сумото, властват стриктна йерархия и респект към ветераните. Колкото и талантлива да е някоя млада състезателка, тя трябва да чака години, преди да участва на най-високо ниво.
Правилата са железни - нямаш право да заговаряш по-старшата, докато тя сама не се обърне към теб. Нито можеш да напуснеш стаята преди нея.
Подобно на кеча, битките са фалшиви. Преди време театралната страна на "спорта" грижливо се криеше от очите на хората. Но днес тя не притеснява никого. Тези героини се появяват по-често върху рекламни билбордове, отколкото на ринга.
PHOTOS: The Rough and Tumble of Japan's Women Wrestlershttps://t.co/vAF9VR4vqu pic.twitter.com/wFvegVkhlJ
— NBC News Pictures (@NBCNewsPictures) 8 април 2016 г.
Тази слава обаче не идва даром. Момичетата на практика живеят в тренировъчната зала. Практикуват едно и също движение отново и отново, докато не го доведат до автоматизъм. Макар че мачовете се развиват по предварителен сценарий, опасността от нараняване при ефектните хватки трябва да бъде сведена до минимум.
Но тъй като все пак говорим за жени, понякога емоциите вземат връх. Има случаи, когато съперниците започват да се налагат наистина, а нищо неподозиращите зрители се възхищават на способността им да понасят болка.
Битката за титлата в Токио през миналия февруари например приключи със счупен нос, потрошени лицеви кости, мозъчно сътресение и тежко нараняване на очите. Пострадалата бе откарана директно в болница, където остана задълго.
По-твърдата техника и психология на боя - това са основните разлики с американския вариант. Ако в САЩ се фокусират основно върху образа на боеца, в Япония се интересуват от самата схватка, точността на ударите и неизменния кървав завършек, когато победителят "довършва" жертвата си.
Вижте повече в галерията.
