Не вярвате, че скандинавците правят по-добрите сериали? Гледайте "Мостът"

Скандинавците правят по-добри сериали! Не защото са по-вещи или естети в правенето на телевизия, а защото са по-смели, крайни и жестоки. Тяхната телевизия е студена като сивите изсечени сгради и белите снежни полета, които опасват пейзажите им.

Пример за това е приключилият в апогея си сериал „Мостът" или Bron/Broen, който си каза последно „чао" с многобройната си публика миналата неделя.

„Мостът" е перфектната телевизионна симбиоза, свързваща Дания и Швеция в танц на смъртта и тъгата, и разделяща ги по хиляди други параграфи. Телевизионен феномен показващ междукултурните различия на две държави, толкова близко една до друга, смятани почти за едно цяло, и толкова далечни едновременно. Той се превърна и в най-гледания продукт на скандинавците в световен мащаб.

Може би защото показва големите пропасти между всички нас, не като култури и народи, а като индивиди и хора. А може би защото жестокостта и безразличието, с които този сериал е склонен да се лишава от своите персонажи посредством болезнена смърт, е най-любимото зрелище на онези, които обичат да гледат отстрани.

Още след първия си сезон сериалът е купен за адаптация от Америка и Англия, говори се, че му предстои адаптация и в Русия.

За разлика от скандинавските си колеги обаче, нито американците, нито британците успяха да пречупят доброто си възпитание и толерантните си възгледи и да минат в крайностите, в които студените народи са склонни да изпадат, за да поругаят перфектния утопичен свят и да го заменят с такъв на болка и жестокост.

Американската и британската продукция са спрени само след 2 сезона, а датско-шведския Bron продължава да мачка и да дълбае в човешката психология и да натиска там, където най-боли.

След 4 изключително успешни сезона, Bron решава да не се превръща в еквивалент на своите братовчеди от топлите страни и сам да приключи тогава, когато е най-силен. Това винаги е най-успешната формула за телевизия. Никой не иска да бъде отегчен до смърт от сценаристи, които не знаят какво правят, и персонажи, които започват да дразнят дори с дишането си.

Bron претърпя много катастрофи по пътя си от сезон 1 до сезон 4.

Той загуби важни герои, хора от екипа си дори, промени сюжета си няколко пъти и успя да изнерви зрителите си с чакане на нови епизоди почти толкова, колкото „Шерлок".

Безкрайни сиви пейзажи, дълги нощи, студени ветрове и един дълъг мост свързващ градовете Копенхаген и Малмьо са основната сцена на Bron. Действието на всичките четири сезона се концентрира върху жестоки убийства, станали на границата между Дания и Швеция, в чието разследване вземат участие екипи и от двете държави.

Така през 2011 година телевизионният свят се запознава с детектив Сага Ньорен. Един от най-сложните женски персонажи на малкия екран за последните години е дете на шведския сценарист и новелист Ханс Розенфелд, който вкарва в обувките на лишената от емпатия, развила силно чувство за справедливост, подплатено от студена логика и почти никаква емоция, имаща Аспергер синдром полицайка, русата шведска актриса София Хелин.

След което Ханс я качва на най-красивото масленозелено порше на света и я запраща в свирепия свят на смърт и хора, чиято представа за правилно и грешно е контрастно различна от нейната.

Така, минавайки през трупове, купчина погрешни решения, странни връзки и куп гадости, които могат да ти се случат за един живот, се ражда един от най-ярките телевизионни персонажи и Сага се превръща в любимка на всички почитатели на „Мостът". Защото дори и когато я мразите, вие всъщност я обичате.

В телевизионния си път в рамките на 4 сезона Сага бива осакатена емоционално и физически няколко пъти като дори самата тя става основна причина много персонажи да изчезнат веднъж и завинаги от екрана. Тя е събирателен образ, вид метафора на онова, което скандинавската телевизия може да ви причини, ако решите да й дадете шанс. Тя ще ви унизи и възвиси след това. И двата случая ще ви хареса.

