Трудно е да следваш изключително добър първи сезон на сериал, защото зрителите очакват ако не по-високо, то поне същото ниво – на актьорска игра, сценарий, режисура. По-сложно става, когато говорим за антология и всеки сезон разказва различна история с различни персонажи.
Така създателите на сериала се лишават от привързаността на зрителя към героите, а именно тя понякога може да замаскира пропуски в историята.
Още по-трудно е, когато вторият сезон на антологията се е оказал по-скоро разочарование, какъвто беше случаят с "True Detective". Така на третия сезон се падна тежката задача да върне на зрителите вярата в поредицата на HBO.
Надежда, която донякъде оправда. Не толкова със заплетен и мистериозен случай, който да те държи на нокти, колкото с отличната актьорска игра на Махершала Али и солидното представяне на колегите му Стивън Дорф и Кармен Ехого.
Не трябва да пропускаме и качествената операторска и монтажна работа, които помогнаха визуално да се потопиш в атмосферата на един мрачен криминален случай, покрит от времето със сивите петна на забравата и старческата деменция.
Сезонът ни изпрати в района на планината Озарк в три времеви периода – 1980, 1990 и 2015 г. В тях детектив Уейн Хейс (Али) отново и отново се връща към най-важния случай в живота си – изчезването на братче и сестриче при неясни обстоятелства.
Постоянното прескачане между тези три периода постигна няколко неща: позволи по-ясно да се откроят уменията на актьорите (най-вече на Али) и помогна да се прикрие факта, че мистерията с децата всъщност не е особено ангажираща.
Раздробявайки хронологията на части и слепявайки ги отново създателите напомниха и за първия сезон. Замаскираха и най-очевидното – че героите на Али и Дорф са по-скоро слаби детективи.
Без значение от това за коя времева линия става дума, отново и отново виждаме как те се изправят срещу непреодолима стена заради липсата на доказателства или свидетели. Следотърсаческият дух на Хейс, намекнат в първите епизоди, постепенно се губи заради емоциите на детектива и политическите спънки шред него и партньора му.
Разследването се придвижва напред не заради детективските умения на Хейс и Уест, а най-често заради друго събитие, което тласка случая в нова насока - правилна или погрешна.
А истинският детектив в този сезон е сякаш не този, който носи значка или оръжие, а онзи, който е въоръжен с търпение, информация и химикалка.
Ако все още не сте гледали третия сезон на "True Detective", със сигурност имате една основателна причина да го направите – Махершала Али. Пресният носител на "Оскар" за поддържаща роля и тук демонстрира тонове талант.
Неговият персонаж Уейн Хейс през 80-те е затворен тип, който все още не може да се отърси от войната във Виетнам, бори се с расовите предразсъдъци в обществото и има проблем със социализирането. Хейс от 90-те е отдаден и загрижен за семейството си мъж, който обаче не може да си прости грешките, направени преди десетилетие. Хейс през 2015-а е тормозен от деменция възрастен мъж, привидно отворен към света, но изолиран от него заради тежкото си заболяване.
Едва в края на сериала виждаме как се е стигнало до прехода между тези три фази на един и същи герой, изиграни еднакво успешно от Али (и един талантлив екип гримьори).
Стивън Дорф в ролята на партньора му Роланд Уест през повечето време остава на заден план, но е не по-малко важен за историята. Най-малкото с това, че е опора за Хейс. Уест е устатата част от дуото, която обаче знае кога трябва да замълчи, за да се издигне в кариерата си. Същевременно, някак иронично, той се оказва този, който не съумява да изгради живота си и постепенно ролите на двамата партньори и приятели се преобръщат.
Кармен Ехого е в ролята на учителката Амелия, която през 80-те успява да разчупи твърдата обвивка на Хейс. Нейният персонаж също търпи развитие във времевите линии, което отново е доказателство, че този сезон е фокусиран не толкова върху случая, колкото върху героите и това как разследването им се отразява.
Това е една насока дали да гледате новия "True Detective" - много зависи какво търсите като зрители. В крайна сметка обаче третият сезон връща франчайза в правия път след отклонението, което втори сезон представляваше.
И може би по-важното - поражда оптимизъм за евентуален четвърти сезон, без значение дали и кога ще видим такъв.
Да си поговорим и за финалния епизод (Внимание, следват спойлери!)
След като сте предупредени, може спокойно да обсъдим това, което осми епизод ни предложи. От гледна точка на мистерията около съдбата на Джули Пърсел краят на сезона сякаш нямаше какво толкова да предложи, след като повечето зрители бяха сглобили пъзела много преди Хейс и Уест. Намеците бяха твърде явни и в никакъв случай двусмислени.
Случилото се около изчезването на Джули всъщност те изненадва с липсата на истинска изненада.
Знаехме, че семейството Хойт са замесени по някакъв начин, знаехме за драмата на дъщерята Изабел и липсата на дете в живота й, знаехме за ролята на едноокия Уатс в цялата ситуация, както и че в къщата е имало места, до които прислугата не е била допускана. В голяма степен бяхме научили всичко необходимо в предните няколко епизода.
Това, което направи последният епизод, е да нареди хронологично събитията, давайки отговори на малкото и то не особено важни неизвестни. Това беше направено по не особено ангажиращ начин – в дългия разказ на търсещия разкаяние Уатс.
Истинският обрат в сезона реално идва, когато във възрастния Хейс се зарождат съмнения, че Джули все пак е жива и е намерила пътя към щастието. Един позитивен финал на трагична история, в която през годините са се натрупали твърде много трупове.
Хейс улавя нишката, след това я изпуска, за да я улови отново в един последен миг пред предполагаемата жена, в която се е превърнало момичто, търсено от него десетилетия наред.
И макар така и да не разбираме дали той е получил удовлетворение и ще може да остави случая зад гърба си, все пак завършваме с оптимистична нотка – двамата стари партньори са отново приятели, които вече могат спокойно да се насладят на старините си, гледайки как внуците на Хейс карат колело. Чудесна сцена, която напомня за децата Пърсел в първия епизод и затваря кръга на историята. Може би тя трябваше да е и финална за сезона.
Вместо това получихме поредния тежък разговор между Хейс и съпругата му през 90-те и осъзнаването, че от една джунгла тъмнокожият детектив се е озовал в друга, от която не може да се измъкне цял живот.
Липсата на някакъв наистина изненадващ обрат около случилото се с децата Пърсел отново ни връща на частта за това колко добри детективи са всъщност Хейс и Уест. И може би титлата "истински детектив" трябва да се носи от съпругата на Хейс - Амелия.
Ненатоварена с хомота на това да трябва да се разравя с шефове, ФБР и политици, разполагайки с информация от Уейн и подхождайки доста внимателно с пренебрегнати от полицията свидетели, тя натрупва огромно количество информация за книгата си.
Книга, която ако Хейс беше прочел внимателно навреме, може би нямаше да му отнеме 25 години, за да сглоби жестокия пъзел, белязал целия му живот – от кариерата до брака му.
