Мрачното време на Британските острови със сигурност се отразява повече от добре на творчеството на създателите на телевизионни сериали. В последните десетилетия британските телевизии са ни дали десетки отлични поредици, много от които са се превърнали в легенди.
И ето, че по държавния канал BBC One мина още една телевизионна поредица, която заслужава пълното ни внимание.
Bodyguard се превърна в най-гледаният драматичен сериал за последните 12 години и бързо обсеби сериозна част от британците. Всеки от шестте епизода бе гледан от над 10 млн. души, поредицата в момента има 100% "fresh" рейтинг на Rotten Tomatoes, a оценката в IMDb е повече от уважителното 8,3/10.
Наистина ли Bodyguard е толкова добър?
На фона на много от съвременните американски сериали, които или се давят в посредственост на идеите си, или са болезнено разтеглени в десетки серии и сезони, Bodyguard дава нещо типично за повечето британски продукции - концентриран в няколко серии (едва шест в случая) интригуващ сюжет, при който има ясно структурирана и често самодостатъчна история.
Bodyguard е дело на Джед Макюрио, чието име едва ли е познато на повечето българи, но който стои зад няколко успешни британски телевизионни продукции, включително и обичания от зрителите и критиката Line of Duty, също излъчван по BBC One.
В телевизията често е проблем, когато един сериал се опитва да прескача между твърде много и твърде различни жанрове. Това много рядко е рецепта за добра история, но когато се получи, резултатът винаги е прекрасен.
При Bodyguard имаме точно това - сериалът се опитва да бъде много неща едновременно и изненадващо му се получава добре.
Bodyguard започна като напрегнат трилър, но бързо взе да добавя щипка семейна драма, немалко политически интриги, подчертана конспиративна нишка, класни екшън сцени и тънки социални коментари за съвременното общество в Обединеното кралство.
Трудно е да се пише за Bodyguard, без да се разкрие неприятно много от сюжета му, защото (внимание, спойлери!) сюжетните обратни не само, че не са един и два, но и идват наистина неочаквано.
И да, не се привързвайте излишно към персонажите, защото може да останете разочаровани, както и от трагичната им съдба, така и от истинските им мотиви.
Макюрио неведнъж е казвал в интервюта, че смята стандартното телевизионно клише, че има герои, които не могат да умрат, за глупаво и излишно. Популярността на Game of Thrones, определено потвърждава думите му, а голяма част от достойнствата на Bodyguard идват точно от смелостта да се върви срещу доста от общоприети сюжетни практики в телевизията.
Историята на Bodyguard е повече от пленителна и те захапва още с първите минути на първия епизод, когато ставаме свидетели на това как сержант Дейвид Бъд (Ричард Мадън a.k.a. Роб Старк) трескаво се опитва да предотврати самоубийствен терористичен атентат във влак.
Сержант Бъд е част от охранителния отдел на лондонската полиция, който е натоварен с охраната на членове на правителството (да, британците си нямат преторианска гвардия под формата на НСО). Ветеран от Афганистан, страдащ от сериозна форма на посттравматичен стрес, разделен със съпругата си и изпълнен с горчив цинизъм по отношение на британската политическа система.
Работата на сержант Бъд го среща с Джулия Монтагю (Кийли Хоус) - свръхамбициозната министърка на вътрешните работи на Обединеното кралство, която оправдава военните намеси на страната си зад граница и настоява за много улесняване на масовото следене на британците в интернет.
Монтагю е особено непопулярна сред поданиците на кралицата, но на всички е ясно, че се е прицелила в поста на министър-председател.
И да, паралелите с настоящия британски премиер Тереза Мей, която също първоначално бе вътрешен министър и има сходни възгледи, са повече от ясни.
Бъд първоначално ненавижда Монтагю, но (и спокойно, не разкриваме много) отношенията им бързо започват да повтарят тези от едноименния филм с Уитни Хюстън и Кевин Костнър.
На фона на този бурен, забранен, но изигран изключително реалистично романс, започват бързо да се заплитат многопласовите интриги свързани с политически боричкания, ислямски тероризъм, влиянието на тайните служби, силната организирана престъпност и британското общество, което е пропито с параноя и недоверие.
Хоус и Мадън успяват да покажат пълнокръвни и сложни образи, за което заслужават адмирации. На ниво са и повечето от останалите актьори в Bodyguard (повечето от които са практически неизвестни за българския зрител), независимо дали играят отчуждена съпруга или мрачен и безкрупулен шеф на MI5.
В най-добрите традиции на романите на Агата Кристи и тук зрителят започва внимателно да се вглежда във всеки персонаж и да си дава сметка, че вероятно ролята му в интригите е много по-съществена, а мотивите му, определено не са толкова плитки, колкото изглеждат първоначално.
Както и във всеки добър криминален роман, сериозна част от удоволствието да гледаме Bodyguard идва от това да се напрягаме за да открием „убиеца" и да разкрием конспирацията, преди героите на екрана.
Bodyguard е неповторим и с това, че виждаме немалка част от случващото се през очите на обикновен бодигард, който едва-едва се докосва до дълбините на голямата политика.
Историята се развива бързо, но в никакъв случай не стои недоизпипано.
Все още не е ясно дали ще видим втори сезон. Джед Макюрио вече съобщи, че води предварителни разговори с BBC за подновяване на Bodyguard, но засега няма резултати от тях.
Сериалът успя да разбуди духовете и в други измерения. В зависимост от това, коя част на Youtube и Facebook посещавате, той може да ви се стори и като плод на войнстващия феминизъм, който овладява телевизията и киното в последните години, и като ислямофобска неофашистка проповед.
Истината, обаче е друга - Bodyguard е добра телевизия. Сериалът те залепва за телевизора, човърка ти ума и не ти дава мира, преди да изглеждаш всички шест епизода. А след това, и в резултат на неподправената параноя с която си зареден, започваш да се питаш, дали привидният „хепи енд" е това, което изглежда.
Но при всички случаи, гледайте Bodyguard сега, преди да се появи американският му римейк.