Има едно поверие, което гласи, че лошите неща се случват по три. В случая с „Мостът" бройката е 4. Четири изпипани, режещи, като бръснач сезона, с четири тъжни развръзки, окъпани в кръв, трупове и емоционален дисбаланс.

Онова, което „Мостът" е способен да направи на своите зрители, не е присъщо за един един друг сериал. Той ще ви изнерви и шокира, ядоса и сломи, той ще ви каже, че лошите неща се случват често, независещи от вас, и че понякога доброто не предстои.

Че светлината не е в края на тунела, защото тунелът е прекалено дълъг, и че ако мислите, че животът ви е скапан, то трябва да погледнете този на персонажите тук, за да се успокоите.

Вашият живот е супер. Лошите неща не се случват по 3, а по 33.

Няма щастлив финал, дори и когато някой ви лъже, че такъв съществува. А накрая ще разберете, че хората са крехки същества, които се чупят прекалено лесно, стига да знаеш къде да ги натиснеш.

След продължително чакане от близо 2 години Ханс Розенфелд и екипа му пускат финален 4-ти сезон на „Мостът", за да се сбогуват със своите зрители подобаващо. Подобно на първите си три и този започва с мрак и смърт. Жена на средна възраст, част от шведския парламент, е закопана жива една нощ, а след това единствено глава й, която стърчи над пръстта, е замеряна с камъни, докато жената не умира.

И това са само първите 2 минути от 8 дълги и изпъстрени с подобен тип жестокости епизода.

Детективи Сага Ньорен и Хенрик Сабро, изиграни от София Хелин и Туре Линдхард, който заменя Ким Бодниа в ролята на главния следовател в последните два сезона, тръгват по следите на убиец, който се лишава от хората по особено жесток начин и няма скрупули относно тяхната възраст, пол и вид.

Междувременно, несвързани на пръв поглед с основното действие персонажи, започват да преплитат живота, емоциите и бита си, докато не се оказва, че всичко е едно цяло в голямо кълбо, което трябва да започне да се разплита.

В едно свое интервю Ханс Розенхелд казва, че последният сезон на сериала е вид подарък за зрителите му, които могат да си отдъхнат, че техните персонажи са получили възмездие и развръзка.

Че са научили онова, което са искали да знаят, пораснали са, помъдрели са и сега могат да продължат напред. И бавно, но сигурно „Мостът" води всички ни по пътя към логичния финал в своята вселена. Той не е щастлив, поне не за всички, нито е пъстроцветен, не носи облекчението за дадено възмездие или присъщото за приказките крайно решение на проблема, че доброто накрая побеждава злото. Не, той е финал, в който всички тръгват по пътя си, но някак поотделно, а не в група, както зрителят е свикнал да ги вижда.

„Нищо вече няма да бъде същото", се казва в един от епизодите и Ханс Розенфелд спазва това си обещание до края, като разваля добре построения свят на „Мостът", създаден с толкова усилия. Защото всяко нещо, дори и хубавото, трябва някога да свърши, включително и телевизионният път на Сага Ньорен.

Тя ще липсва на много хора, това е сигурно, както и студеният й свят, построен на безжизнена логика и правилни решения. Ще липсват и Хенрик, както и всички убийци минали през малкия свят на датско-шведската продукция.

Ще завърша този текст, така както го започнах - скандинавците правят по-добри сериали от вас.

Защото са жестоки и безкомпромисни. Защото знаят, че човекът е най-голямото зло, което може да се случи на друг човек и знаят как да изобразят това, по най-добрия възможен начин на малък екран. Да го разкажат и да направят аутопсия на съзнанието ви с прецизността на хирург, който ви отваря и докосва най-важните ви органи.

А „Мостът" е бижуто на скандинавската корона, който заслужава своите безкрайни пейзажи, тъжна музика, студени ветрове и горчиво-сладък финал. Той е дългата телевизионна метафора на думите, че „има момент, в който нещата са могли да се развият някак, преди да се развият иначе" и си заслужава всяка една минута на яд, плач и уединение пред малкия екран.

Сага Ньорен, ще липсваш.