Не е тайна, че писателят Джордж Р.Р. Мартин черпи вдъхновение от истински събития за своите произведения. Той използва за база средновековната история на Европа, като я омешва със своето въображение, за да се получи в крайна сметка фентъзи вселената на "Песен за огън и лед" и нейната предистория "Огън и кръв", чиято екранизация на HBO "Домът на дракона" вече можем да видим.
Самият Мартин говори за своето вдъхновение по време на тазгодишния Comic-Con, казвайки, че "краде" от истинската история, за да създаде своята.
"Получавам вдъхновение от нея, след това взимам някои елементи и ги разбърквам", пояснява той и добавя, че подготовката му включва изчитането на много исторически книги и изучаването на конкретни събития. Конкретно за "Домът на дракона" обяснява, че събитията от книгата, станала основа за сериала, са базирани на исторически момент, известен като Анархията.
Може да се каже, че фентъзито на Мартин е сглобено от всякакви различни парчета история, размесени с нови герои, доста дракони и умерено количество магия и мистика. Затова е и доста трудно да се предвиждат всички шокиращи обрати, които обикновено имат неговите разкази. Мартин е американец, но очевидно има афинитет към средновековието на Европа и по-специално британските острови, тъй като основните сюжетни линии почти винаги се въртят именно около тяхната история.
Ако се върнем към събитията в "Игра на тронове" (поредицата книги носи името "Песен за огън и лед"), те са инспирирани от поредицата граждански войни между родовете Йорк и Ланкастър, станали известни като "Войната на розите".
Друг пример от книгата и сериала е Червената сватба. Тя е вдъхновена от две различни събития от шотландската история. Едното е клането в Гленко от 1692 г., при което членове на клана Макдоналд избиват гостите си Кембъл. Другата е Черната вечеря от 1440 г., при която граф Дъглас и неговият брат са поканени на вечеря в Единбургския замък, където са убити по заповед на крал Джеймс II.
Други примери за преплитане на история и фентъзи са Адриановия вал, изграден по време на римския император Адриан на остров Великобритания, за да пази от нападенията на пиктите от север, и съответно Валът, измислен от Мартин, който защитава жителите на Вестерос от диваците на север.
Железнородените от книгите пък са като викингите, докато империята Валирия някак как да не прилича на Римската империя. Всъщност Валирия загива при природен катаклизъм, който много напомня съдбата на древния Помпей или легендата за Атлантида.
От своя страна Егон Завоевателя обединява седемте кралства на Вестерос, така както прави Уилям Завоевателя със седемте англосаксонски кралства през 1066 г. Само че вторият успява без помощта на дракони.
Вдъхновението за "Огън и кръв" - книжната история зад сериала "Домът на дракона", идва от един малко известен, но особено важен период на насилие и хаос, който неслучайно науката е нарекла Анархията. Това е война за наследството на английския трон, продължила в периода 1138-1153 г.
Причината за нея обаче може да бъде открита две десетилетия по-рано.
През 1120 г. на трона стои крал Хенри I, чийто единствен син и наследник Уилям Аделин загива при корабокрушение в Ла Манша. По това време в Западна Европа е изключително раздробена в политически аспект на хиляди различни феодални владения, без ясно определени правила за наследяване.
В някои части традицията повелява всичко да остане за най-големия син, докато на други места земите и титлите се поделяли между синовете. В английския случай проблемът бил по-сложен, тъй като през този период голяма част от Северна Франция също влизала във владенията на краля, а предишните десетилетия са се водили няколко конфликта за наследство, които така и не установили ред и правила.
Още по-лошото било, че съпругата на Хенри I вече била починала по това време, самият той бил в доста в напреднала възраст, а единственото му живо дете била принцеса Матилда. Поставен в подобна ситуация кралят взел решение да се ожени за значително по-млада съпруга с надеждата тя да му роди момче, но понеже шансовете били малки, обявил дъщеря си за наследник на трона.
Както и се очаквало, Хенри нямал повече деца и започнал да гарантира претенцията на Матилда, карайки на няколко пъти благородници от Англия и Нормандия да ѝ се закълнат във вярност и да признаят наследническите ѝ права. Нещо, което определено не се харесвало на място, където през последните 1000 години не е имало жена владетел.
През това време Матилда е омъжена за Годфроа Плантагенет от Анжу, който традиционно няма добри отношения с нормандците, и затова заедно със съпругата си притиска кралят да накара по-бързо останалите да признаят претенцията ѝ.
Това не се случва, а Хенри I умира през 1135 г., като наследството му така и не е осигурено, а на преден план излиза претендент, който отхвърля правата на Матилда. Това е Стивън дьо Блоа - племенник на краля, братовчед на неговата дъщеря и най-близкият наследник по мъжка линия.
Създава се сходен казус като в "Домът на дракона". Кой има по-големи права за наследство на трона - дали да бъде прекият наследник на краля, макар и да е жена, или това да бъде следващият най-близък роднина по мъжка линия.
Феновете, които са гледали първите три епизода, ще забележат приликите в случая. Крал Хенри I е крал Визерис I, а дъщеря му Матилда е принцеса Ренира. Смъртта на съпругата и сина на Хенри са комбинирани в смъртта при раждане на кралица Ема. До края на първия епизод Визерис вече е посочил за свой наследник Ренира и е накарал благородниците да ѝ се закълнат във вярност.
Съперникът на Матилда, Стивън дьо Блоа, напомня на принц Демън, макар че в сериала връзката е малко по-различна - Демън е чичо на Ренира. В трети епизод вече става по-ясно накъде ще се развие конфликта, имайки предвид, че новата кралица Алисент вече има син, а нейния баща сър Ото Хайтауър я поощрява да търси правата му.
Самата Алисент изглежда е базирана на втората съпруга на Хенри - Аделиза Лувенска. Не е известно дали Матилда и Аделиза са били приятелки в младостта си по начина, по който Ренира и Алисент са в сериала, но в реалната история със сигурност са били на една и съща възраст.
Какво се случва в крайна сметка? Меко казано анархия. Конфликтът между Стивън и Матилда продължава с години. Повечето благородници не одобряват дъщерята на Хенри I за кралица, докато мъжкият претендент не е достатъчно силен, за да контролира съюзниците си. Даже собственият му брат го напуска и отива в лагера на Матилда.
В крайна сметка синът и наследник на Стивън дьо Блоа умира преждевременно, Матилда е остаряла, а страната е крайно изтощена от конфликта. Финалното споразумение гласи, че Стивън ще бъде крал, а вече порасналият син на Матилда от Годфроа ще го наследи.
Това се случва по-рано от очакваното. Стивън умира още на следващата година и крал Хенри II е коронясан, за да управлява 35 години.
Дали "Домът на дракона", колкото и сезони да продължи, ще приключи по подобен начин с победа за наследник на Ренира?
Това знаят само тези, които са чели книгата "Огън и кръв" и сценаристите, един от които е и самия Мартин, разбира се. Нека не забравяме, че те не са поемали ангажимент сюжета да се движи плътно по книгата, така че краят може да бъде съвсем различен. Все пак писателят е доказал, че може да има доста непредвидимо въображение.
