"Привличането на Марадона през 1984-а? Как да ви го обясня? Модерният еквивалент на това би бил да вземем Кристиано Роналдо. А това е просто невъзможно", с насълзени очи си спомня Корадо Ферлаино, президентът на Наполи в периода 1983-1993.
Всичко е изказано и изписано за неповторимата любов на един италиански град към едно аржентинско футболно божество, но темата Неапол-Марадона е вечна.
Край Везувий бяха гледали Жозе Алтафини, Дино Дзоф и Рууд Крол, но никой от тях не успя да прегърне Скудетото.
Неапол обаче продължаваше да диша и да живее заради футбола сякаш предчуствайки, че ще дочака своя миг.
"В Барселона карат латиноамериканците да се чустват като втора ръка хора", затръшна с шут вратата зад себе си Диего и повече никога не погледна назад.
Мнозина си мислеха тогава, че лудият аржентинец прави грешката на живота си и захвърля в дерето лъскава лимузина, за да се качи на най-обикновен автомобил, но грешаха сериозно.
Неапол и Диего беше любов от пръв поглед, която продължава да гори и до днес.
На 5 юли 1984 г. "Сан Паоло" пращи по шевовете. Диего излиза на терена, заобиколен от десетки фотографи и журналисти, а след това прави обиколка на стадиона, за да поздрави хората.
Наполи търси месия и всички вярват, че спасителят ще е Диего.
Инстинктът не ги лъже.
Успехът обаче не е мигновен. Титлата идва три години по-късно през сезон 1986/87, когато Марадона забива флагчето на неаполитанците на футболната карта.
Водени от Отавио Бианки, южняците изправарват Ювентус с три точки. Диего и компания не губят нито един мач пред своите тифози, а общо за целия сезон пораженията са три.
Юве е могъщ. Има Платини, Михаел Лаудруп и Кабрини, но Наполи разчита на Бог.
Неаполитанците оглавяват класирането през ноември 1983-а и не изпускат нито за миг първото място до края на сезона.
Именно през ноември тимът гостува на Ювентус, който е сразен с 3:1 в Торино. Марадона не отбелязва, но изиграва феноменален мач, а авторитетният Guerin Sportivo поставя първата в история оценка 10 от 10 и тогава тръгва лафът, че "десятка" се дава само на Бог и на Марадона.
В средата на 80-те обаче те са равнозначни.
През май Неапол празнува Скудетото, а имената на героите висят на знамена и транспаранти по улиците.
Наполи удря Юве и у дома с 2:1, а в предпоследния кръг прави 1:1 с Фиорентина, подпечатвайки титлата си.
На "Сан Паоло" е феерично. Пушат димки и факли, гърмят петарди... Марадона дава интервю на центъра на терана, а трибуните полудяват.
По-късно Диего грабва микрофона и интервюира съотборниците си само по бельо.
Градът е задръстен от автомобили, които надуват клаксони, а местните празнуват титлата със седмици.
В периода 1984-1991 Марадона изиграва 259 мача за Наполи, в които отбелязва 115 гола. На два пъти става шампион на Италия, вдига Купата на страната, Суперкупата и титлата от турнира за Купата на УЕФА.
Но нито едно индивидуално или клубно отличие на Диего не може да се сравни с това, което получи от хората на Неапол. С тази любов до лудост, която го преследва и до днес. И която се предава от баща на син вече няколко поколения.
Защото на всяко момче в Неапол може да се прости всичко, но не и това да не знае приказката за Дон Диего още когато проговори.
Вижте в галерията 20 незабравими снимки от историята на футбола.
