Стивън Кинг има бурна история, свързана с игралните адаптации по неговите книги.
Ясно е, че Кралят на ужаса е любимец на филмовата индустрия - почти не е останала негова книга, която да не сме гледали на кино или като сериал, но съдейки по съотношението на добри и лоши екранизации, има за какво да сме скептични.
Кинг не е автор, който лесно може да се адаптира на екран поради специфичния тон на писането му. Има достатъчно доказателства за сценаристи и режисьори, които са опитвали да го следват и са се проваляли гръмко със задачата, както и за режисьори, които просто решават да поемат в различна посока от книгата.
За новия сериал на Apple+ - Lisey's Story ("Романът на Лизи"), режисьорът Пабло Лараин е решил да рискува, използвайки първия похват.
Наличните три епизода на осемсерийния минисериал показват, че Lisey's Story се стреми да следва дословно гласа на Стивън Кинг. Отражението на неговия творчески дух е очевидно - от безкомпромисното изграждане на цялостната визия, до репликите на героите и препратката към древни митологични символи.
Ритъмът на сериала се люлее между разгръщането на топли и любящи спомени и зловещи потиснати кошмари, които вървят успоредно с историята. Налице са всички любими метафори на Кинг, внушаващи демоничност - кървавочервената луна, плуването в необятен басейн, двойката влюбени, танцуващи под звуците на музика, която само те могат да чуят. С тези малки детайли се изгражда пространство между фантастичното и реалността и се намеква, че нещо фатално е на път да се случи.
В Lisey's Story централната тема е загубата на любим човек. Главната героиня Лизи (Джулиан Мур) преживява убийството на съпруга си Скот Ландън (Клайв Оуен) - талантлив автор и университетски професор. Въпреки че са минали две години от смъртта му, Лизи все още е в шок от липсата му и продължава да се изолира от от останалия свят, потапяйки се в общите им спомени. Някои от тях са истински, други са родени в нейното въображение.
Заедно с разказа, изграден във фантазията на Лизи, върви и друг, който е по-близък до реалността и представя по-достоверно отношенията със съпруга ѝ. За тaзи версия от нейния живот ѝ напомня колегата на нейната доскорошна половинката - професор Дашмиел (Рон Сефас Джоунс), който постоянно посещава дома ѝ с молбата да вземе неиздадените ръкописи на Скот.
Сериалът изгражда и трета сюжетна линия, която се вписва в обсесията на Стивън Кинг по свръхестествените сили. В нея духът на починалия Скот се опитва да предаде съобщение на Лизи, посредством психичноболната ѝ сестра Аманда (Джоан Алън).
Сюжетът на Lisey's Story е изграден от ретроспекции, мечти и кошмари, които пресъздават любовта на Лизи и Скот, минават през проблемното детство на починалия писател и предизвикателствата в брака им.
За да влезе в образа на емоционално опустошената Лизи, която в мислите си опитва да изтрие миналото и да го пренапише с по-приятни спомени, актрисата Джулиан Мур впряга цялата суровост, свирепост и скръб, които има потенциал да изрази на екран.
Без великолепното превъплъщение на Мур и силната химия, която има между нея и партньора ѝ Клайв Оуен, историята нямаше да изглежда толкова достоверна.
Реакциите на Джулиан, агонията, която успява да предаде на зрителите, са разтърсващия и пиков момент в сериала, но те не успяват да запълнят останалите пропуски в сюжета.
В опита си да изгради стабилен свръхестествен свят и реалност, която героите да обитават, режисьорът Пабло Лараин се губи между посланията, а някои от елементите в сценария стоят несвързани и неразбрани. Например не става ясно какво провокира проблемите между Лизи и Скот, знае се само, че проблеми има.
Нелогично изглежда и Лизи, която е наследила 60 милиона долара, да живее в леснодостъпна ферма в края на града с винаги отключена врата. Самата героиня е изградена като интелигентен персонаж, но все пак взима неадекватни решения, които излагат живота ѝ на опасност.
В паралелния, отвъден свят също липсват здравни логически връзки, които да държат заедно мисълта на героите, действията им и посланията на историята. Разбира се, че има нещо неопределено, от което главната героиня трябва да се пази, но пък не е известно защо тази сила се е прицелила точно в нея.
Проблем е и темпото на сериала, което вероятно на хартия е интересно за четене, но пресъздадено на екран върви бавно, протяжно и скучно. Това, което обикновено Стивън Кинг предава с думи, за да създаде напрежение или да направи намек на читателите си, в сериала е изобразено като динамика от сменящи се картини на природни пейзажи, а зрителят е оставен сам да търси връзката между тях, героите и историята.
Опитът на да намери спойка между психологическия ужас, с който е известен талантът на Стивън Кинг, и обикновената романтика в един куцащ брак, не дава добри резултати за сериала Lisey's Story и навеждат на мисълта, че единственото, от което трябва да се страхуваме спрямо романите на Кинг, е нова адаптация по негова книга.
Lisey's Story е наличен в стрийминг платформата Apple+ от 4 юни.
